SHARE

Сръбският град Нови Сад бе избран за Европейска столица на културата за 2021 г. В Македония се надигнаха нови политически скандали, които застрашават провеждането на изборите през декември месец.  Междувременно Ердоган посрещна Путин, готвейки се за нова конституция в Турция, а присъединяването на Черна гора в ЕС е възпрепятствано от Великобритания. 

Парламентарните избори в Македония под въпрос

След година на политически скандали по-рано тази година най-накрая основните партии в страната постигнаха споразумение да проведат парламентарни избори на 11 декември. Въпреки съгласието на 12 октомври македонският парламент не успя да се саморазпусне, което е задължително условие за провеждането на нови избори. При тази ситуация е възможно вотът да остане за началото на следващата година.

Формалната причина да не се разпуснат са продължаващите дебати за премането на държавния бюджет и изборно законодателство. От опозицията обвиняват управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, че тактически бави парламентарните дебати, за да забави изборите до март 2017 г.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан заяви в петък, че изборите трябва да се проведат на уговорената дата – 11 декември. В отговор от ВМРО-ДПМНЕ заявиха, че ще подкрепят разпускането на парламента в първия момент, в който бъде приет държавният бюджет.

Поредна среща между Ердоган и Путин

На 10 октомври Путин се срещна за трети път в последните месеци с Ердоган. На 9 август Ердоган гостува на Путин в Санкт Петербург, а на 3 септември двамата са провели личен разговор по време на срещата на Г-20 в Ханджоу, Китай. Този път срещата бе в Истанбул, където двамата се разбраха да задълбочат военното си и разузнавателното сътрудничество и подписаха договор за изграждането на вече провалилия се веднъж проект “Турски поток”.

Освен това двамата са се разбрали Русия да допусне хуманитарен конвой за бедстващия сирийски град Алепо. Това се случва на фона на вече унищожения от руски бомбардировачи конвой на ООН за града, след което се чуха обвинения към Русия във военни престъпления, а от Вашингтон прекратиха комуникацията си с Москва по сирийския мирен процес.

Три дни след срещата израелският енергиен министър Ювал Стейниц заяви, че Израел и Турция са постигнали споразумение за изграждането на газопровод между двете страни, с която да се доставя газ към Европа, предава “Хюриет”. До момента не са известни конкретни дати.

Във вътрешните дела на страната също има развитие. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм заяви, че задължително трябва да бъде приета нова конституция и това трябва да стане спешно. 

От избирането на Реджеп Ердоган за президент през 2014 г. управляващите не спират да говорят за създаването на президентска република. В момента държавният глава de iure има повече церемониални функции, докато изпълнителната власт е инвестирана в министър-председателя.

„Ние трябва да превърнем фактическата ситуация в закон“, е заявил Йълдъръм. „Решението ще бъде прието от парламента или от народа. Ние скоро ще внесем нова конституция в парламента“, предава агенция “Фокус”.

Трите опозиционни партии в страната оспорват приемането на нова конституция, а управляващата Партия на справедливостта и развитието няма достатъчно депутати, за да приеме нова конституция. Това най-вероятно означава, че правителството ще предпочете да свика референдум по констутуционния въпрос.  

Отношенията между Сърбия и Косово: Нерешим конфликт и удобно оправдание 

В четвъртък на посещение в Белград бе албанският премиер Еди Рама, който направи интересно изказване, че Сърбия трябва да признае Косово.

“Свърши се, Косово е държава, призната от повечето световни сили“, каза Рама пред Франс прес и допълни, че „за мен Сърбия трябва да признае Косово за свое собствено добро”, но че за сръбския премиер Александър Вучич “това остава табу“.

В отговор на думите му сръбският президент Томислав Николич заяви, че „Сърбия никога няма да стане член на ЕС, ако условието за това е да бъде призната независимостта на Косово. Не ни слушат и отново поставят това условие“.

Въпросът е дали сръбските държавници са готови за членството си в ЕС или ухажахвайки едновременно Москва и Брюксел, си търсят оправдания, за да видят откъде вятърът ще задуха по-силно.

Оставяйки настрана разразилата се политическа драма, сръбският град Нови Сад бе избран за Европейска столица на културата за 2021 г. Областният център се превърна в първия град извън ЕС, който бе отличен с тази позиция. Освен него за културна столица за 2021 г. беше обявен и румънският град Тимишоара, а следващия месец ще бъде избран и още един град измежду гръцките Елевсина, Каламата и Родос.

Британия блокира отварянето на нови глави по присъединяването на Черна гора в ЕС

Въпреки че Обединеното кралство взе решение да напусне ЕС по-рано тази година, то те мислят да продължават да се разпореждат с това кой има право да е в съюза. По информация на Balkan Insight Британия налага вето на отварянето на втора и трета глава от предприсъединителната процедура, защото се притесняват от правилата, които Черна гора ще приеме за свободното движение на труда.

Черна гора вече е отворила 24 от 35-те предприсъединителни глави и сред всички останали държави има съгласие, че тя трябва да продължи своя интеграционен процес.

Междувременно в страната предстоят парламентарни избори тази неделя на 16 октомври.

Според изтеклите имейли от Wikileaks Бил Клинтън може да е съветвал Алексис Ципрас за гръцката финансова криза

В един от изтеклите имейли от щаба на кандидата за демократите за президент на САЩ Хилъри Клинтън се разкрива интересен момент от кризата в Гърция през 2015 г., когато Ципрас взе властта.

Един от служителите на Хилъри Клинтън е изпратил имейл, в който пита дали Бил Клинтън познава достатъчно добре Алексис Ципрас и дали може “да го посъветва да направи сделка” с кредиторите, каквато той отказваше да направи в продължение на месеци миналото лято.

От кабинета на бившия американски президент Бил Клинтън са отговорили, че той познава гръцкия премиер, но им трябва допълнителна информация около позицията на немския канцлер Ангела Меркел. От изтеклите документи не става ясно дали Бил Клинтън и Алексис Ципрас са водели кореспонденция.

В сряда вечерта в Атина имаше бомбен атентат срещу прокурора от Апелативния съд Георгия Цатани, извършен от крайнолявата групировка “Огнени клетки”. След взрива няма пострадали, но редица сгради са претърпели щети.

Причината за атентата според поелата отговорност групировка е, че прокурор Цатани води дело срещу съпругата на вече осъден член на групата. По рано тази година прокурорът се оплака за намеса на правителството в разследване гръцкия бизнесмен Андреас Вгенопулос, президент на гръцката бизнес група MIG.

Андрей Пленкович ще трябва да почака да стане премиер до следващата седмица

Миналата седмица стана ясно, че следващият премиер на Хърватия ще е евродепутатът Андрей Пленкович, който ще управлява коалиция на дясната HDZ и център-дясната “Мост”, подкрепени от няколко независими депутати за мнозинство в парламента.

В понеделник Пленкович получи мандат за съставяне на правителство от президента на Хървания Колинда Грабар-Китарович, а този петък се провежда откриването на парламента. Тази седмица обаче  депутатите решиха в петък да се проведе единствено тържественото откриване и назначаването на правителството да се изтегли за вторник или сряда. На първото заседание ще бъде избран само председателят на парламента – лидерът на “Мост” Божо Петров.

Петров заяви, че причината да изтеглят гласуването на кабинета е, за да се избегнат “спектакли от опозицията”. Решението повдигна съмнения сред хърватските медии дали коалиционното споразумение няма да претърпи промени, особено след като още на тържественото откриване парламентът ще започне да гласува ключови закони по коалиционната програма. Анализатори тълкуват това като сигнал, че в коалицията си нямат доверие и от “Мост” искат да видят подкрепа за законодателните си предложения преди сформирането на новия кабинет.

Последното правителство бе отново коалиция между HDZ и “Мост” и изтрая пет месеца преди да се разпадне от скандали юни 2016 г.

*Снимка: град Нови Сад, Сърбия

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.