SHARE

Докато новият парламент на Унгария провежда първото си заседание, на което премиерът Виктор Орбан ще формира третото си поредно правителство, след като бе преизбран с мнозинство миналия месец, критичните към властта журналисти следят думите му за знак относно това, което ги очаква през следващите четири години.

Седмиците след преизбирането не предложиха кой знае каква надежда, пише Комитетът за защита на журналистите (CPJ). 

Два дни след изборите Лайош Симичка, собственикът на най-големия опозиционен вестник, обяви незабавното затваряне на вестника  Magyar Nemzet, включително онлайн версията, както и радиостанцията Lánchíd Rádio. Причината са финансови проблеми. Някога съюзник на Орбан, бизнесменът се обърна срещу него и се зарече да го свали от власт в тазгодишните избори. След победата на Орбан той реши да прекрати загубите, натрупали се след отдалечаването му от Орбан и медийните му източници бяха лишени от правителствена реклама.

Един ден след като последният брой на Magyar Nemzet излезе в продажба, проправителственият ежеседмичник Figyelő публикува списък с 200 академични лица, граждански активисти, независими журналисти и други критици на Орбан, именувайки ги “наемници на спекулатора”. Препратката се отнася към Джордж Сорос, родения в Унгария американски милиардер и филантроп, който бе превърнат в полезен враг номер едно от Орбан по време на изборната кампания (атака, в която критиците виждат антисемитистки нюанси). CPJ изпраща имейл до отговорния редактор на Figyelő, в който моли за коментар, но не получава отговор. В своя позиция, изпратена до CPJ, посланикът на Унгария в Европейския съюз заяви, че правителството “не може да бъде държано под отговорност нито законно, нито морално за публикуването на списъка”, като същото важи относно функционирането на медийния пазар.

В същата седмица своя край намери и малкият, независим сайт на английски език Budapest Beacon, чийто отговорен редактор Ричард Фийлд заяви в интервю с един от репортерите в сайта, че с оглед на намаляващите независими източници на унгарски език “тежката ерозия на медийния плурализъм прави почти невъзможно за нас да продължим да публикуваме съдържание, базирано на факти относно Унгария”.

Всичко това се случва едва месец след като Орбан заяви пред десетки хиляди симпатизанти в реч по време на кампанията си на 15 март, че “След изборите ще търсим компенсации – морални, политически и законови компенсации” от опонентите си, включително и журналисти. И въпреки че нито едно от тези събития не е директно оркестрирано от Орбан, на всички тях се гледа като на зародиши на “компенсациите”, които тепърва предстоят, нова офанзива във войната му срещу независимите медии, която започна с идването му на власт през 2010 г.

“Първият му мандат се състоеше в това да превърне обществените медии в машина за правителствена пропаганда, вторият се погрижи за опитомяване на важните частни медии и сега се връща за каквото е останало”, казва Андрас Петеу, основател и редактор на Direkt36 в интервю с Комитета за защита на журналистите. Direkt36 е медия за разследваща журналистика, частично финансирана от читателите, а Петеу е един от присъстващите в черния списък на Figyelő, тъй като организацията му получава грантове от фондацията на Сорос “Отворено общество” и често пише за корупция, в която са въвлечени личности близки до кръга на Орбан и управляващата му партия Fidesz.

Ключови моменти през последните осем години включват въвеждането на серия ограничаващи за медиите закони през 2010 г., които предизвикаха международен отзвук и които, както заявява Пето, приучават Орбан да използва различни методи за заглушаване на критичните медии. От 2014 г. насам един от най-големите сайтове в страната, Origo; втората по големина телевизионна група TV2; и всички регионални ежедневници са закупени – или подобно на основния ежедневник на опозицията Népszabadság закрити – от приятелски настроени към Орбан бизнесмени. Един от най-отявлените примери е приятелят от детството на Орбан Лоринц Месарош, бивш газов техник и доскоро кмет на родния град на Орбан. Месарош се изкачи до пета позиция в миналогодишния списък на сайтът за бизнес новини Napi.hu, изреждащ най-богатите унгарци; състоянието му е натрупано благодарение на изгодни договори и инфраструктурни проекти на ЕС, откри разследване на Ройтерс.

В официално изявление посланикът на Унгария в Европейския съюз каза, че медиите на опозицията достигат до по-широка публика, отколкото държавните медии. Без да цитира източник за данните си, той заяви, че делът на онлайн медии, критични към правителството, е около 80% и прибави: “Разнообразието в унгарските медии е може би най-добре изразено от факта, че повечето унгарски медии активно водиха кампания срещу коалицията Fidesz-KDNP преди изборите на 8 април”.

Но според проучване на Átlátszó, разследваща и новинарска медия, по времето на тазгодишните избори повече от 500 медии са в ръцете на олигарси и бизнесмени, свързани с правителството, като всички активно се възползват от държавна реклама. От тези 500 едва 31 са били свързани с правителството през 2015 г., когато 21 от тези заглавия не са съществували. Държавните медии вървят успоредно с правителствената кампания срещу имигрантите, неправителствените организации и Джордж Сорос, като тази липса на равнопоставеност бе една от причините наблюдателите на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да определят вота като свободен, но не напълно прозрачен.

Един от малкото оставащи критични вестници е ежедневникът  Magyar Nemzet, който след дълги години на подкрепа за Орбан и правителството му се обърна срещу него, след като собственикът му скъса връзки с премиера през 2014 г., по време на последните избори. Смичка се превърна в остър опонент на Орбан и финансира огромните загуби на медийните му компании, които се натрупаха, след като бизнесите му бяха лишени от изгодните държавни договори, а медиите – от държавната реклама.

“Очаквахме нещо да се случи, но скоростта, с която това стана, все още е изненадваща”, заявява Саболч Тот, главен репортер и бивш заместник главен редактор на Magyar Nemzet в интервю за CPJ, добавяйки, че решението на собственика показва, че унгарският медиен пазар е толкова деформиран, че “без държавата като рекламодател е почти невъзможно медийна компания да оперира на печалба”. Основният проправителствен конкурент на Magyar Nemzet, ежедневникът Magyar Idők се издържа на 87% от държавна реклама, показва анализ на медийния тинк-танк Mérték.

Анита Кеумювеш от Átlátszó казва, че според нея тенденциите от последните няколко години ще продължат: собствениците на няколкото оцелели критични медии, които се борят за съществуването си, може би ще решат да последват стъпките на Смичка и да закрият медиите си или да продават – ако някой приятелски настроен към Орбан бизнесмен се появи с оферта.

“Всичко това означава, че екосистемата, в която нашите разследвания биха имали ефект, тотално се разпада”, казва Петеу от Direkt36. Ако масовите медии не продължат историите на разследващите медии, тези разследвания не достигат до широката публика, казва той.

По-трудни за овладяване ще бъдат критичните медии, които все още са в ръцете на чуждестранни собственици (като най-големия частен телевизионен канал RTL), както и онези, които продължават да работят с печалба, както независимия сайт за новини Index, един от най-четените в страната уебсайтове, който е собственост на фондация, чийто управителен съвет включва близък сътрудник на Смичка. “Те ще се опитат да ни дискредитират чрез очернящи кампании, да препречат достъпа ни до интервюта и ценна информация”, казва Саболч Пани, редактор на Index. Проправителствените и държавните медии редовно вземат на прицел критичните журналисти с отровни коментари или подготвят списъци, подобни на онзи, публикуван сред изборите. CPJ прави опит да се свърже с няколко проправителствени журналисти, но нито един не отговаря.

Мариус Драгомир, директор на “Център за медия, данни и общество” към Централноевропейския университет, пише в своя блог миналата година, че Орбан е успял да установи контрол на приблизително 90% от всички медии в страната. Що се отнася до шепата останали критични медии, единствената надежда според Драгомир е, че Орбан вече е постигнал целите си за контрол над медиите и ресурсите, така че няма смисъл да натиска за повече. “Той е съгласен да има няколко свободни гласоа, които да се борят с мелници, колкото да създават усещането за свободна преса и да бъдат ползвани за пример, когато ЕС задава въпроси”, казва Драгомир.

Снимка: Webcafe

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.