SHARE

На няколко пъти от влизането на България в ЕС Комисията критикува начина, по който се провеждат обществените поръчки и предприема стъпки за започване на наказателна процедура срещу държавата. За да бъде избегнат този сценарий, новото правителство прие през м. февруари тази година новия Закон за обществените поръчки с гръмкото обещание, че той ще приведе българското законодателство към европейските изисквания. Очакваше се въвеждането на по-прозрачни процедури, увеличаване на възможността малки и средни предприятия да участват в конкурсите, и провеждането на електронни търгове, в които се намалява човешкия елемент.

Новият ЗОП влезе в сила на 15 април 2016 г., три дни преди изтичането на срока, в който България трябваше да съобрази законодателството си с директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС. Месец по-рано по безпрецедентен начин бяха спрени множество търгове на стойност около 2 млрд. лв. и една от формалните причини бе, че така те ще могат да бъдат сключени по новия закон след неговото влизане в сила.

По стар  средновековен обичай лично самодържецът-премиер нареди тяхното прекратяване и след като изслуша тегобите на летищна хигиенистка, повторно нареди тя да не остане без работа. И ако това за държава, която се ръководи от „върховенство на закона“ може някому да се струва странно, няма защо – всичко бе в името на новия по-европейски закон, който по думите на министър Томислав Дончев е „дословно“ преписан от европейските директиви.
Този „дословен“ препис, обаче, на места е претърпял леки промени.

„Мечти високи, почини с размах…“

Няколко вида лица са изключени от възможност да участват в обществени поръчки според европейското законодателство. Това е така с цел да де предотврати корупцията и нелоялната конкуренция при възлагането на обществени поръчки.

1. Извършилите престъпления
„Обществени поръчки не следва да се възлагат на икономически оператори, които са участвали в престъпна организация или са били признати за виновни за корупция, измама във вреда на финансовите интереси на Съюза, терористични престъпления, изпиране на пари или финансиране на терористична дейност.“ (§100 от преамбюла на Директива 2014/24/ЕС)

2. Неплащалите данъци или осигуровки
„Неплащането на данъци или социалноосигурителни вноски също следва да води до задължително изключване на равнището на Съюза“ (§100 от преамбюла на Директива 2014/24/ЕС)

3. Ненадеждните, нарушителите на правилата за защита на конкуренцията и извършващите тежки професионални нарушения.
„Възлагащите органи следва също така да имат възможността да изключват икономически оператори, които са се оказали ненадеждни, например заради нарушения на екологични или социални задължения, включително правилата за достъпност за хора с увреждания, или други форми на тежки професионални нарушения — например нарушения на правилата за защита на конкуренцията или на правата върху интелектуална собственост. Следва да се поясни, че тежкото професионално нарушение може да постави под въпрос честността на икономическия оператор и по този начин да го направи неподходящ за възлагането на обществена поръчка, независимо от това дали икономическият оператор разполага с техническия и икономическия капацитет да изпълни поръчката.“

Тези обстоятелства не могат да бъдат заобиколени съобразно европейското законодателство, освен ако извънредна ситуация като хуманитарна криза не налага по-бързото възлагане на общества поръчка.

„…отбиват се встрани и губят право да се зоват дела“.

В новоприетия ЗОП, привидно тези правила са изредени в чл. 54 и чл. 55, но законът дава правото на българската администрация да ги пренебрегне по нейно усмотрение в следващата разпоредба.

“Кандидат или участник[…] има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване.” (чл. 56, ал.1 от ЗОП) и в този случай държавната администрация може да прецени дали да го допусне до конкурса или не.

С това de facto забраните се обезсилват и до конкурс могат да бъдат допускани ненадеждни кандидати, лица нарушаващи конкуренцията, осъжданите за корупция и пране на пари и недобросъвестните данъкоплатци. Произволът на чиновника е до такава степен закрепен в настоящия закон, че до конкурс могат да бъдат допускани участници, уличени в опит да окажат влияние на решенията на тръжната комисия или са във фалит или ликвидация.

По сходен начин законът изражда понятието за извънредни ситуации, в които правилата могат да бъдат заобиколени. По смисъла на директивата, става въпрос за форсмажорни обстоятелства от национален характер, при които няма друг възможен кандидат, който да достави необходимите средства. За пример директивата посочва липсата на ваксини или аварийно-спасително оборудване.

В българския закон тези извънредни обстоятелства са уредени, чрез т.нар. „спешно възлагане“. Чрез него всяка община или общинска фирма, правителствено ведомство или агенция ще може „спешно“ да заобиколи повелите на закона.

„Но тихо!“

Европейската комисия оценява като „незадоволителен“ начина, по който се провеждат обществените поръчки в България по три направления. Всяка четвърта обществена поръчка в страната се извършва само с един участник, това, разбира се, води до завишаване на цените и неконкурентна среда. Само 7% от участниците се обединяват, за да кандидатстват заедно за спечелването на конкурс. Следователно е малка вероятността малки и средни предприятия да спечелят обществена поръчка, което отново води до слаба конкуренция и облагодетелстването на „наши“ фирми и хора.

И на последно място, Комисията критикува дългия период (средно 142 дни за 2014 г. с тенденция към увеличаване), за който се провежда една обществена поръчка. Факт, който ясно посочва тромавостта на системата, нейната неефективност и проблемите, който се пораждат за частния сектор от това.

Новият Закон за обществените поръчки не предлага решение на нито един от тези проблеми, напротив, при него се запазва невъзможността да се обжалват малки обществени поръчки (от 60 хил. до 270 хил. лв. в строителството, както и от 20 хил. до 66 хил. лева – в останалите сектори), което е удар точно по малкия и среден бизнес. Той също така увеличава властта на председателя на КЗК, който еднолично ще определя кой експерт на Комисията ще проучва основателността на обжалваните процедури.

С това обещанията за по-ефективно и прозрачно възлагане на обществени поръчки, което е съобразено с европейското право, остават само на думи. В действителност имаме поредното нормативно чудовище, постилащо пътя на корупцията и чакащо своето порицание от Европейската комисия. С това се затвърждава за пореден път златното правило на българска политика „Винаги с Брюксел, но никога против #КОЙ.“

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.