SHARE

България и Румъния са част от Европейския съюз вече 10 години. Другите бивши съветски държави – Полша, Унгария, например, са приети малко преди нас. Въпреки това обаче социалните неравенства в бившите съветски сателити остават дълбоки и те не са достигнали просперитета на европейските граждани, сочи анализ на Politico. Това ги прави идеалното “блюдо на Петри” за развъждане на всякакви консервативно-социални, религиозни и политически крайни идеологии, една от които се оказва е хомофобията.

Усилията за забраняване на хомосексуалните бракове – каквито се водят както в Румъния, така и в България, обикновено вървят ръка за ръка с ограничаване на сексуалните права и образование, както и криминализирането на абортите. Все цели, които са на преден план в страни, в които религията и държавата са изключително силно свързани – независимо дали става въпрос за християнски или мюсюлмански такива (има несъмнени прилики в крайния консервативизъм, който не се влияе от религиозна принадлежност).

Не е изненадващо, че религиозни групи от САЩ също подкрепят подобни инициативи – дори отвъд океана. Но това не са просто американски асоциации, които подават ръка на базата на общи консервативни възгледи – Alliance Defending Freedom (ADF) и Liberty Counsel са класифицирани в САЩ като анти-ЛГБТ групи, които не просто водят борба за ценностите, в които вярват, а умишлено насаждат омраза срещу и маргинализират хомосексуалистите. В момента те са част от румънска коалиция, която се бори срещу ЛГБТ общността.

Няма как да разкажем подобна история, ако не вземем предвид църквата – локалните църкви, независимо дали православни или католически – активно се впускат в подобни кампании, чиято цел е да се ограничават гражданските права на хомосексуални граждани. При това кампаниите се водят с политическа прецизност – има опорни точки, мобилизиращи гражданите символи, концепции и идеи. И тъй като демокрациите на САЩ и Западна Европа легализираха хомосексуалните бракове, през последните пет години активистите се насочват натам, където има изоставане – Източна Европа, където почвата е плодородна.

А иначе – къде стои църквата? Папа Франциск говори за хомосексуалността още през 2013, когато отправя послание, че “е ключово за църквата да приеме, не да изключва и да покаже милост, не да заклеймява. Религията има право да каже своето мнение, да служи на хората, но Бог със създаването ни ни е направил свободни: невъзможно е да се намесваме духовно в живота на друг човек“. През 2016 папата призова за повече разбиране от всички енориаши, за приемственост на хомосексуализма – но без да отвори дума за промени в доктрината. Той подчерта обаче, че всеки човек трябва да бъде уважаван без значение сексуалната му принадлежност, както и да бъде свободен от заплахи с агресия и насилие.

Проблемът обаче не е религията. Проблемът е, че религията е страхотен инструмент, когато правиш политика. Особено ако тя е като илибералните режими на Орбан и Качински в Унгария и Полша. От Poltico дават обяснение за механизма на подобни режими: “Орбан и Качински усъвършенстват една политическа формула, която стратегически изгражда подкрепа сред масата с ниски доходи с помощта на икономически мерки и успоредно прокарва социално-консервативните си опорки, които се хранят от националистически наратив и защитават нацията от външните заплахи: бежанци, гейове, феминистки…”

Сексомарксисти. Може би сте засичали тези или други “марксисти” из крайнодесни, популистки, крайноконсервативни и подобни платформи. Както в България, така и в Румъния тези нарицателни са характерна част от наратива и пасват на илибералните режими, които твърдят, че защитават традиционните фамилни ценности. По-рано тази година Унгария бе първата страна – домакин на конгрес на семейните ценности. Там бе и организацията, за която се смята, че е вдъхновила репресивните руски антихомосексуални закони.

В Полша правителството оряза средствата за жени, станали жертви на домашно насилие, и обяви, че ще въведе образованието за въпросните семейни ценности в училищата. Преди година групата Ordo Iuris е събрала почти половин милион подписи, с което да опита да ограничи още повече абортите в Полша. Именно тогава стотици хиляди полски жени излязоха на улицата в протести, а държавата – без половината си работна ръка – спря да функционира. Въпреки това Полша все още има едни от най-тежките законодателства в света, що се отнася до аборта.

Преди да влезе в ЕС, консервативна Румъния е имала закон, забраняващ на еднополовите двойки да се държат за ръка на публични места. Подобни закони все още са в сила – в ислямските държави. Въпреки това социалдемократите в страната активно се опитват да овладеят съдебната система на страната, а националистическата реторика нараства. Логично антигей наративът също е на дневен ред, като към него вървят обичайните рефрени – защитници на традиционните ценности и националния суверенитет срещу Брюксел и Джордж Сорос например. Днес към това има и апели на крайни консерватори за референдум, който да подкрепи традиционните семейства, отнемайки граждански права на хомосексуалистите.

“Има висок риск, че Румъния ще тръгне по пътя на Унгария”, казва политическият румънски експерт Кристиан Парвулеску за изданието. “Провежда се някаква офанзива срещу либералната философия на демокрацията. Това, което се случи в Русия, се пресъздава тук, в Унгария, Полша и Румъния”, казва друг интервюиран.

Снимка: Румънка в традиционна носия по време на  шествията срещу хомосексуализма в Румъния, Getty Images

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.