SHARE

Образованието е една от най-сигурните инвестиции. Без значение дали става въпрос за отделна личност или за цялата държава, залагането на образование носи сигурна възвръщаемост.

Бъдещето на една държава – нейният просперитет, култура, развитие на бизнеса, влияние на международна сцена – зависи от това колко качествено е образованието, което се предлага в нея и колко образовани са гражданите й.

И повечето държави на Европейския съюз залагат точно на тази инвестиция. По данни на Евростат за 2012 г. тринайсет държави в ЕС влагат над 5% от своят БВП за образование. Лидери са скандинавските Швеция, Финландия и Дания, които отделят повече от 7% от БВП. Само пет държави в ЕС инвестират по-малко от 4% от своя брутен вътрешен продукт за образование – това са Италия (3,4), Латвия (2,6), Люксембург (3,9), Румъния (2,6) и България, която за 2012 г. е заделила 3,7% от своето БВП.

През 2015 г. бюджетът за образование и наука е спаднал на 3,2% от БВП, а за настоящата година той е 3,5 на сто. От тях почти ексклузивно парите отиват за образователната система, а не за развитие на научната дейност (0,64 на сто).

Европа обаче си е поставила цели за това как ще изглежда през следващото десетилетие. До 2020 г. европейските страни трябва да влагат 3% от БВП само в научна дейност (без образование). Друга цел е процентът на населението на възраст между 30 и 34 г., което е завършило висше образование, да е 40% – в България то е 29,4 на сто за 2013 г. Също така съюзът иска делът на преждевременно напусналите образователната система да спадне до 10% – за 2013 г. той е 12,5% в България.

Неспособността на българската държава да инвестира в образованието и наука и да постигне европейските цели в този ресор принуждават през 2014 г. Европейската комисия да открие нова оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. До 2020 година по оперативната програма ще бъдат налети 1,3 млрд. лева в бюджета за образование и наука.

Две години след началото на оперативната програма за над милиард лева България е успяла да усвои 8,7% от средствата в нея – или 112 млн. лв. Процентът е значително по-нисък, отколкото усвояването от другите еврофондове (средно за страната 16%).

С други думи, досега държавата ни не е постигнала много в това направление за разлика от програмите за транспорт, където вече са усвоени 41,3% от средствата.

Но каква е идеята на програмата и какво цели Европейската комисия с инвестициите си в страната ни. Ясно е, че общите за Европа цели за 2020 г. са твърде амбициозни, за да бъдат постигнати в следващите четири от клета майка България, но със заделените средства Брюксел иска да постигнем поне занижените за нас специално цели.

На първо място, да се повишат инвестициите за наука и научни изследвания до 1,5% от БВП, също така да се намали процентът на преждевременно напусналите училище до 11%, както и да се увеличи процентът на завършилите висше образование до 36% от хората между 30- и 34-годишна възраст.

С тези пари са изградени центрове за кариерно ориентиране в училищното образование. Използват се за платените студентски практики и получаването на студентски стипендии. Част от тях отиват за създаване на подкрепяща среда в училища и детски градини за включващо обучение.

Най-голяма сума – 350 млн. лева – ще бъде заделена за изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, чиято цел е да развиват българската научна дейност и да помагат на бизнеса да се възползва от нея.

Добре е днес, на първия учебен ден, да запомним, че Европа инвестира реално над милиард за образование в България. Защото скоро отново ще чуем рефрена за “несолидарна Европа”.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.