SHARE

Стана традиция в правителствата на Бойко Борисов обществени поръчки да бъдат прекратявани след негови публични изяви пред медиите.

Първият широко обсъждан случай бе с прекратяването на обществената поръчка за лотове 1 и 2 на магистрала “Хемус”.

Това стана през февруари 2016 г. по нареждане на премиера (и съвпадна с “катарзиса” му, след като в Лондон му бе зададен въпрос кого вижда в огледалото). Всъщност скандалните моменти с това прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка са много повече от един.

Поръчката бе с възложител Национална компания “Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП), дори не Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е неин принципал. Дотук с илюзията, която някой е имал за професионален и деполитизиран мениджмънт на една държавна компания. Нарежданията на Борисов, който е началник на началничката (Лиляна Павлова), се спазват безпрекословно и незабавно. Представете си, че така се управлява “Дойче Телеком” (федералното правителство на ФРГ е основен акционер) или “Еърбъс” (Германия, Франция и Испания контролират дружеството, притежавайки около 28% от капитала). Много повече всъщност прилича на начина на управление на държавни компании като руската “Роснефт”, саудитската “Сауди Арамко” или венецуелската “Банко де Венесуела”.

Още по-озадачаващо в поръчката за АМ “Хемус” бе това, че Бойко Борисов прекрати поръчката 13 месеца след обявяването й. През този дълъг период участници в процедурата обжалваха нейните условия и, предсказуемо, Комисията за защита на конкуренцията не откри никакви проблеми с нея. Според регулатора всичко в процедурата било законосъобразно. 

През цялото това време регионалният министър Лиляна Павлова и възложителят НКСИП ожесточено защитаваха процедурата и не откриваха какъвто и да било проблем с условията или с класирането.

Въпреки космическата прогнозна цена, заложена в поръчката, и въпреки определените за изпълнители, за които е публична тайна, че са свързани с конкретни личности, а по отношение на тези личности премиерът е обвиняван в зависимости. Едно от обясненията на Борисов бе, че е “проявил политическата си воля” и че имало по-добри възможности с друго трасе или с намаляване на габарити, така че да станело по-добре за хората. Има един малък наглед проблем – Законът за обществените поръчки (и отмененият, и влезлият в сила от 15 април 2016 г.) изчерпателно изброява хипотезите на прекратяване на процедурите. И сред тях не фигурира “политическата воля на премиера”. Когато един министър-председател може да се намесва във всяка обществена поръчка и да прави с нея каквото си пожелае неговата “политическа воля”, това се превръща в държава, която няма нищо общо с правовата. Възложител в конкретната процедура е НКСИП и всяка намеса на администрацията в нея, била тя и на самия министър-председател, нарушава самите принципи на ЗОП – равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност.

Има и друг проблем – кой свестен и уважаващ себе си чуждестранен участник в процедура, продължила повече от 13 месеца и прекратена незабавно по “политическата воля” на Борисов след приключването й, би участвал наново, ако е похарчил сериозни средства за подготовка на оферта и правни и консултантски услуги по участието си? Въпросът е “риторичечески”, както казваше един председател на ДПС.

Най-опасно обаче бе публичното признание на Борисов през 2016 година, че основанието за прекратяване на процедурата по лотове 1 и 2 на АМ “Хемус” е привидно – понеже нямало друг начин за прекратяване, щели да твърдят, че не разполагали с финансови средства за осъществяването на проекта. Премиерът публично оповестява, че съвсем преднамерено и умишлено нарушава закона, като изтъква несъществуващо основание. Този публичен акт на произвол има особено тежки последици за правосъзнанието на българското общество. Титулярят на централната изпълнителна власт в страната признава, че ще наруши закона, който е призван да спазва. Няма по-лош сигнал за обществото от това, че се приема законът да се спазва избирателно. Не се сърдете тогава на дълбоко вкорененото у средностатистическия гражданин схващане, че “законът е врата в полето”. 

 Напоследък (на 9 август 2018 г.) събитията се повториха. Стана ясно, че фирма с предмет на дейност продажба на компютри, хардуер и периферни устройства ще доставя тестове за потвърждаване на чума по животните за 336 184 лв. без ДДС след проведена набързо обществена поръчка от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).  Оказа се, че дружеството е създадено само преди месец с капитал от 500 лв. И хоп – уредило се с едни 400 хил. държавна пара за доставка на тестове.

Тук му е мястото да отбележим, че за шефа на БАБХ Дамян Илиев това е едва поредният публичен скандал, в който е замесен. Под ръководството на Илиев институцията се спечели прозвището “Кланица БАБХ”. Вместо да конфискува оцелелите кончета на онзи консуматор на евросубсидии, който беше оставил животните си да мрат от глад в планината Осогово, БАБХ ги върна на собственика им, като само не го потупа по рамото. Иззети и изклани от софийския зоопарк бяха и над 100 екзотични птици в нарушение на закони и един изричен съдебен акт. Последното беше сторено с измисленото извинение за положителни проби за птичи грип. Всъщност беше по-скоро лично отмъщение спрямо шефа на софийския зоопарк. БАБХ не се справи и с разразилия се скандал с условията, при които се отглеждат лъвовете в разградския зоопарк.

Абсолютно неадекватна бе и реакцията на агенцията при предаването на лъвчетата Терез и Масуд, както и на лъва Иван-Асен от злополучния зоопарк на организацията “Четири лапи” за отлеждането им в специализиран център в Нидерландия. Тотален провал беше и овладяването на кризата с чумата в Странджа (доколкото такава епидемия наистина е имало). Изброяването може да продължи още дълго. Във всяка правова и демократична държава много по-дребни несполуки биха стрували работата на Дамян Илиев.

Изглежда за някого той е важен (примерно за #КОЙ), защото премиерът досега не е поискал оставката му. Вместо това Борисов настоял в телефонен разговор с Илиев да прекрати очевидно подредената поръчка за чумните тестове. И последният се съгласил. Веднага. 

И пак през цялото време до прекратяването й шефът на БАБХ твърдеше, че няма никакви юридически проблеми с поръчката. Не знаем само дали Илиев е изложил юридическите си аргументи и на премиера. 

Всъщност назаконосъобразното прекратяване на една обществена поръчка е точно толкова противозаконно и укоримо, колкото и нагласяването й за “свой” човек. А лекотата, с която Дамян Илиев приема да я прекрати, сочи единствено това, че със същата лекота би се подчинил на искането на някого от своите шефове да уреди с договор за обществена поръчка приближена фирма. 

А от нас се очаква да приемаме всичко това за нормално! Нали?

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.