SHARE

След избора на Доналд Тръмп в САЩ през миналата година мнозина започнаха да наричат Ангела Меркел „лидера на свободния свят“ – титла, която тя отхвърли с думите, че е „поласкана“, но ѝ се приписва отговорност, която далеч надвишава способностите ѝ.

Днес обаче тя прие друга титла, която също често ѝ е приписвана – „лидер на Европа“. Думите ѝ, че Европа повече не може да разчита на САЩ и Великобритания и трябва да вземе съдбата си в свои ръце, имат последствия както за изборите в родната ѝ страна, така и за очакващия реформи ЕС, Британия и САЩ.

Дори немската опозиция, и то във вихъра на предизборната кампания в страната, прие тезата ѝ, че ЕС не може повече да разчита на САЩ. На страната на Меркел застана дори претендентът за нейното място, социалдемократът Мартин Шулц, който също заяви, че Тръмп се е отнесъл с нея “недопустимо”.

Това говори много за политиката в Германия и за успешния начин, по който Меркел задава обществения дневен ред. Ако до деня на изборите – 24 септември тази година –  Меркел е тази, която диктува дневния ред – а именно кой най-успешно ще води преговорите за реформирмане на Европа и напускането на Британия и кой има уменията и куража да се изправи срещу Доналд Тръмп, то изборът между нея и Шулц ще бъде предрешен. Меркел е олицетворение на опита и прагматизма и от 12 години е начело на Германия.

За успешната стратегия говорят и последните социологически проучвания, които й дават преднина от почти 10 пункта (ХДС на Меркел – 35,5%, социалдемократи – 26%, последвани от либералите – 10%, и левицата – 10%, и евроскептичната “Алтернатива за Германия” – 9%, по данни на INSA, 26-29 май).

Всички приказки за “падението на Меркел”, възхода на “Алтернатива за Германия” и възможността социалдемократите да я изместят от канцлерското място се оказаха преувеличени и Меркел за пореден път показа, че може да зададе дневния ред и обедини зад себе си дори опонентите си. 

Но речта на Меркел е показателна и за друго. Меркел си подбира битките и както уточни нейният говорител, тя е “дълбоко убеден трансатлантик”. Днес, когато тя трябва да поведе европейските лидери заедно с Макрон към нов Европейски съюз, да се противопоставя на агресията на Русия и да води преговори за напускането на Британия, тя избира да води битка и с Тръмп – това говори много за състоянието на американската политика и влиянието на Меркел в света.

“Това означава, че Меркел не вижда много надежда в Запада днес”, пише Райън Хийт за специализираното за европейска политика издание Politico.

“Вместо това, тя повече се интересува ЕС да започне сам да се “бори за бъдещето си и за съдбата ни на европейци”, както и да изгради силна връзка с Еманюел Макрон.

“И ако това изглежда очевидно – идеята ЕС да бъде организиран и самодостатъчен, – то не забравяйте, че блокът се бори с кризи нонстоп от 2008 г. насам”, допълва Хийт.

Меркел също така отправи послание към Великобритания, че Brexit не е първият приоритет за никого – нито за нея самата, нито за ЕС, нито за администрацията на Тръмп. И може да допълните бившите британски колонии към този списък, допълва Хийт.

На подобно мнение са и от Economist.

“Със сигурност тя говореше каквото мисли. За немските стандарти г-жа Меркел е атлантик. Тя се разбираше, както с Барак Обама [с когото се срещна този четвъртък преди срещата ѝ с Тръмп – бел. ред.], така и с Джордж Буш-младши, на когото все още звъни от време на време за съвет. Но г-н Тръмп, Брекзит и изборът на Еманюел Макрон във Франция убедиха канцлера на Германия, че макар говоренето, че тя е “новият лидер на либералния свят” да е небивалица, то континенталните европейци трябва да постигнат по-голямо обединение и навярно Германия може да поеме водеща роля. Във всичко, от интеграцията в отбраната до промяната на договорите на ЕС, нейната реторика тихо се промени – в по-дръзка, по-открита и по-малко чисто делова. Така работи г-жа Меркел. Нейната запазена марка за приспособяване е винаги незабележима – докато в един момент не стане явна.“

Снимка: AP/Markus Schreibe

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.