SHARE

Оценката на медийната среда в България отдавна е до болка известна – България е на 109-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в тазгодишната класация на “Репортери без граници”, а по данни на “Алфа Рисърч”  70% от българите са попадали на фалшива новина в медиите, но близо 45% от тях мислят, че “фалшива новина” са компромати срещу известни хора, а 35% – че става въпрос за сензации за известни хора.

Средата е силно замърсена и за да бъдат разобличени пропагандата, лъжата и фалшивата сензация, е създаден проектът “Медийно око”,  чиято основна цел е да предупреждава при проблеми със собствеността и обективността на българските интернет медии. 

Тази седмица бе представено второто издание на проекта,  започнат през ноември 2013 като списък на анонимни сайтове за обществени новини. По този повод разговаряме със създателя на проекта Красимир Гаджоков. 

Защо трябва да гледаме под око медиите?

През последните 20-ина година медиите загубиха нашето доверие. Нуждата медиите да правят все по-големи печалби като типични бизнеси доведе до търсене на евтини сензации, привличащи обществено внимание и оттам – реализация на реклами.

Заедно с всичко това интернет технологиите направиха процеса на издаване на медия токова евтин, че дори всеки пенсионер в България би могъл да издържа един уебсайт медия, ако сам пише материалите или копира съдържание от други места. И много от българските интернет “медии” правят точно това.

Тук трябва да добавим и ефекта Фейсбук – и въобще социалните мрежи – които направиха още по-лесно публикуването на мнения по обществени въпроси от всеки човек.

Тези процеси доведоха до невъобразимо само преди 5-6 години положение, при което хората не правят разлика между новина и мнение.

Какво открихте във второто издание на “Медийно око”?

Открих това, което отдавна наблюдаваме: преобладаваща част от българските медии нямат елементарна етика относно читателите си и обществото като цяло. Както знаем от първото издание на проекта, половината онлайн медии за обществени новини са анонимни – на сайта им няма абсолютно никаква информация от кого се притежава или редактира съдържанието.

С второто издание виждаме, че огромно мнозинство от 62% (308 от 500) онлайн медии, обхванати от проекта, са неетични, или просто казано – вредни.

Те са анонимни или публикуват фалшиви новини, клевети, заблуди, теории на конспирацията, използват реч на омразата, призовават към авторитаризъм.

И това е, без да отчитаме изданията, масово залагащи на сензации – преувеличения, раздути до ниво да привличат внимание с фрапантността си.

Интересно откритие е, че почти никоя местна медия – на район или град – не публикува сензации или попада в другите категории на неетична псевдожурналистика. Oсвен анонимност – има такива местни медии.

При обработката забелязах също няколко десетки необновявани по няколко месеца сайтове – нещо като “спящи” медии – неактивни от месеци.

Проектът изобличава лъжата, сензацията и пропагандата, но каква според вас е разликата между това, което виждаме в България, и процесите по света. Виждаме как руската пропаганда стана проблем на целия Запад, а немалко западни медии залитат по сензацията. Каква е разликата с процесите в България?

Разликата е, че в България има много малко професионална и отговорна журналистика. В САЩ например всички знаят че CNN в голяма степен клони към Демократическата партия, а Fox News – към Републиканската. Но при тях няма евтини сензации и продължават да работят много професионално, според високите стандарти на журналистиката – проверяване на фактите от няколко източника, търсене на документална подкрепа.

Най-популярни онлайн медии в САЩ и Канада например не са сайтове като bradva.bg или pik.bg – пълни с абсолютно фалшиви новини, клевети и невероятни измислици.

В България наблюдавам изключително необосновани мнения да се пробутват като факти или “новини” – просто заради височината на трибуната и известността на обявяващия ги.

Като цяло процесите в България са много по-ускорени заради липсата на обществена реакция, която от своя страна е резултат от липсата на една елементарна образованост на потребителя на новини и мнения по обществени въпроси. Той би трябвало да изисква от медиите да му доставят реалистично описание на света.

Кой е най-големият проблем на българската медийна среда? И какъв е лекът?

Като потребител и наблюдател за мен най-големият проблем е, че по обществени проблеми медиите масово не се позовават на доказани факти и изяснени събития. Вместо това използват твърде много позовавания на “публично известни” обстоятелства, които не са нито публични, а още по-малко са реално известни.

Така медиите допускат твърдения както на редакторите си, така и на гостите си, които в огромната си част са чисти спекулации. Пример е аргументът “Възможно е, нали?”, който се ползва масово да се “доказват” абсолютно непроверени и най-вероятно неслучили се събития. Но от тях  се строят цели теории за това кое и как движи обществените процеси в страната.

Някои от тези “общоизвестни” тези са залегнали толкова дълбоко в съзнанието дори на професионалистите, че никой повече не се сеща да постави под въпрос достоверността им. А в много случаи елементарно критично мислене събаря кухата откъм съдържание постройка на тезата по дадения въпрос.

Един конкретен пример: по-голямата част от българските медии много безотговорно квалифицират някой тепърва само заподозрян за вече доказан престъпник. В САЩ и Канада изрично се ползва определението “заподозрян” – не се внушава, че вече е установена вина.

Лекът са журналистически професионализъм и етика: да се полага усилие проверка на твърденията с обществено достъпни факти, да се прилага елементарно критично мислене и скептичност към всякакви внушения за крайна важност или сензационност.

На всеки средно образован човек би трябвало да е ясно, че няма как да е вярна “новината”, масово плъзнала из българските неетични медии, че “слънцето през ноември ще угасне и на планетата ще цари 3 дни мрак”. Точно тази “новина” използвах, за да отбележа дали даден сайт за новини публикува фалшиви новини.

Тази седмица видяхме и новото назначение в БНТ на Емил Кошлуков за програмен директор. Какъв е вашият прочит на събитията?

Няма друг прочит освен този, който – за съжаление – едно малцинство граждани се опита да посочи: като погледнем обществения живот и принос на г-н Кошлуков, смятаме ли, че той има качествата да заема такъв висок пост в обществената телевизия? Отговорът ми е: не. И съм готов да поясня конкретно и основано на неговите изяви защо смятам така.  

Подобен въпрос ми беше зададен преди доста години в ефира БНТ – когато днешният премиер беше кандидат за кмет на София. Отговорът ми беше същият.

Лично аз не бих дал “прочит на събитията” в смисъл някакъв опит да посоча защото това се е случило – както правят твърде много медии и гостуващите при тях – от типа без никакви основания да развият една конспирация просто защото е “Възможно, нали?”.

Всичко в обществения живот е свързано с ценностите, нивото на образованост  и адекватност на света на гражданите. Ако те са ниски, то много медии са неетични, защото няма реакция и могат да си го позволят.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.