SHARE

Мирена обича театъра и неслучайно е създател на сайта LoveTheater.bg, който се превръща в една от най-значимите платформи в България за сценично изкуство. На 25 години тя вече има успешна PR кариера, а сега й предстои едно от най-големите предизвикателства и успехи – Международният студентски театрален фестивал “Данаил Чирпански”, който ще се проведе от 1 до 7 октомври в Стара Загора и за който тя ще ни разкаже днес.

Само след няколко дни започва едно голямо събитие и ти имаш пръст в него. Разкажи ми какво можем да видим на Международния студентски театрален фестивал “Данаил Чирпански”.

Фестивалът ще бъде повече от събитие в българския театрален живот. По време на МСТФ “Данаил Чирпански” в България ще дойдат театрални училища, които никога не са играли на родната ни сцена, а са уважвани и давани за пример от нашите професионалисти.

В Кралското централно училище за сценична реч и драма от Англия съотношението на кандидатите спрямо местата за прием е сред най-високото сред всички университети от Обединеното кралство. Руски институт за театрално изкуство (ГИТИС) е най-старото и голямо театрално учебно заведение в държавата, а Руският държавен университет за кинематография (ВГИК) е първото филмово училище в света.

РЕСАД – Кралската драматична академия в Мадрид, е сред най-важните театрални академии в Испания. Театрален и филмов университет “Шота Руставели” в Грузия ще представи спектакъл от Нобелов лауреат, а Театралната школа към Националния гръцки театър през 90-годишната си история винаги е било прочуто с високото си ниво на обучение.

На фестивала, разбира се, ще участват НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, клас доц. Пенко Господинов, които макар и малко по-малки от останалите, ще завлядеят сцената на ДТ “Гео Милев”, Стара Загора.

В приграмата за участниците има и 3 уъркшопа, чиито финални покази са отворени за публика. Включили сме и една интересна изложба на плакати, която ще е отоворена през цялото време в Регионалната библиотека “Захарий Княжески”. Концерти, обиколки на града и ествено – много забавления.

A какво точно може да видите и кога ето тук.

Какво ще получат студентите от участието си във фестивала?

Ще могат, както се казва, да си сверят часовниците – какво и как правят техните колеги по света.

И тук е моментът да издам една от вълнуващите новини за цялото събитие, а именно журито на фестивала. Те са хора, които си струва да срешнеш и да раговаряш с тях и още повече да имаш възможност да играеш пред тях.

Председателят на журито е Кама Гинкас, роден през 1941 г. в Каунас, Литва, тогава част от СССР. Той е режисьор и преподавател, една от най-големите личности в съвременния театър. Спектаклите му са играни в Америка, Европа, Южна Корея, Бразилия. Поставял е в САЩ, Германия, Турция. Носител е на множество престижни международни награди.

Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. През последните 10 години живее в Ню Йорк, а понастоящем в Москва. Автор е на пиесите “Don’t take the Bridge“, „Убийте тази жена“, „Бяло върху бяло“.

Деян Дуковски е третият член на журито и е от Македония. Той е едно от водещите имена в съвременната македонска и европейска драма. Сред най-известните му пиеси са “Буре барут”(най-поставяният му драматургичен текст, обиколил световните сцени), “ММЕ: кой почна пръв”, “Празен град” и др.

Колко трудно е да организираш такова събитие? 

Краткият отговор е МНОГО. По-дългият е, че наистина е предизвикателство – първо да намериш финансиране за толкова мащабен проект, защото ЮНЕСКО, които са основен финансиращ орган, не осигуряват всички средства. А ние решихме, че в първото издание трябва да покрием всички разходи на участниците, за да ги стимулираме да се включат. За щастие Министерството на култирата, Община Стара Загора, Драматичен театър “Гео Милев”, ОББ, „Софарма“, „Ориндж Център“, Американска фондация за България, „Пирин Спринг“, „Загорка“, Център за бълрска култура и традиции – Сиатъл, както и много частни лица се включиха в проекта с различна подкрепа.

Второто сериозно предизивикателство е участниците – за наша голяма радост ние наистина имаме много впечатляващи групи.  След това идва цялата организация – всички имейли, логистика, самолети, хотели, партньори, институции… И не на последно място трудността да се справиш с предразсъдъците у нас, в които ние сме “едни млади момичета, които нищо не разбират” – срещнахме доста такива по пътя си.

Надявам се, че на 8 октомври ще погледнем всички месеци назад и 7-те дни на фестивала и ще си кажем: Супер, получи се чудесно!

Всъщност да започнем откъде тръгна всичко – ти на 22 си направи блог LoveTheater и той лека-полека прерасна в нещо голямо и значимо. 

Да, от един блог, в който пишех сама, той стана сайт с екип, значение, награди и много последователи. В началото изобщо не съм си мислила, че ще се получи нещо такова, но то се случи. Мисля, че главната причина за това освен нашата работа е и нуждата на публиката от такова информационно пространство. Защото ние не пишем за целите на театралната гилдия, а за нуждите на публиката – говорим на техния език и просто разказваме какво ни се е случило в салона.

Как човек се влюбва в театъра?

Според мен много просто – или се влюбва, или не. Но след като веднъж се влюбиш, трябва да се грижиш за тази връзка, както за всяка друга. Да я подхранваш с нови спектакли и тетрални преживявания и да не се отказваш, ако ти се случи да се разочароваш.

А освен сайта и фестивала ръководиш и PR агенция.

Да, опитвам се да балансирам между работата и… другата работа 🙂 Щастлива съм, че преди почти 5 години попаднвах в офиса на PRoPR като стажант, защото освен че разбрах какво е да си PR, имах възможността да стана част от екипа. И всъщност в офиса на агенцията се роди LoveTheater.bg с помощта на Алекс Кръстев, а в момента отново там текат всички срещи за фестивала. Изключително привилегирована се чувствам от това, че имам такова работно място.

Кое те кара всяка сутрин да се будиш и да правиш всички тези неща?

Понякога просто мисля, че съм напълно луда (хахаха). Не че няма моменти, в които искам да хвърля всичко и просто да си съществувам, но съм сигурна, че няма да мога да го правя повече от 3 дни. Аз просто съм такава. Но нещото, което ме кара да правя всички тези неща, е СМИСЪЛЪТ. Малко по малко виждам как променям, ако не целия, то поне своя свят с всичко, което правя – с фестивала, със сайта, дори и с редовната си работата, защото правим чудесни инициативи заедно с нашите клиенти.

Да се върнем пак на фестивала. Символите имат значение – защо Стара Загора и защо на името на Данаил Чирпански.

Стара Загора заради Дани – той живееше и учеше в града, преди да започне да учи в НАТФИЗ. А той… смисълът на целия фестивал е той. Идеята в началото беше да направим нещо, и ние не знаехме какво, така че да запазим неговото име и да предадем частица от него на останалите хора. Надяваме се, че  с този фестивал ще направим именно това – да заразим студентите като Дани с неговата любов към театъра и неуморното му желание да работи и да се развива.

Какъв искаш да видиш българския театър?

Искам да го видя “модерен”, но не откъм ексцентрични форми на сцената, а откъм управление и развитие на културните институти.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.