SHARE

Франция е известна с голямата си държава – раздутата администрация, множеството регулации и високите си данъци.

Когато Еманюел Макрон бе избран за президент, той обеща да реформира огромната социална държава – от една страна, за да се справи с безработицата в страната, надскочила 10% през 2014 г., да раздвижи икономиката и да убеди останалите европейски столици и най-вече Берлин, че Франция е готова за по-дълбока интеграция на ЕС и еврозоната.

И за годината, откакто е президент, Макрон проведе серия от реформи – от трудовото законодателство, през намаляване на корпоративния данък (най-високата ставка от 33% поетапно ще спадне до 25% до 2022 г.), премахване на данък “богатство” до промени в държавните железници, които предизвикаха 10-седмична масова стачка.

Така френската безработица падна на най-ниските си нива от 2009 г. насам, а страната прие бюджет с дефицит по-малък от 3% (дори по прогнози заради ръста на икономиката той ще е само 2,6% от БВП).

Като това е само началото. Тази седмица в словото си пред двете камари на парламента Макрон обяви, че има “един приоритет: да изгради социалната държава на XXI в.”.

И тази социална държава ще спре да гони демократичния социализъм в Северна Европа.

За целта той обещава още реформи – в помощите за безработни, пенсиите и здравната система.

Макрон отбелязва, че все още има разделение между бедни и богати, но за него решението не са помощите.

По негови думи едно от пет деца във Франция живеят в бедност и истинската социална държава ще направи така, че “да ги извади от бедността”, а не да им дава помощи, които да ги държат бедни.

“Измислица е да твърдим, че можем да защитим работниците си, без да защитим компаниите”, каза френският президент.

Френското правителство ще представи план в идните седмици за съкращение на държавните харчове и за първи път от 40 години насам страната да има бюджет без никакъв дефицит.

С тези реформи Макрон се надява да бъде лидерът на младите във Франция и Европа, готвещ се скоро да обяви и европейския си политически проект заедно с испанските “Граждани” и други проевропейски либерални партии в ЕС.

“Истинската граница, разделяща Европа, е тази деляща ни на прогресивисти и националисти. Ще трябва да се борим с това поне десетилетие.”

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.