SHARE
"Визуална нередност" - творба от изложбата "ГОРЕЩ ВИЗУАЛЕН ГРАД" на Лъчезар Бояджиев, 2003 г.

Имаме голям грях към българските герои – не пазим паметта за тях, защото очевидно нито обществото, нито  държавата е готова да построи паметник, без да има нещо гнило около създаването му.

Генерал Иван Колев е български герой, който нямаше довчера паметник, а онези, които е разгромил – руснаците – имат над 400 такива из цялата страна.

И как поправихме през годините ние тази историческа несправедливост паметниците (ако изобщо ги има) на нашите герои да не са по-ниски, по-малки и по-незабележими от тези на чужденците?

Всъщност никак. Позволихме на една псевдопатриотична партия да плати за паметника на генерал Колев така, както Столичната община позволи на един бизнесмен с псевдопатриотични наклонности да плати паметника на цар Самуил в София.

Това са хората, които си присвояват нашата историческа памет за техни политически и имиджови цели – псевдопатриоти, които искат паметниците да бъдат изпълнени  от конкретен партиен член. Досущ както навремето оплакващият се днес Крум Дамянов изпълняваше „патриотичните“ прищевки на Людмила Живкова – първа братовчедка на жена му Уляна Малеева.

Но ние сме тези, които оставихме в центъра на столицата по-високо от всички национални символи да се издигат паметници на чужд владетел, на чужд светец и на чужда армия. Ние не съумяваме да поправим грешката на предците ни, които маркираха столичния център с Руската църква, катедралата, именувана на руски княз, и паметник на руски цар.

„Ниските“ български герои

Вероятно малцина знаят, че голямата катедрала на България е преименувана на „Св. св. Кирил и Методий“, след като на 14 октомври 1915 г. руската флота подлага на артилерийски огън град Варна. Дори народният поет Иван Вазов, който е заклет русофил, одобрява преименуването. Едва през 1920 г. на катедралния храм е върнато името на руския княз, който дълги години е васал на мюсюлманските орди на монголите от Златната орда  и умира тъкмо като такъв. Смятан за даващ началото на Русия, Александър Ярославич получава прозвището „Невски“, защото побеждава не мюсюлманските нашественици, а… християните от Тевтонския орден.

Впрочем паметникът на светите равноапостолни братя Кирил и Методий пред Народната библиотека се появява едва в началото на 70-те, а преди това там се издига бюст на комунистическия функционер Васил Коларов, който е охраняван от хора с автоматични пушки в ръце.

vkolarov-nb
Снимка: Изгубената България – http://www.lostbulgaria.com/

Вероятно малцина също така знаят, че Червената армия официално обявява война на България на 5 септември 1944 г. и също така официално обявява окупацията на родината ни. Но срамен паметник на окупаторите е най-високият паметник в столицата (37 метра пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – общо 45 м височина), извисяващ се над всички национални символи. За сравнение, паметникът на Васил Левски е висок 13 м.

Александър ІІ на кон пък зорко наблюдава българския парламент – не просто сграда, а символ на  българската независимост и волята на българската нация. Освен в София паметник на руски цар има само в още само една европейска столица извън Русия – финландския столичен град Хелзинки.

А къде е св. Паисий Хилендарски в столицата ли? Малцина знаят и това, че монументът на човека, който посочва основите на съвременната българска национална идентичност – новобългарска просвета, независима църква и независима държава, – е в градинката до гореспоменатата катедрала, северно от храма, като е значително по-нисък от всички руски и съветски паметници в столицата.

Княз Борис І Покръстител от своя страна е разположен пред столичната Градска галерия и е малко по-висок от човешки бой…

Героите нямат партийна принадлежност

Паметниците са носители на националната памет и имат за цел да обединяват нацията, а не да я разделят. Но когато дойде предложението да се направи паметник на трагичния, но и героичен цар Самуил, обществото бе разделено. Защото никой няма против издигането на паметниците, които дължим на нашите герои, но всеки разумен човек, отличаващ добро от  зло, е против това да става с политически и PR цели. Нито пък някой ще има против т.нар. меценати да издигнат каквото пожелаят в частните си дворове, а не на обществени места.

За пореден път позволихме паметникът на национален герой като генерал Иван Колев, на икона на българското военно дело и родолюбец, който разгромява руснаците, бранейки българските семейства и българската земя, да бъде изпълнен от партиен член, без да има значение художествената стойност на проекта, а и без да има прозрачност пред нас – българските граждани, в чишто обществени пространства се издигат тези паметници.

Защото героите са на цяла България, а не на партийно принадлежни скулптори, не на псевдопатриотични бизнесмени, не на партийците и техните измислени лидери… Героите са на всички българи.

Снимка: „Визуална нередност“ – творба от изложбата „ГОРЕЩ ВИЗУАЛЕН ГРАД“ на Лъчезар Бояджиев, 2003 г.