SHARE

Тази година мина под знака на много събития, но сред най-големите със сигурност ще се нареди кампанията против Истанбулската конвеция. Кампания, която доказа как с лъжи и масовост можеш да предизвикаш истерия в обществото и една непротиворечима тема като домашното насилие да се превърне в епицентър на пропагандна кампания. Поради тази причина “Терминал 3” реши да проведе в партньорство с Български фонд за жените информационна кампания за Истанбулската конвеция. И днес говорим с директора на БФЖ Надежда Дерменджиева.

Разкажи ми за себе си?

Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за жените. 

Занимавам се с джендър тематика, права на човека и равнопоставеност на половете от 2009 г. академично, а професионално от 2011 г. 

Кое те насочи към тази сфера? 

Чистата случайност и един малък бунт. Завърших бакалавър по “Гръцка филология” и се чудех какво да правя с живота си – дали да работя, дали да уча магистратура. Майка ми ме буташе към магистър по политология, с идеята да стана дипломат в Гърция, а баща  ми към икономиката – ако може да оглавя някоя гръцка банка (смее се).

Казах им да си гледат работата и че щом нямам идея какво ми се прави, ще запиша най-странното нещо, което намеря на сайта на СУ. И това беше една специалност “История на жените и половете” във Философския факултет. Кандидатствах, приеха ме, бях убедена, че ще попадна на кръжок “шеф и кройка”, а вместо това първата ми лекция беше 5-часова история на борбите за права на жените. Влюбих се във феминизма и каузата за равноправие. И животът ми се промени вовеки веков. (смее се) 

Спомена, че се занимаваш с “джендър тематика” – думата, която доскоро си мислихме, че е една проста английска дума, учена в първи клас – оказа се, че е ужасът на цял един народ. Можеш ли да обясниш с прости думи какво е “джендър”. 

Мога и не знам за кой път ще го обяснявам – джендър, това е идеята за социален пол или за по-лесно, социалната стойност, която обществото придава на двата пола.  

Какво е социален пол? Стереотипите или калъпите, рамките, които налагаме на мъжете и жените – т.е. “истинските” мъже трябва да са агресивни, мачо, да изкарват парите в семейството и т.н. А “истинските” жени трябва да са пасивни, подчинени, по-добре да са красиви, отколкото умни, и т.н. Истината е, че всички мъже са “истински” мъже и всички жени са “истински” жени, независимо кой как изглежда и се държи, защото хората сме различни и всички сме истински хора. 

Най-важното е, че точно тези джендър стереотипи са в основата на “насилието, основано на пола” – или на английски gender based violence – насилие, от които в много по-голяма степен са засегнати жените.

Т.е. “джендър” е просто един научен термин, който обуславя стереотипите за хората…? 

Опростено казано, да. “Джендър” не измества биологичния пол, както някои групи в обществото ни се опитаха да го извъртят, а допринася за по-доброто разбиране на междучовешките взаимоотношения. Терминът е ползван в САЩ първо от академичните среди от 60-те години на миналия век. В България академичните ни среди и НПО секторът боравят с него поне от 90-те години. 

Всъщност затова Истанбулската конвенция беше толкова важна – когато се преборим с тези стереотипи, ще направим един голям скок към това да се преборим и с насилието над жените и по принцип насилието в обществото. Защото, ако проследим мотивите на мъжете, които бият и убиват жените си, ще видим много ясно тенденцията – защото си го заслужавали, не им се подчинявали, не ги слушали, обличали се еди-как си и т.н. Жените не са предмет и не са ничия собственост. 

Темата за насилието над жени е много популярна в момента навсякъде по света, вкл. заради подема на женските движения, които се обединиха след Тръмп. Ето тази тенденция застигна и нас, разбира се, по негативен начин поради манталитетните ни особености, но пък навреме! 

В крак с времето и със световните откачалки!

За съжаление, наистина ни застигна и друга негативна тенденция, но и явно неизбежна. Европейският парламентарен форум има чудесно изследване какво се случва в момента в Европа – организирана атака срещу човешките права и особено еманципацията на жените.

В България се случи покушение срещу Истанбулската конвенция, извършено от странна коалиция от националисти, евангелисти и “руски фенове”, гарнирана и подхранвана от хибридната война и фалшивите новини, зависими медии, липса на политическо лидерство и визионерство, некачествено образование, обикновена глупост, първичен страх и чули-недочули всичколози. Имаше едно много смешно изследване, според което например 60% от хората са против Истанбулската конвенция, но 90% не са я чели. Та така.

Имахме едно отворено писмо от Български фонд за жените заедно с други организации – щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. Защото само от началото на годината има 10 убити жени. 

10 убити жени от началото на годината? 

Да, от техни настоящи или бивши партньори. Подчертавам – това са жените, за които знаем. Възможно е да има още 10, за които не знаем – т.е. техният случай да не е стигнал до медиите. 

Каква е причината за това?

Патриархалната ни култура. Джендър стереотипите са част и фундамент на тази култура. За нея трябва отделно интервю. (смее се)

Къде тук се вписва Български фонд за жените (БФЖ)? Каква е неговата кауза и роля?

Български фонд за жените изведнъж се вписа навсякъде покрай скандала с конвецията и осъзнахме колко много проблеми има в обществото ни на всички нива и колко много работа ни чака. Но като организация си имаме много конркентна мисия и тя е да подпомагаме експертно и финансово малки неправителствоени организации в страната, които на местно ниво работят за овластяване на жени и момичета и постигане на равнопоставеност на половете.

БФЖ има две стратегически цели – да развива женско движение в България – това означава общност от овластени и самоосъзнати жени, които не искат да са част от патриархалната култура и искат да работят за постигане на равнопоставеност на половете. Накратко, женска солидарност. 

Втората ни цел като фонд е развитие на филантропията в България, която е насочена към инвестиция в женски права. Никое общество няма да сбърка, ако развива и инвестира в потенциала на жените (което не ни дава специални, а равни права).

Имаме много и разнообразни дейности, съобразени с нуждите на целевите групи, с които работим. Постигаме социална промяна от долу нагоре и от горе надолу.

Какво е темпото на социалната промяна в България според теб?

Въпреки всичко и въпреки че мисля, че ни очакват много тежки времена следващите няколко години – и като НПО, и като хора, които работят за правата на човека, мисля, че нещата се подобряват. 

Мисля че има страшно много млади хора, които пътуват и имат досег с тези теми в чужбина – защото в България е трудно да имаш досег с тези теми –  връщат се много по-толерантни и отворени към света и се подобряват нещата. 

Съдя и по себе си – през 2009 г. всички около мен ме съсипваха от шегички за това, което уча, феминизмът беше дума, която никой не беше чувал, не познавах почти никого, който се занимава с джендър тематика, чувствах се много самотно, а материали по темата намирах само в чуждестранните медии. 

Днес много смело заявявам, че всички около мен са феминист(к)и! Медиите са отворени и добронамерени към темата и като цяло, има интерес и от институциите, и от компании, да подкрепят каузи, допринасящи към равнопоставеността на половете. Така че се променят нещата, и то към по-добро!

Къде виждаш нагласите в България след пет години и къде ще е Български фонд за жените тогава?

Наблюдавайки тенденциите в Европа и по света, следващият ход на групите, които “удариха” Истанбулската конвенция, ще бъде по абортите и опит за забраната им. Сигурна съм, че този дебат, който в момента се води в Полша, в Хърватска, в Словакия, че и в Молдова, няма да ни отмине. Много се надявам обаче това да изиграе положителна роля – както Тръмп мобилизира женското движение в Америка, така вярвам, че ще има отпор и в България. Автономността на женското тяло е една от големите победи на феминизма и се надявам, че жените няма да се разделим лесно с нея.

Мисля, че след пет години нещата доста ще са се променили в България, не само благодарение на нашата работа, ами благодарение на това, че надигането на всякакви групи, тип националисти, евагелисти и т.н., ще предизвика НПО сектора най-после да се обедини. Разбира се, визирам организации, които работят за, а не против човешките права. Защото напоследък има и един алтернативен НПО сектор, удобно създаден да саботира работата ни. 

Тъмните сили? (смее се)

Абсолютно. Но наистина мисля, че събитията ще допринесат за обединение в сектора, което ще изиграе стратегическа роля. А Български фонд за жените ще става все по-силен, успешен, развит и известен. (смее се). Вероятно, ще станем и жертва на много нападки. Ще видим, аз съм оптимистка. 

„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за необходимостта от приемането на Истанбулската конвенция, паднала жертва на пропагандна кампания, изпълнена с лъжи, както и за значимостта на „домашното насилие“ като дълго пренебрегван обществен проблем.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.