SHARE

На 9-ти май 2016 г. стотици бяха пред Паметника на съветската окупационна армия, за да честват т.нар. „Ден на победата“, но нито едно цвете не бе положено пред Паметника на храбро загиналите българи във Втората световна война.

На 9-ти май 2016 г. по обед на паметната плоча, посветена на българските герои, имаше няколко фаса, празна кутия от цигари и смачкан кен. Екипът на Терминал 3 изчисти паметника и положи  цветя, защото помним и почитаме българските жертви, българската смелост, българската храброст и българското желание за свобода. Защото родолюбието съдържа „любов“ – любов първо към своето, а след това към всичко останало.

Налага се да бъде припомняно, че Българската армия участва във Втората световна война активно и дава множество жертви. Според Държавна агенция „Архиви“ броят на потвърдено загиналите български войници в периода 1941-1945 г. е почти 13 000 (12 776). От ДАА уточняват, че „за невключените в сайта имена на загинали, при наличие на данни за тяхното издирване (три имена, месторождение, местожителство по време на войната, войсковата част, с която са участвали във войната), ще се извършва допълнително проучване по съхраняваните в ДВИА други видове архивни документи“.

Към тях би следвало да прибавим поне още 20 000 ранени на фронта.

PAMETNIK 2На страната на Германия

На 2. март 1941 г.  България се решава и влиза в Тристранния пакт. От трибуната на Народното събрание заместник-председателят Логофетов заявява: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония, без да нарушаваме традиционното си искрено приятелство с руския народ, приятел на силите на Оста.“, като изрично подчертава значимостта за включването на България на страната на Хитлер с факта, че Германия и Съветския съюз са в договорни отношения. Министър-председателят Богдан Филов  не остава  по-назад и добавя: „Ние смятаме, че пактът който подписахме не нарушава договорите, които имаме със съседите и че ще продължим нашата политика на традиционно приятелство със Съветския съюз.“

На 6-ти април 1941 г. при особените обстоятелства (в Югославия е извършен преврат, който превръща страната  в  противник на Германия, а в Гърция се развива скоростно партизанското движение „ОХИ“, отказващо  съюза на страната с Германия), Хитлер започва  военни действия срещу българските съседи.   българската армия започва военни действия в рамките на Втората световна  война. При последвалия блицкриг Югославия капитулира на 17-ти април, а  още на следващия  ден цар Борис ІІІ се среща лично с Хитлер, за да уговори българския контрол над части от територията на Югославия.

Българският монарх успява да договори българското администриране на Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар. Отхвърлено е  искането му по „историко-емоционални причини“ да получи територии, лежащи западно от Охрид. Изцяло се  запазва договореният преди това излаз на Бяло море (т.е. на Егейско море) от устието на р. Марица до устието на р. Струма. Централна и Западна Македония са обещани на италианците.

Българската страна започва да подготвя т.нар. акционни комитети, с които  подготвя почвата за реализиране на българска инвазия, която би била улеснена от вече работеща българска администрация.

Така на 19 април 1941 г. българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април в Гърция, и то без да е необходимо да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната почти навсякъде като освободителна.

От 13-ти декември 1941 г., когато България обявява символична война на САЩ и Великобритания, българската авиация активно се протипоставя на бомбардировките на съюзниците над различни български градове и дава не малко жертви. На 20-ти декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва невиждан  подвиг, след като останал без муниции на своя боен самолет, се врязва саможертвено в американски бомбардировач и принуждава изтребителите на съюзниците да се откажат от бомбардировката.

Война на Съветите, обаче, не е обявена, като България дори запазва диплочатически отношения с СССР чак до 5 септември 1944 г., когато Съветския съюз обявява официално война на България.

PAMETNIKНа страната на Съюзниците

След като на 9-ти септември в България е извършен преврат, а държавата ни е окупирана съвсем официално от армията на СССР, започва обща мобилизация. Към 1-ви октомври тази мобилизация обхваща 445 000 души, разпределени в три армии – Първа, Втора и Четвърта, а Трета, чийто ръководител  ген. Никола христов е убит от комунистически терорист при нахлуването на Червената армия във Варна, остава дислоцирана на границата с Турция.

Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. В първата фаза България участва с три армии – Първа, Втора и Четвърта, а Трета армия не се включва в операциите срещу Третия Райх, като остава дислоцирана на границата с Турция. За успешното участие във войната на Българската армия се налага да извърши мобилизация и стратегическо развръщане на определените за настъпление войски. Мобилизацията се провежда организирано и към 1 октомври 1944 г. общата численост на армията ни достига около 445 000 души.

Българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин на 18 септември 1944 г. Задачата, която е поставена пред българската армия като част от силите на съветския III Украински фронт, е да посигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония, и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили.

От 8 октомври 1944 г. до  30 ноември същата година българските войски провеждат последователно Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко–Струмишката и Косовската операции, при които са овладени и отвоювани територии в Югославия.

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия – III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия както и бронирани и моторизирани войски.

Българската армия води военни действия в Австрия до 15-ти май 1945 г., когато са напълно разгромени и взети в плен и последните съпротивляващи се германски сили в Австрия, Словения и Босна.

Вярвам, че догодина този паметник, който се намира в градинката около църквата „Св. Николай Софийски“ между улиците „Пиротска“, „Опълченска“ и „Цар Симеон“ в София няма да бъде без нито едно цвете.

Снимки: авторът