SHARE

Докато по медиите истерично, нерядко и радостно политиката на немския канцлер бива обявявана за провал според последните социологически проучвания, Меркел се ползва със същото високо ниво на доверие, каквото е имала преди началото на миграционната вълна.

След атаките в Брюксел 52% от немците искат Ангела Меркел да ръководи Германия, далеч повече от подкрепата за нейната партия ХДС – 36%, сочат последните социологически проучвания.

Тези данни за пореден път показват, че дневния ред на обществото е различен от този, който се налага в медийното пространство в България, а ив някои европейски страни. Те, обаче, не са и причина за успокоение, тъй като развитията през последния месец доказаха, че и германския канцлер не е защитен от информационната война, която се води срещу Европа.

На 13 март 2016 г. в Германия се проведоха избори в три федерални провинции – Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz), Горна Саксония (Sachsen-Anhalt) и Баден-Вюртенберг (Baden-Württemberg). В момента, в който се появиха предварителните резултати медиите бяха заляти с апокалиптични предсказания за падението на Меркел и за провала на миграционната ѝ политика.

Множество световни медии отразиха по този начин изборите, като българските издания също се включиха в хора от вестители на Меркеловото падение, от сериозни медии с подобни заглавия – „Тежко поражение за партията на Меркел на местните избори“, до най-пропагандните, които направо започнаха да предричат кой ще наследи немския канцлер – „Ето кой ще наследи Меркел! Вижте бъдещия канцлер на Германия!“.

Причината, която се изтъква, е възхода на крайно дясната и популистка партия – Алтернатива за Германия. С гласа си за нея, немския народ направил своеобразен вот на недоверие срещу своя канцлер.

При внимателен поглед върху вота, обаче, може да бъде направен съвсем друг анализ. „Падението“ на Меркел и извода, че то е благодарение на миграционната ѝ политика е не просто силно преувеличено, но и напълно погрешно.

Embed from Getty Images

В две от трите федерални провинции, които гласуваха, партията на Меркел получава резултат почти идентичен с този, който пратията ѝ получава през 2011 г. на предходните избори.

  • В провинция Rheinland-Pfalz първа както през 2011 г., така и днес е Социалдемократическата партия, а втора – ХДС с 32% или 3% по-малко, от колкото е получила на миналите избори.
  • В провинция Sachsen-Anhalt първи са Християндемократите с 30% от гласовете или 2 пункта по-малко от предишните избори.
  • И в последния регион – Baden-Württemberg – ХДС губи, но не от крайнодясна партия, а от Зелените – партия, която също е застъпник на миграционната политика.

Или с други думи, партията на Меркел защитава позициите си в два от трите региона, а в последния губи от партия, която споделя политиката по отношение на мигрантите.

До известна степен е изопачен и възхода на крайнодясната Алтернатива за Германия. В трите федерални провинции тя получава съответно 13%, 24% и 15%. Което не е незначително постижение, но се пропуска фактът, че както в Германия, така и в цяла Европа миграционната политика е фактор от 2014г. насам. В много европейски държави се наблюдава консолидация на този вот в една крайнодясна партия. „Не виждам в Алтернатива за Германия екзистенциален проблем за ХДС, но виждам проблем“ коментира канцлерът след изборните резултати.

Не може да се говори и за сценарии, в които Меркел да бъде свалена от власт и Германия да промени радикално политиката си по отношение на бежанците. Опозицията ѝ в Бундестага притежава само 20% от депутатските места и дори те подкрепят приемането на имигранти в страната. Също така, федералното правителство затвърди предприетия курс след изборите и не съществува причина да не го прави. Ясно е, че центристките партии никога няма да могат да надминат популизма на „Алтернатива за Германия“ и недоволните немци винаги ще предпочетат крайно дясната партия.

FB_IMG_1459677236258FB_IMG_1459677242734

В извод, „падение“ няма. Проблемът с имигрантите не застрашава нито устоите на Германия, нито управлението на Меркел. ХДС продължава след десет години във властта да е все същата сила, а немският народ там, където е предпочел да избере алтернатива на ХДС, е избрал партии и политици, които споделят бежанската политика на Германия.

Но тези избори ни показаха и друго. Информационната война е истинския дестабилизатор на Европа. Тя превръща устойчивостта в падение, правилните решения във фатални грешки и популизмът в норма. Европа наистина е изправена пред огромна опасност, но тя не идва от действителността, а от нейното тълкуване.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.