SHARE

Миналата седмица мразихме най-много съучениците на момчето със синия костюм. Мразенето на абитуриентите се превърна в традиция, без която абитуриентските балове сякаш не са завършени. Подобни поводи са много благодатни, защото комбинираме омразата с възмущение, което ни издига до нови морални висини.

По-миналата седица мразихме бурките, и всички 20 човека, които ги носят, убедени, че под тях крият динамит, за да ни взривят, понеже ни мразят. Добре че, това което имаме като патриоти ги забраниха и вече сме в безопасност.

Хубаво е, че се появяват и нови поводи за мразене, като метеорологичната обстановка – онзи ден мразехме дъжда, а вчера мразехме слънцето, което чакахме през зимата, която мразехме, защото ни е студено, но се топлехме, мразейки бежанците, които преминават нелегално границата, рискуват живота си в гумени лодки и дават парите си на престъпници, само за да дойдат да ни изнасилят, обрежат и помохамеданчат.

Преди време един приятел (вече бивш) каза, че трябвало да мразим тези,  които ошушкаха банките, с парите бетонираха Черноморието, изкупиха работещите предприятия в страната, а с останалите пари си купиха политици и прокурори и никой не им потърси сметка за нищо, защото и банките фалираха. Явно интелигентни хора с лъскави костюми и скъпи коли. Виждаме ги по телевизиите как щедро ни дават акъл и обясняват, че ако сме честни граждани ще сполучим и ще се облечем в същите костюми, които ще търкат кожения салон на лимузините с тъмни стъкла, точно както се е случило с тях. Много искаме да мразим тези хора, но не бива – те имат охрана и би било болезнено, а ние искаме омразата ни бъде безопасна. По-сигурно е да мразим циганите, педерасите, американците, евреите, негрите, сирийците, полицаите, политиците,  тези с повече пари и тези с по-малко пари, жените шофьори, таксиметровите шофьори, учебните коли, пешеходците, майките с колички, особено тези, които кърмят по моловете, шофьорите, които ни задминават, както и тези, които се влачат след нас.

Изобщо, животът е поносим и ни е по-спокойно, когато има кого да мразим. Важното е да е някой по-слаб, когото можем да набием, защото омразата към по-силния носи само неприятности и трябва да се практикува само в домашни условия и кафенета, в които познаваме бармана.

И за да не бъде прекалено песимистично, обективността изисква да кажем, че не мразим всичко и всички. Руснаците не ги мразим, те винаги са прави, дори когато дават 0 точки на Поли Генова, а и си имат дядо Мраз, което е далеч по-смислено име от дядо Коледа.