SHARE

С видимо пренебрежение към волята на избирателя ГЕРБ изчакаха последния момент да обявят кандидатурата си за президент. Направиха го по начин, който само затвърди впечатлението, че смятат да назначат президент фигурант, който да пази ред на Борисов в следващите пет години. Представянето представляваше сюрреалистична комбинация от “Златният Орфей” и конгрес на Кубинската компартия. Сияещ, Цветан Цветанов не успя да скрие, че в партията е проведена тежка битка, която той е спечелил. Какви ще са реалните последици от тази негова победа засега не знаем, но като минимум можем да очакваме да поеме председателството на това, което имаме като парламент.

Премиерът Борисов опита да произведе реч в стил Фидел Кастро, засягайки широк кръг политически теми, някои напълно несвързани с идващите избори. Борисов винаги е успявал да защитава противоречащи си позиции едновременно с лекота, но в този случай изглеждаше уморен и неуверен, сякаш загубил двата си основни реторически похвата – импровизацията и народняшкия хумор. Затова и разказът му как страната е едновременно в цветущо положение (заради управлението на ГЕРБ) и в страхотна криза поради бежанците, харчовете по АЕЦ “Белене” и КТБ и цялостните проблеми в Европа беше неубедителен. Борисов обаче все пак постигна целта си и успя максимално да отвлече вниманието от кандидатпрезидентската двойка. В думите на премиера нямаше оптимизъм и енергия, нямаше надежда, че новият президент, който и да е, ще бъде сила за добро в страната. Напротив, Борисов отново наблегна на стабилността (т.е. застоя) като единствения реален електорален капитал на ГЕРБ и положи огромни усилия да маргинализира президентската институция, за да напомни, че властта винаги ще бъде в негови ръце. Той многократно се оплака, че президентът е по закон надпартиен; намекна, че правомощията на президента са неадекватни на прекия избор – нещо, което без съмнение би искал да промени, преди сам да се кандидатира за поста. Също така поясни, че адмирал Манушев е научил за новата си роля буквално минути преди събитието (въпреки че “Терминал 3” съобщи за тази му роля още в сряда (28 септември).

Кандидатът за президент – Цецка Цачева – беше представена по принципа на изключването. Борисов мина през дълъг списък от далеч по-популярни лица и обясни защо всяко от тях няма да грее от предизборните плакати на ГЕРБ. Отказът на двамата кметове да се кандидатират беше обяснен с това, че ако бъде избран някой от тях, ще трябва да се харчат пари за кметски избори после. Разбира се, в сравнение с всички разходи на държавата едни частични избори не са толкова скъпи. Ако действително България би получила силен президент в лицето на Фандъкова или Николов, финансовият аргумент е смешен. Знаейки това отлично, Борисов просто искаше да покаже, че президентството не е важно, затова ще издигне нискотарифен кандидат.

Кандидатурата на Цачева беше обявена някак между другото – без фанфари, – с нелепото обяснение, че нацията има нужда от майка. Давайки значително по-щедри комплименти на Томислав Дончев, Димитър Николов, Йорданка Фандъкова и, разбира се – себе си, отколкото на кандидата за президент, – премиерът не скри липсата на какъвто и да е заряд в тази кандидатура. За да бъде пълно унижението, Борисов успя да разведри обстановката, като обяви, че на следващите избори кандидатът на ГЕРБ ще бъде самият той, с което показа, че или не вярва, че Цачева ще спечели, или не смята, че тя има качествата да бъде президент два мандата. С други думи, от г-жа Цачева не се очаква нищо освен лоялност и тя е наясно с това.

Очевидно е, че никой в ГЕРБ не смята кандидатурата за силна. Ако тя спечели, това ще е благодарение на „изборната машина“, както е политически коректно да се наричат електоралните методи на г-н Цветанов. При цялостната липса на ентусиазъм, пренебрежение към институцията, неубедителната реч на кандидата, постоянното напомняне, че не тези, а следващите президентски избори са важни, остава въпросът дали ГЕРБ действително не се опитва да загуби тези избори като част от някакво по-сложно разместване на политическите плоскости в България.

Каквито и да са професионалните качества на г-жа Цачева, тя няма нито харизма, нито известни политически възгледи. Нейната кандидатура освобождава дясното пространство за силна кампания на Трайков. Заедно с това обаче кандидатурата носи и риска от ниска избирателна активност, при която някой от левите кандидати да спечели „неочаквано“. Такъв развой на събитията би развързал ръцете на Борисов да предизвика предсрочни избори, да продължи курса си към сближаване с Русия и в крайна сметка да не държи цялата власт, така че да има на кого да прехвърля отговорност при неминуемите проблеми в нереформираната държава. Дали от безпомощност и липса на избор или с някакви други мотиви, ГЕРБ издигна слаба кандидатура за държавен глава.

* Колаж: Иван Червенков по идея на Манол Глишев

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.