SHARE

Огнян Златев е ръководител на Представителството на Европейската комисия в София от 2013-та година. Сигурно няма да сбъркам много, ако кажа, че животът му по един или друг начин е отдаден на развитието на медиите – от oсновател и председател на Мрежата за професионализиране на медиите в Югоизточна Европа, през ръководител на Центъра на BBC в България до основаването на Центъра за развитие на медиите в България (не в тази последователност). Срещата ни започна на покрива. Буквално. Разговорът ни протече с перспективата за София. Метафорично. И не само.

Наистина ли е страшна ситуацията в Европа днес? Наистина ли нейните традиции, култура, светоусещане и ценности са под атака или това е само шум в системата, инсинуиран от външни сили?

Най-напред нека да кажа съвсем ясно и силно, че ситуацията в Европа по никакъв начин не може да се опише като страшна или опасна. Европа е силна, Европа е стабилна и всякакви внушения, които за съжаление намират най-вече израз в медиите – и в традиционните, но и в социалните – са плод на някакво политическо дребнотемие. В момента има доста динамични политически процеси в рамките на целия континент, на целия Европейски съюз и зад това прозира и опит на някои политици да потърсят евтина популярност. Както сама знаете, не сте от вчера в медиите, всъщност лошата новина е тази, която продава новините. И в този смисъл се търсят непрекъснато някакви негативи, драми, трагедии и кризи, за да се привлече вниманието. Да, Европа е под натиск от различни посоки, но в никакъв случай не може да се каже, че тя е заплашена, застрашена или че единството на Съюза е заплашено или застрашено.

Откъде е най-сериозният натиск?

Мисля, че натискът върви по няколко направления. Има вътрешен натиск и външен натиск. Аз не съм в състояние да кажа кой е водещият. Факт е, че последните години се случи така, че ние (ЕС) излизаме от една криза и влизаме в друга, но същевременно е важно да се отбележи, че Европейския съюз се справя с всяка една от тези кризи, независимо от тяхната тежест или характер. Защото кризите по същество са различни – първо имахме финансова криза, после имахме кризата в Гърция, после имахме бежанска криза, сега борбата с тероризма. Т.е. кризите не са еднородни, но ЕС е достатъчно обективен и силен и успява да се справи с тези кризи благодарение точно на своите ценности и поради това, че решенията са общи. Те не са индивидуални.

Все още ли Европа се подписва под мотото си “Единни в многообразието”?

Да.

И в този контекст има много гласове, включително и не само на крайните националисти и псевдопатриоти, че националната кауза се претопява в името на общата европейска и в това дори и умерени хора намират проблем.

За мен един от девизите на Европейския съюз “Единни в многообразието” продължава да бъде валиден и е особено валиден днес, когато живеем във века на глобалната комуникация, отворените граници, възможностите – особено за гражданите на ЕС, да бъдат в единия ден на единия край на континента, а на другия ден на другия. В този смисъл ние трябва да сме готови и подготвени, че това тепърва ще ни бъде ежедневие. Не мога да се съглася с всякакви твърдения, че се претопява националната идентичност в някакъв общ кюп, защото в края на краищата съзнателните хора, умните хора, разумните хора успяват да запазят и националните си традиции и по никакъв начин от това не страда съзнанието им, че те са граждани на Европейския съюз. Нека не забравяме, че самият съюз е доста динамично образувание. Това какво е бил ЕС и как е бил замислен преди 60 години, когато е бил създаван, е много по-различно от това, което имаме днес. Никой тогава не си е представял, че от едно чисто икономическо споразумение, което трябва да създаде предпоставки за силно развитие и възстановяване на тежката индустрия, в крайна сметка ще ни доведе до ситуацията днес. Европейският съюз днес означава 500 млн. души, които живеят на един общ континент, в най-голямото отворено пространство за движение на хора, търговия и услуги и работят в най-голямата световна икономика. В този смисъл ние имаме повече и нови страни под девиза “Единни в многообразието”.

Поставена ли е Европа на колене от споразумението с Турция?

Не. По никакъв начин. Споразумението с Турция беше единственото възможно, което можеше да се направи, за да може да спрем тази засилваща се с всеки изминал ден вълна, която упражняваше огромен натиск върху Европа. Аз ще ви дам само няколко примера. До март месец, допреди влизането в сила на споразумението, средно дневно са били регистрирани по 870 мигранти, които са пристигали на територията на Гърция, а сега (след влизането в сила на Споразумението) са 170. Виждате разликата. Тя дори не е в проценти, а е в порядък. Това е от една страна. От друга страна нека не забравяме, че това споразумение отразява до голяма степен интересите и пресечната точка и на двете страни – и на ЕС и на Република Турция. В този смисъл да търсим кой е победител и победен няма логика. И най-важното, което според мен трябва да се има предвид, и това го е доказала историята, е, че границата се пази най-добре заедно със съседа, когато имате обща заплаха. И няма смисъл да се предприемат действия срещу съседа в подобна ситуация. Това е за мен, и чисто философски погледнато, ако искате, есенцията на предприетите действия от страна на ЕС – ние да работим заедно с нашия съсед, за да можем да се справим с тази глобална заплаха. Защото тя не е заплаха само за ЕС, тя е глобална.

Това се вписва и в логиката и концепцията на ЕС по принцип. Но не е ли именно тази логика, онази, която прави Европа най-слаба?

Аз не мисля, че Европа е слаба. Тъкмо напротив. Европа е силна. Тя е силна със своите граждани, които споделят едни и същи ценности. Тя е силна със своите институции. Факт е, че ако погледнете Евробарометрите, вкл. и най-последните, ще видите, че доверието в “проекта” Европа и европейските институции е достатъчно високо. Интересното е, че в абсолютно всички страни-членки доверието в европейските институции е по-високо, отколкото в националните. Т.е. това е тенденция, която е характерна не само за България.

Една от най-слабите страни на споразумението с Турция според критиците му е договарянето на ускорението на процеса по присъединяването й към ЕС. Очаква се по време на председателството на Холандия да бъде отворена поредна глава – “Бюджет и финанси”. В същото време виждаме как именно Холандия се противопоставя на процеса на разширяване. Тези дни гражданите й гласуваха против асоциирането на Украйна на референдум и това изглежда отразява опасенията на една страна-членка относно разширението на Съюза. Причините не са ли дължат отчасти и на известно разочарование от хода и резултатите, които показват последните присъединени страни-членки, като не изключвам България от това число?

Аз мисля, че е хубаво да внимаваме като правим такива връзки, защото на пръв прочит това ми звучи като да сравняваме ябълки с круши. От друга страна виждаме, че стремежа за присъединяване към ЕС е изключително силен, независимо от всички кризи и предизвикателства, пред които сме изправени. Знаете колко страни чакат на опашка с различен статут на развитие на техните преговорни процеси. Тук и ще отворя една скоба. Ако говорим за силата и привлекателността на ЕС и европейската идея, имаме и още един пример – в разгара на финансовата криза всички предричаха как еврото ще изчезне, ще се срине, евроикономиката ще загине, а се оказа, че точно тогава Еврозоната се разшири с нови членки, които желаеха да се присъединят. Така че, ако си позволим да перифразираме Марк Твен “Слуховете за гибелта и края на ЕС са силно преувеличени”. Относно референдума в Холандия – да, така е, в референдума за Украйна спечелиха гласовете “против”, но нека погледнем ситуацията от другата страна – 68% от холандските граждани не са участвали в този референдум. Тук също можем да правим спекулации доколко на самите хора им е било ясно и доколко им се е участвало в един такъв спор. Фактът, който има значение според мен е, че ЕС продължава да бъде достатъчно притегателен и има много страни, които към този момент желаят да се присъединят. Между тях има и наши съседи. Да, има планове като част от споразумението с Турция да бъде отворена една от преговорните глави и тя е именно тази, която засяга бюджета. Но така или иначе, за да може това да се случи, трябва да се изпълнят определени критерии. Същата е ситуацията и с другата основна критика, а именно договореното споразумение за безвизово пътуване на турски граждани в ЕС. Но за да се случи това има един списък от 72 изисквания. За момента са изпълнени само 35. Така че нека да бъде ясно, може би тук идва и нашата роля като Представителство на Европейската комисия и вашата като отговорна медиа, да разясняваме цялата истина открито, честно и почтено. Да не допускаме спекулация само с част от истината. А цялата истина е, че нищо не следва автоматично и просто ей така. За да се изпълни някаква договорка, трябва да се изпълнят някакви условия, и то и от двете страни. Както България трябваше да затвори преговорните глави, за да стане член на ЕС, по същия начин е и с всяка една новоприсъединяваща се страна. Процесът е един и същ. Няма никаква дискриминация.

Европейският съюз е привлекателен, казвате, сега повече от всякога, но в същото време сме изправени пред нов референдум – този за излизане от ЕС на Великобритания. Всички експерти, и както вие казвате, разумни хора, са категорични, че отделянето на Великобритания от ЕС ще бъде негативно най-вече за нея самата, но все пак политиците се заиграват с този тип популизъм. Защо се случва така?

Аз бих разгледал тази ситуация като чисто вътрешен за Великобритания проблем. Така са преценили, това отговаря на политическата действителност в страната, не смея да се наемам да гадая какво е в главите на политиците там. Но пък експертите доказаха със съвсем сухи цифри, че негативите за Великобритания от евентуалното й излизане от ЕС ще бъдат много по-големи, отколкото ползите. Това ми дава основание да нямам притеснения за този референдум. Вярвам, че британските гласоподаватели ще проявяват достатъчно здрав разум. Те, доколкото ги познавам, са изключително прагматичен народ и ще разберат и оценят това, че за тях е по-добре да останат страна-членка на ЕС, отколкото да бъдат извън него. Пак казвам – това отново ни връща на темата за непрекъснато променящите се глобален свят, среда и съответно ЕС. Ние сме в нова историческа ситуация и ни трябват нови подходи. Когато във Великобритания течаха дебати дали да станат или да не станат членове на ЕС по същия начин се описваха апокалиптични варианти как, ако страната се присъедини няма да могат да си използват пайнтите за бира и ярдовете и т.н. Както виждаме нещата изобщо не са такива. Смятам, че хората ще заложат на прагматичния и разумен избор ЗА членството в Евросъюза.

А привлекателна ли е Европа за България? Има ли плъзгане по плоскостта, че гледаме на Европа като на един безкраен донор на средства, но в тази сделка липсват ангажиментите, които ние имаме да изпълним, за да бъдем адекватен член на това семейство?

Смятам, че Европа продължава да бъде изключително притегателна и това е отразено и във всички проучвания, в които традиционно гражданите дават висока положителна оценка. Виждам го и лично, когато пътувам из страната и се срещам с различни хора – ученици, студенти, представители на бизнеса и селското стопанство. Смятам, че отделния човек, не разсъждава в тази категория, че Европа е някакъв източник на фондове. Ако погледнем процентно, фондовете, които България получава от ЕС са незначителен дял от общото БВП или от годишния бюджет на страната. По-скоро те са средството, с което страната ни може да реализира съответни реформи, за да може икономиката да бъде по-продуктивна, да се създават повече работни места и като цяло повече блага за хората. Но искам да припомня, че колкото и да са тези пари, те се дават при определени условия. Знаете, че в новата финансова рамка, в която в момента се намираме е изрично посочено изискването за т.нар. “Midterm Review” или преглед на работата по усвояване на тези фондове около средата на периода, когато ще се види именно това -доколко тези средства водят до съответни реформи в съответните сектори. Това е процес за всички страни-членки, не само за България. Т.е. има си съвсем ясно определени показатели, по които ще се прецени доколко държавата се справя добре. Ние бяхме изключително успешни при договаряне на средствата за този програмен период. България беше една от малкото страни, да не кажа единствената, която успя не само да запази, но и да вдигне нивото на фондовете, които ще получи. Но този път нека не забравяме, че и изискванията ще бъдат доста по-строги и действително ще се очаква да се видят не само заявления, но и начало на реализирането на реформи.

Да, безспорно тогава Европейският съюз даде красноречив знак, че дава доверие на управлението, което тогава успя да отвоюва тези фондове, но и категорично заяви, че ще се търси ясна сметка. От тази гледна точка получаваме критични доклади и в областта на съдебната система, и в областта на икономиката. И какво от това?

Каквото от това е свързано с дейността и работата на българските политици, на ръководителите на българските институции, на Правителството, на политиците в НС, защото тези реформи се очакват. Те се очакват от Европейския съюз, очакват се и от българските граждани. Последното социологическо проучване също категорично показва, че доверието в съдебната система е изключително ниско. Значи трябва да се случи нещо, така че това да се промени и да се върне доверието на хората. Те да знаят, че ако нещо им се случи – някой посегне на собствеността им, на тях самите, на живота и сигурността им, този или тези хора ще си получи заслуженото наказание. Хората от бизнеса искат да са сигурни, че могат да работят спокойно и ако има някакви спорове, те ще могат да ги разрешат по съответния законов начин. Затова именно казваме, че реформата на съдебната система е от изключителна важност, защото тя има практически отражение навсякъде. Тя не е само в това делата да се решават бързо и да няма корумпирани представители на съдебната власт. Тя има отражение и върху законодателство, и върху бизнес, и върху живота на хората като цяло. Нека не забравяме, че тези доклади не се пишат просто ей така. Усилията, които българските власти трябва да полагат не са за това някой в Брюксел да остане доволен. Смисълът на всичко това е българските граждани да усетят и чрез реформираната си съдебна система ползата от членството си в Европейския съюз.

Да, но достатъчно ясно ли ги казва Европа тези неща или прекалено дипломатично разчита на знаците, които ще бъдат прочетени между редовете, докато българинът по Байганьовски си чака гьостерицата, за да разбере посланието?

Вижте, за тези доклади и езикът, на който те са написани, те се четат тук от нашите ръководители, но се четат и от ръководителите на останалите страни-членки.

Това като че ли се забравя често.

Именно. Останалите страни-членки поради редица обективни, исторически, политически и други обстоятелства са, изглежда, по-наясно с езика, на който те са написани и това им дава основания да формулират своята политика по отношение на България. И затова те са достатъчно свободни в контекста на двустранните отношения да излизат и да заявяват съвсем открито и да посочват областите и секторите, в които са необходими реформи. Не е нужно да си припомняме публичните изказвания и демаршите на редица посланици на европейски държави. Това може да има някакъв вид добавена стойност в положителен смисъл, затова, че тези реформи са действително необходими и те не са необходими, защото Брюксел смята, че са. Реформите и ползите от тях трябва да ги почувстват българските граждани. Едва след това идва на дневен ред факта, че тези реформи трябва да убедят нашите партньори в ЕС, че ние сме сериозни в намеренията си, ние сме един достоен член на ЕС и точно по този начин ще можем да привлечем и повече инвестиции в страната и ще можем да станем едно наистина привлекателно място, а не само да ставаме известни с някои не особено лицеприятни неща като “хайките за хора” по границата, например.

Ще коментирате ли слуховете, че ще има сериозни санкции по отношение на нарушения в Оперативната програма за развитието на селските райони, в контекста на течащото разследване във Фонд Земеделие?

В момента Генерална дирекция “Земеделие” на ЕК провежда одитна проверка по случая. Това е стандартна процедура, но не бих могъл да коментирам, преди да е завършила. Още по-малко мога да коментирам все още незавършилото разследване на българските власти. Но може да бъдете убедени, че ако бъдат открити някакви нередности, те ще бъдат отстранени, дали чрез финансови корекции или по друг начин. Комисията има достатъчно богат инструментариум, но в момента тече процес на разследване.

И накрая, традиционният за Терминал 3 въпрос: какво е да си патриот днес?

Патриот е да обичаш родината си, да обичаш историята си, родителите и близките си. Но в днешно време това означава и да не се ограничаваш в някакви тесни рамки. Защото ние сме граждани и на Европа. Затова, както е хубаво да казваме, че сме българи и се гордеем с това, че сме българи, е хубаво да се гордеем и с това, че сме част от Европа. Да се гордеем дори с това, че сме сред създателите на Европа във всякакъв аспект – и културен, и исторически. Ние като че ли, поради южняшкия си темперамент, който носим, сме склонни да изпадаме в някакви крайности. Хвърляме се към позицията на краен нихилизъм и отрицание на това, което сме, на това, че изобщо сме значими, важни. Обзема ни някакъв краен национален нихилизъм – че сме никои, че сме тук накрая на континента и никой не ни обръща внимание, черната овца и т.н. Трябва да работим върху това, че ние сме много важна част, особено към настоящия момент, и като страна, която е предна граница на ЕС, но и като страна член, която е дала толкова много и може да даде още повече на Европа. Имам предвид не само хубави плодове и зеленчуци, които са все още произведени от чиста почва и чист въздух. Не само история и култура, но и българи, които работят за своето собствено щастие и за бъдещето на Европа както у нас, така и по целия континент. Патриот означава да си горд, но и да ти е отворено съзнанието за реалностите и възможностите, който обединена Европа ти предоставя. Да не се заключваш сам и да си живееш в остарели клишета от миналото. Много е опасно да се живее с тях, защото така ти нямаш реална оценка за настоящето и нямаш поглед, за да вървиш напред.