SHARE

Има две неща, които искам да споделя от доста време, но ще отделя време само за първото, защото съм една от тези, които днес ще посоча с пръст.

Когато бях на 25, започнах да научавам, че има такова нещо като домашно насилие. Чувах за едни жени, дето мъжете им ги бият, и си виках: “Това па каква простотия е. Да те бият, а ти да стоиш”. И много наперено презирах.

Не знаех, че съм част от онзи феномен, наречен “състезание между жените”. Бях млада, обект на внимание на десетки мъже, циците ми бяха върхът, имах висше образование, успехи и се мислех за голямата работа. Ходех и гледах презрително тия, дето нямаха толкова почитатели или такива цици. Нещо като клета, празноглава алфа-фимейл.

По маси и компании се изказвах надуто и крайно. На мъжете им харесваше, а на мен много ми харесваше на мъжете нещо да им харесва. През ум не ми минаваше, че съм неуверена в себе си и търся одобрение от по-силните на деня, за да изклася нанякъде.

Години по-късно ми се драйфа от тоя модел. Сега вече съм спокойна, имам опит, някакви умения в тоя живот и вече нямам нужда от чуждото одобрение. Запознах се с някои от приятелките си. Така е то. Така му викам, когато разбера, че жена, която съм познавала и въобще не съм подозирала, е била малтретирана.

Видях за каква сила става въпрос. За каква борба на живот и смърт. За какво преследване и терор. Как някои жени защитават децата с телата си, бачкат, спасяват се всеки ден и стискат зъби, защото по съдебно решение трябва да предадат децата си всеки втори уикенд на хора с проблеми с насилието, наркотиците и алкохола.

Отдавна не ми е важно кой ме харесва. Отдавна съм отпаднала от състезанието по харесване. Късметлийка съм, че съм харесвала винаги правилните мъже и съм имала здравословни, пълноценни връзки, но нека не се лъжем – късмет е. Просто късмет.

Какво искам да кажа с това. Мъжете са такива, каквито са. Едни са добри, други са насилници. В моя живот няма да променя никого. Имам син, ще гледам да стане нормален човек.

Тези, на които искам да кажа нещо важно, са жените. Младите жени. Старите жени.Отворете се една за друга, подкрепяйте и помагайте като общност. Споделяйте опит.

Не се величайте, че вас никой не ви е бил. Защото за това възраст няма.

Една семейна приятелка се запозна за пръв път с домашното насилие, когато беше на 39 и беше болна. Провесваха я през балкона за краката, гола. За по-голямо унижение.

Не си мислете, че сте много умни или много хитри. Просто сте късметлийки. Подкрепяйте жените около себе си. Дайте им повод да се доверят, за да съберат сили. И не правете като мен. Не тръбете по масите пред 30 човека колко сте силна и независима жена на 24, защото не знаете кой седи на тази маса и кого отказвате в този момент да събере смелост, за да излезе от ада.

Голямата ми мечта? Програма, която да подготвя млади момичета да разпознават насилниците, да се защитават и да си тръгват завинаги. Живи. Завинаги.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Елисавета Белобрадова - Родена в София, завършила 9 ФЕГ и Право в СУ. От 15 години има собствен бизнес, съавтор в "Майко Мила", майка на 3 деца и активен гражданин, когато се налага. Обича да чете, да слуша опера, да яде и да танцува.