SHARE

Бедна, огризана от властта, със сринати медии, образователна система и институции, България лети към дъното. Стремглаво.

С лустрото на патриотизма, традициите и религиозния фанатизъм (отказвам да нарека случилото се с БПЦ резултат на вяра или християнски ценности, тъй като то е манифест на дълбоко душевно разложение) успяхме да се отречем от ценности, които – някога, изглежда преди цяла вечност – са били присъщи на българите като нация.

Ценности като толерантност; защита на онези, които страдат; способност за диалог; духът да се бориш за онова, в което вярваш. Да уважаваш онези, чиято борба не можеш да водиш, но чиято смелост разбираш и споделяш. И да знаеш, че любовта към родината е равна на порив към промяна и еволюция. 

Вместо това пропагандата активно разделя българите едни от други и обвива всеки един антиправителствен казус в конспирация, а всеки един опит за изкачване нагоре – в заплаха за нацията. Разрешаваме частните милиции, налагаме цензура в национални медии, монополизираме природните богатства.

Политиката ни не е рационална, а реакционерска.

Патриотизмът ни не e за родината, а срещу всички останали.

Култ към традицията, отхвърляне на модернизма, несъгласие, равно на предателство, властване над сексуалното лично пространство, избирателен популизъм, обеднял речник и прости опорки в политиката и медиите: покриваме всички фактори за ур-фашизъм по Умберко Еко. 

А във властта реалността през последните месеци изглежда така:

Красимир Каракачанов, агент на Шесто управление на ДС по линия на „промакедонския национализъм“ с дядо, участник в “Народния съд”, днес е министър на отбраната на България от квотата на онези, които наричат себе си „патриоти“.

Откакто Каракачанов пое ведомството, ситуацията се влоши – нещо, което много смятаха, че просто няма как да се случи след години плачевно състояние и запуснатост. Ресурсите на самолетите на въоръжение изтичат, планове за нови такива няма. Изтребителната авиация е на ръба, транспортните самолети „Спартан“ бяха приземени (последният от тях – счупен при учебна маневра), от 12 хеликоптера летят само 3, а ресурсът на учебните самолети също изтича.

Междувременно Каракачанов усилено лобира за руски интереси във военния сектор въпреки доклада на Министерския съвет, който обяви Русия като заплаха номер 1 за националната ни сигурност. На фона на това той вероятно ще получи правомощията да върне  задължителната казарма, едно огромно перо на държавния бюджет, което България не може да си позволи – и ще успее да даде на отслужилите предимство при кандидатстване за университети и държавни служби.

Каракачанов облича амбициите си за наборна служба в мачистки полюции, играейки си с безизходицата, в която българите се намираме като нация. За извращенията на казармата, разбира се, не се говори. Те не печелят отчаяни избиратели.

Идва и Валери Симеонов, който системно атакува малцинствата, заплашва независимите медии от трибуната си на вицепремиер, буйства по Черноморието и границите и се готви, без да се свени, да разпродава системно българските земи там, където неговият интерес ще бъде обслужен оптимално добре.

Същият нарича Европа, от която България е неизменна част, „по-модерна“, подчертавайки, че „българинът е много традиционен народ“, който е оцелял, без нищо да променя. Изказване, което изконно противоречи на всички български възрожденски ценности и идеали, както и на мечтите на будителите и бащите на нацията ни за България. 

В тази компания премиерът Борисов е притискан от пълния патриотарен хаос и интересите на Делян Пеевски и неговата Гьобелсова машина за манипулация, която е насочена като щик към всеки, дръзнал се да се превърне в политически или друг опонент.

Президентът Румен Радев обикаля Европа и света като адвокат на руски интереси и определя липсата на рамка за превенция на насилието срещу жени като “победа на ценностите”.

Когато едно общество изгуби себе си тотално в лабиринта на историята; когато едно общество рухне тотално и неговите устои се раздробят до съставни части, тогава то се обръща към диктатура, авторитаризъм или религиозен фанатизъм. 

Към догми, които в нечии ръце се превръщат в „традиционни ценности“, неизповядвани никога от предците. Към религии, които поощряват насилието в името на своя измислен „морал“

Към изкупителните жертви, които, преследвани, плащат цената за провала на нацията. Те може да са роми, може да са хомосексуалисти, може да са пребивани жени. Може и да са инакомислещи, може да са „прогресивните“. 

„Историята е галерия от картини, в която има малко оригинали и много копия“, е казал  френският философ Алексис де Токвил.

Отчаяни и уморени, българите са глина в ръцете на политическата манипулация – смачкани и после оформяни от силните на деня. Пропадаме надолу, с горчиво чувство на дежа вю. И дано все още не е късно да го осъзнаем.