SHARE

Ангела Меркел проведе своята минисреща с 16 от лидерите на ЕС, за да се намери окончателно решение на мигрантския въпрос. Проблем, който макар нямащ общо с реалността, е най-дискутираната тема от редица лидери, които от сутрин до вечер заплашват гражданите си с бежанска вълна. Съвсем наскоро Виктор Орбан дори прие закон, според който е престъплнение, ако някой унгарец помогне на бежанец, а коалиционният партньор на Меркел дори заплаши, че ще затвори границите на Германия (изказване, което след това му се наложи да уточни, че е било преувеличено, но медиите не спряха да спекулират за падението на германския канцлер).

Какъв е дялът на имигранти: светлосиньо – какъв хората си мислят, че е; тъмносиньо – какъв реално е той. Евробарометър, 2018

Изглежда обаче ЕС има и апетит за това – въпросът с миграцията да бъде решен и съюзът да се концентрира върху дългоочакваните си реформи. След срещата разбрахме, че лидерите са постигнали съгласие именно да бъдат затворени границите на съюза и да бъдат изградени специални центрове за бежанците отвъд него, но продължават споровете за това какво да се случи с имигрантите, които вече са на територията на ЕС – т.нар. Дъблински регламент, – в това отношение са предвидени краткосрочни мерки, които да свалят напрежението от темата за ЕС и Меркел да има какво да предложи на коалиционните си партньори.

От Politico са видели черновата на Европейската комисия за декларация на срещата на Европейския съвет в края на тази седмица – 28-29 юни.

  • Пари за Африка и Турция – предложението включва допълнителни €500 млн. за Африканския фонд на ЕС, както и за следващия транш за €3 млрд. сграда, която се изгражда в Турция да помещава бежанци.
  • Изграждане на центрове извън ЕС (напр. в Африка) за приютяване на бежанци, които бягат от военния конфликт в Либия. Това е предложението на австрийския канцлер Себастиян Курц, който след неделната среща заяви, че именно на този план е било отделено най-много време по време на срещата – бежанците да не стигат до ЕС на първо място. Бойко Борисов също бе застъпник за подобно решение, в което на бежанците да им бъде предоставено място за живеене и образование извън ЕС и когато конфликтите в страната им приключат – те да се върнат обратно.
  • Европейска гранична служба: „Европейският съвет приветства намерението на комисията бързо да подсили европейската гранична и брегова охрана, позволявайки ѝ да разположи 10 000 гранични служители до 2020.“
  • Краткосрочни решения: ЕС не може да постигне съгласие за промени на Дъблинския регламент, затова като краткосрочен вариант се предвижда страните да могат да отказват убежище и помощи за бежанци, за които технически не са отговорни.Също така ще бъде подсилена системата за следене и разпознаване на имигрантите с пръстови отпечатъци, които веднъж са стигнали до европейска земя.

„Има желание да се извършат някои оперативни промени“, заяви малтийският премиер Джозеф Мускат, според когото срещата е минала „по-добре от очакваното“.

ЕС, изглежда, няма да се опитва да намери цялостно и всеобхватно решение, с което да са съгласни всички – наместо това ще се концентрира в експортирането на проблема извън границите му (нещо, което отдавна направи с Турция по отношение на сирийските бежанци) и ще удовлетвори желанието на Вишеградската четворка (и Австия и Бавария) – да стане ясно, че тези страни не са длъжни да помагат на имигранти.

До известа степен компромисът е отстъпление пред популистите – от друга страна, реално един несъществуващ проблем с имигрантите (защото такива няма от Сирия вече от няколко години) да бъде приключен.

Канцлерът на Германия бе притисната от коалиционния си партньор от баварския Християнсоциален съюз да намери подобно решение. Въпреки създалия се страх, че коалицията в Германия може да се разпадне, самият Зеехофер неколкократно повтори, че тези приказки са преувеличени, но иска или да бъдат затворени границите на ЕС – а ако това не се случи, то границите на Германия.

Меркел не се е борила за оцеляването си, нито дългогодишната и политика на приемане на бежанци (подкрепена от двете най-големи партии в Германия, които продължават да са най-големи) се е отразила отрицателно на Германия.

Но в Европа се зародиха твърде много популистки движения – най-странното е, че те са на власт именно там, където имигранти няма.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.