SHARE

„Владетел слаб, глава лукава,
конте плешиво и лентяй,
съгрян от ненадейна слава,
царуваше над моя край.“

– „Евгений Онегин“, Пушкин

Вече почти две десетилетия Путин владее тази земя – надминал годините на Брежнев, от съветските владетели задминат единство от Сталин.

След разпада на Съветския съюз страната му имаше надеждата да се отвори за света, руският народ – невиждал нищо друго освен диктатори и тирани, за първи път да вземе съдбата в свои ръце. Убийствата, службите, репресиите да останат в миналото.

Нищо от това не се случи. Опонентите на Путин са или убити, или в затвора, или в изгнание, или ги очаква една от тези съдби. Журналисти, интелектуалци, борци за свобода – всички посрещат съдбата, която е сполетява техните предшественици по време Съветска и Царска Русия.

Сергей Магнитски, Ана Политковска, Борис Немцов… списъкът е твърде дълъг и никога неспиращ. Само преди дни към него се присъедини Николай Глушков, чийто врат бе прекършен в Лондон, а Сергей Скрипал и дъщеря му са отровени.

Западът допусна непростимата грешка да се отвори за една нереформирана Русия, да допусне руските олигарси в своите пазари и да се опита да си сътрудничи с Владимир Путин и неговата клика.

Днес всички берем плодовете на тази грешка. Както казва Гари Каспаров – „Наместо да либерализират диктатурите, потокът бе в обратната посока – разпространяващ корупцията и пренебрежието към демокрацията“.

Огромна грешка бе и опитът за „рестарт“ на отношенията с Москва по време на администрацията на Барак Обама – опит, който единствено даде време и дързост на кремълския диктатор да затвърди властта си.

Днес олигарсите на Путин са разпрострели своето влияние над Източна Европа, овладели ключови пазари като енергийния, атакуват Европа и Америка с хакерски атаки и пропаганда и, разбира се, своите непосредствени съседи с инвазии и война.

Путин мисли, че по този начин Русия отново е световен фактор, но нито икономиката ѝ е сред първите в света, нито военната ѝ мощ.

Русия не е суперсила. Русия е болният човек на света.

Владимир Путин – подобно на своите предшественици – се страхува повече от всичко за своята власт. Той се страхува от протестите, страхува се опонентите, трябва да затвърди режима си, като фалшифицира изборите, слагайги допълнителни бюлетини и забранявайки на истинските му опоненти да участват на тях.

Неговата единствена легитимация са безбройните „външни врагове“, с които пропагандата насажда страх.

Но най-страдащ от тази диктатура е руският народ. Народът не само на Путин, но и този на Пушкин.

„А злият цар стрели безброй
с отровната стрела намаза
и на съседите си той
изпрати гибел и омраза.“

Анчар, Александър Пушкин

 

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.