SHARE

Когато се приема един закон, от особена важност е как той ще се приложи. Когато се приема закон, който  засяга пряко 20% от населението на една страна, обществото е добре да контролира кой и как ще съблюдава спазването и най-вече прилагането на този нов закон.

Да се разберем в самото начало – Законът за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) е добър. Не е съвършен, но е добър. Има кусури, които са следствие от множество компромиси, за да бъде приет, но предимствата му са много повече. Без да има нужда да се влиза в точки и алинеи (ако някого наистина го интересува, да го прочете), се налага в  интерес на истината да се отбележи, че този закон е по-добър от досега действалия дори поради факта, че предишният беше приет през горещото лято на… 1991 г., когато „нямаше ни джиесеми, ни интернет“.

Предимствата

И все пак три са големите предимства на новия закон за образованието:

1.Дава свобода на учителите да избират как да постигнат търсените в стандартите резултати, което на практика означава, че могат да избират методиката, инструментите и времето, чрез които да постигнат поставените цели. Създава им реални предпоставки за апробиране на нови методики, в комбинация с инованционни технологии, което ще съкрати времето за проверка на изпити и домашни работи, но ще отвори време за дискусии и провокативност на учениците, което логично води до очакване за по-високи резултати.

2.Дава свобода на училищата, които  имат  инициативни директори и сплотени колективи, като създава възможността едно училище да добие статут на „иновативно“. Иновацията, по определение, е решение на стар проблем по нов начин. В България работят десетки директори и педагогически екипи, които са готови да въведат нови учебни предмети, да създават нови учебни програми, да въвеждат нови технологии. Част от тях вече са го направили  и резултатите не закъсняват. Такива примери има във всяка област, но не бих пропуснал СУ „Св. Седмочисленици“ (гр. Търговище), 51-во СУ „Елисавита Багряна“ (гр. София) СУ „Христо Смирненски“ (гр. Брезово), 18-то СУ „Уилям  Гладстон“ (гр. София) (където преподава авторът – бел. авт.) и т.н.

3.Дава свобода на учениците да могат да обсъждат заедно с родители и учители какво, кога и как да учат, за да покрият държавните образователни стандарти. Ако родители и деца искат да се подготвят самостоятелно, но успеят да покрият стандартите, могат да предпочетат домашно образование или форма на образователен кооператив.

Извън трите големи предимства друга важна стъпка е, че ЗПУО предвижда създаването на Национален инспекторат по образование, който би следвало да е напълно независим от МОН. Разбира се, не е ясно какво става, ако МОН не покрива определени заложени цели и стандарти, които самото министерство разписва.

Недостатъците

Огромен недостатък, който ще се окаже и решаващ, е тъкмо как ще бъдат разписани всички 19 стандарти, а това е задача на МОН. Стандартите се работят от същите хора, които са в това министерство в последните поне 20 години.

Очевидно е, че тези хора, които отдавна са скъсали връзката с реално случващото се всеки ден в класната стая, не могат да  произведат нищо ново, иновационно или модерно, като се има предвид, че тяхна основна задача е да оцелеят при новия министър. В МОН често министърът е нов. За 7 години са се сменили 8 министри.  Не можем да очакваме, че тези на практика вечни експерти са способни да направят нещо различно, от това да препишат нещо, както го направиха със стратегията „ИКТ в образованието“, което преписаха от технологичния „гигант“… Беларус.

Стандартите се пишат на тъмно, набързо и  не много компетентно, без широки дискусии и без отчетливо привличане на външни на МОН експерти.

Друг голям недостатък е, че законът не дава яснота кой и как носи отговорността, когато МОН и мнозинството от доказано некомпетентните му експерти, работещи по етажите на министерството, не се справят с поставените цели пред българското образование, защото не са заложени ясни параметри и критерии за успешно приключила учебна година. Въпреки наличието на т.нар. Национален инспекторат по образованието, който е служба директно към Министерски съвет, не е ясно ще има ли наказани експерти, шефове на дирекции, а защо не и министри, ако в рамките на две или три години МОН не успее да покрие определени критерии при организацията на учебния процес, а оттам и при постигането на определени резултати от българските ученици и учители.

Недостатък на новия закон е и липсата на мандатност на директорите. Това насърчава политическите назначения и превръща училищата в политически крепости, а не в бастиони на знанието и независимата експертиза.

Защо е необходимо от МОН да отпадне Н-то

Въпреки че би било изключително разумно, никой досега не смее да отдели средното образование от висшето образование и науката.

Цифрите, обаче, казват друго: на ежедневна база пряко засегнати от случващото се в предучилищното и училищното образование са над 602 000 ученици, 232 000 деца в детските градини, 45 000 учители в общообразователните и 12 000 учители в професионалните училища, 20 000 педагози в детските градини – общо над 911 000 български граждани, към  които можем да прибавим и средно 450 000 семейства (ако приемем, че средно в едно семейство има две деца), т.е. общо около 1 361 000 българи от общо население малко над 7 153 000. Което, припомням, прави близо 20%, 1/5-та от българските граждани.

На тази близо една пета от цялото население на Република България ѝ се налага да „дели“ експертния капацитет и бюджета на МОН с университетите, където учат близо 260 000 студенти и преподават близо 23 000 преподаватели, т.е. общо 283 000, което прави едва 4% от населението на България. Освен това университетите са автономни и на практика тяхната дейност може да се урежда и да се движи съвсем спокойно от една Държавна агенция за висшето образованието и науката.

Какви са изводите?

Всяка управляваща коалиция в последните 15 години заявява, че образованието е приоритет. Но очевидно това не е така, след като българските ученици продължават да са все в края по резултати на световни замервания на функционалната грамотност, бизнесът на глас страда от липсата на критически мислещи и функционално грамотни формални притежатели на диплома за средно образование, а обществото все по-често усеща провала на образователната система по време на избори. Това, разбира се, няма да стане с обречени на провал мероприятия, какъвто беше т.нар. Учителски събор (за който Терминал 3 предупреди предварително, че ще се провали). Нито ще стане с фалшиви интервюта, които министърът  взима от млада  учителка.

Шансът за образователната система започва с новия закон, но минава през задължителна атестация на т.нар. експерти на МОН, които над 20 години произвеждат все едни и същи скандали с учебни програми, преписани стратегии, изтекли матури и прочее провали.

Българските ученици, които постигат успехи на международни състезания и олимпиади, го правят въпреки, а не благодарение на МОН и нормативната уредба. На тези успешни в международен план ученици им помагат „злите“, според кафявите медии, неправителствени организации, които в  последните 10 години са променили много повече и в положителна посока образованието, преживявайки дори бедствие като Анелия Клисарова начело на МОН.

Успешната реформа може да даде видими резултати до 2 години след въвеждането на нов закон. Ако управляващите не концентрират усилия в успешността на предучилищното и училищното образование, ще усетим реална промяна на ежедневна база в качеството на живот – ако не всички, то поне една пета от нацията.

Снимка: http://fester777.blog.bg/ – Учителската стачка 2007-ма година