SHARE

Ще ви бъде простено, ако миналата година сте пропуснали тази странна новина:

“Гърция блокира критиките на ЕС за състоянието на човешките права в Китай”, пише Guardian на 18 юни 2017 г. Това “вбесява дипломати и организации за човешките права, които заявяват, че ходът подкопава позициите на ЕС като защитник на човешките права.”

Странно, нали? Гръцкият левичар Алексис Ципрас, който в речите си се бори за всяка човешка душа и Гърция – страната, която същият този ЕС спасява от огромната им дългова криза – изведнъж предприема такъв ход.

Събитието обаче може да не изглежда толкова странно, ако го поставим в контекста на друга новина – от година по-рано:

“Китайската компания COSCO, собственик на четвъртата по-големина търговска флота в света, взима 51% дял от най-голямото пристанище в Гърция [Пиреус]”, пише Reuters на 10 август 2016 г. 

И с този ход Китай едновременно купува едно от ключовите пристанища на Средиземноморието, гарантира си достъп до най-големия пазар в света – този на Европейския съюз и… може би най-важното: с обещания за още 3 млрд. щ.д. инвестиции в Гърция страната си купува политически съюзник – гръцкото правителство, което седи на равни нога с всички останали държави в ЕС. 

И Китай бързо научава ценния урок – малките балкански икономики със зависими политици и слаби институции са най-лесният и бърз начин за влияние в ЕС.

И тази реалност идеално се връзва с големия проект на Китай – Новият път на коприната – инициативата “Един път, един пояс”.

През 2013 г. китайският лидер Си Дзинпин стартира една огромна програма – рисков проект, който да обвърже азиатските икономики и направи нови търговски пътища до Европа – причината: Заради огромните си дългове и икономикa, зависеща главно от износ, Китайската комунистическа партия иска да си гарантира, че няма да зависят от САЩ и трусове като финансовата криза от 2008 г.

Амбицията на Китай е огромна – Пекин изразходва средно по 150 млрд. щ.д. на година в 68 страни, които са се присъединили към проекта.

И проектът има огромни политически последици. Евразийският съюз на Путин, който трябваше да върне в лоното на Русия бившите съветски републики от Централна Азия, изведнъж забуксува, като диктаторите от страни като Казахстан видяха много по-големи перспективи в отварянето към Китай.

Към Китай погледнаха страни като Индия и държави от Източна Африка.

Дотогава, за да получат чуждестранни инвестиции, техните лидери трябваше да доказват на западни правителства, че въвеждат реформи, установяват върховенство на правото и са икономически отговорни.

Китай не се интересува от това. Дори правителството да не може да изплати дълговете си по китайските проекти, то Пекин няма против да притежава мащабни икономически обекти, които да им гарантират влияние в тези страни.
И въпреки това малко западни лидери се интересуват от мащабния проект на Китай. Не само за участие в него, но и за негово противодействие.

През 2014 г. външният министър на Китай Уанг Ий заяви, че “Новият път на коприната” е най-важната външна политика на Китай. Крайната й цел е да направи Евразия (доминирана от Китай) икономическа и търговска зона, която да може да се съревновава с трансатлантическата. 

Мнозина се съмняват, че проектът на Китай може да бъде успешен. Проблемът е, че Пекин е набрал огромен дълг, възлизащ на 260% от БВП на страната. Същевременно растежът на икономиката рязко се свива, а Китай продължава да трупа дългове, като надеждата е, че новите инфраструктурни проекти ще доведат до икономически бум и сигурна търговия.

И тук идва, разбира се, и причината, поради която чуждестранните инвеститори избягват авторитарни режими – инвестициите им потъват в корупция, а икономиката на региона е твърде слаба и потисната от местните велможи, за да може да се развие дори при наличие на инфраструктура (за справка вж. напр. България). 

Остава фактът обаче, че Китай засилва своето влияние. Дали то ще е панацея за вътрешните проблеми на Китай е под въпрос. Но със сигурност то отмъква все повече страни от Запада и неговия натиск за реформи и демокрация.

“Това не е геополитически проект”, днес българският премиер Борисов се опита да успокои ЕС пред погледа на китайския премиер Ли Къцян, дошъл за срещата с 16 източно- и централноевропейски държави 16+1, която ще се проведе в София. “Китай няма за цел да раздели ЕС”, потвърдиха както китайският, така и българският премиер.

Факт.  Русия е тази, която неизменно смесва геополитиката с империалистични цели и налагането на идеологии за привличане в руската орбита – били те панславизъм, православен свят, евразийство, комунизъм и т.н.

Китай е далеч по-умен в това отношение. Той няма амбиции да разрушава ЕС, нито ще си губи времето да порицава “неблагодарния български народ” или да строи паметници на Мао Цзедун.

Но Пекин с радост би си накупил гласове в най-големия единен пазар. А някои европейски лидери с радост биха се отрекли от демократичния път на страните си, прегръщайки новите китайски инвеститори, които не задават неудобни въпроси, а само дават отговори… отговори, които после обаче трябва да бъдат възпроизведени на Съвета на ЕС от същите тези лидери.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.