SHARE

Румънският Конституционен съд е задължил президентът Клаус Йоханис да издаде указ за отстраняване от длъжност на главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБЛ) Лаура Кодруца Кьовеши, съобщи късно снощи  информационният сайт Зиаре, на който се позовава Defakto.

Съдът е публикувал съобщение, в което посочва, че е установил юридически конфликт от конституционно естество между министъра на правосъдието и президента на Румъния в резултат на отказа на държавния глава да даде ход на предложението на правосъдния министър за отстраняване на Кьовеши.

В съобщението се уточнява, че решението на Конституционния съд е окончателно и има задължителен характер, а днес се очаква съдът да разясни решението си.  След като съдът задължи президента Клаус Йоханис да отстрани главния прокурор на Агенцията за борба с корупцията, около 1500 души се събраха в столицата Букурещ и други градове, за да изразят подкрепата си за нея.

Протестиращите определиха съда като „роб на управляващата Социалдемократическа партия“. Ръководената от Кьовеши агенция стои зад знакови дела срещу високопоставени политици, обвинени в подкупи и злоупотреба с власт.

На 22 февруари министърът на правосъдието Тудорел Тоадер поиска отстраняване на шефката на НДБК Лаура Кодруца Кьовеши, обвинявайки я в различни нарушения, включително авторитарно поведение, намеса в корупционни дела, отказ да се яви на изслушване в парламента и други. Това предизвика остри критики сред румънските граждани, a Брюксел изрази притеснение за независимостта на съдебната система.

По-късно Висшият съвет на магистратурата с 6:1 гласа отказа да изпълни  искането на министъра, а президентът Клаус Йоханис заяви, че мотивите на министъра не са успели да го убедят и отказа да отстрани от длъжност главния прокурор на НДБК.

След отказа на президента левоцентристкото правителство на Социалдемократическата партия и Алианса на либералите и демократите сезира Конституционния съд. Преди решението на съда президентът Йоханис заяви, че независимо какво ще бъде то, той ще се запознае с него и мотивите му и „ще действа по съответния начин“.

Правосъдният министър Тудорел Тоадер написа във Фейсбук след оповестяването на решението, че то „изтъква конституционния принцип, според който прокурорите развиват дейността си под ръководството на министъра на правосъдието“. Според него „президентът няма никакви законови правомощия да оценява професионалните и мениджърски компетенции на висшите прокурори за разлика от министъра на правосъдието“.

Опозицията критикува остро днешното решение. Парламентаристи от двете най-големи опозиционни партии – Национално-либералната партия и от Съюз за спасение на Румъния – определиха решението като „абсурдно“ и „фундаментално погрешно“ и призоваха за деполитизация на Конституционния съд.

Същевременно в социалните мрежи започнаха да се появяват призиви за протести на Площада на победата в Букурещ. „Няма да се откажем! Ще защитим демокрацията!“, призоваха организатори на събитието.

НДБК, която е изключително активна в преследването на високопоставени длъжностни лица, заподозрени в корупция, е много популярна и сред румънците.

Създадена през 2002 г., НДБК многократно получаваше похвали в докладите на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Откакто Кьовеши пое ръководството на антикорупционната агенция през 2013 г., делът на осъдителните присъди рязко се увеличи, отбелязва Ройтерс.

Агенцията разследва парламентаристи, министри, кметове, магистрати и бизнесмени през последните години, като разкри конфликти на интереси, злоупотреби със служебно положение, измами и раздаване на държавни поръчки срещу подкупи.

Възможни ходове на президента

„Трус в правосъдието в Румъния. Президентът трябва да уволни шефката на антикорупционната агенция“ (в. „Евениментул зилей“), „Конституционният съд – Клаус Йоханис: 1-0. Има ли президентът шанс за реванш?“ (в. „Ромъния либера“) са част от заглавията в електронните медии след днешното решение на Конституционния съд.

Според източници, цитирани от телевизия “Антена 3”, президентът Йоханис няма да бърза да отстрани Кьовеши. Държавният глава може да заложи на факта, че решението на Конституционния съд не споменава срок, в който трябва да бъде издаден указът и следователно той може да се опита да протака. Мандатът й изтича през 2019 г.

Друг вариант е да подпише указ за отстраняване на Кьовеши, като същевременно я назначи за временен ръководител на НДБК, посочват източниците.

Представители на управляващата коалиция изразиха мнение, че самата Кьовеши може да реши да подаде оставка след решението на съда като „проява на достойнство“.

„На първо четене президентът все още може да отхвърли уволнението, ако успее да открие законови аргументи“, коментира експертът Лаура Щефан, цитирана от Ройтерс. „Но решението намалява правомощията на президента и увеличава тези на правосъдния министър.“

Бях упрекната, че искам да постигна присъди на всяка цена. Не знам за какво желание става дума. Разследването на лица, които заемат държавни постове, не е желание, а законно правомощие. Това е правомощието, което имам„, е посочил в началото на годината Кьовеши в отговор на едно от обвиненията на правосъдния министър.

И още: няма нито едно  решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу Румъния по дела на антикорупционната дирекция, откакто тя я е оглавила през 2013 г. Нещо повече – работата на дирекцията е подобрила имиджа на Румъния.

От DNA изпратихме на съд близо 1000 души през миналата година, включително трима министри, шестима депутати и двама зам.-министри, обяви миналата година  Кьовеши. Една трета от обвиненията са за злоупотреби с европейски средства. Подчинените ѝ прокурори са спечелили 713 дела, включително срещу четирима депутати, 28 кметове и 30 ръководители на държавни компании и институции.  Над 90% от случаите, по които е работила ДНА, приключват с осъдителни присъди, заяви Кьовеши.

Впечатляващо бе, че над 85% от разследванията на ДНА започват по сигнали на граждани и фирми, а не на официални институции. А през 2016 г. статистиката отчита над 55% обществено доверие в тази структура.

Агенцията напомня, че управляващата Социалдемократическа партия се опита в началото на 2017 г. да декриминализира няколко корупционни престъпления чрез извънредни постановления, които предизвикаха най-големите улични протести от десетилетия. В момента се води дело срещу лидера на партията по обвинения в злоупотреба със служебно положение.

Текстът е препубликуван от специализирания на правна тематика сайт Defakto. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.