SHARE

„Откакто Съветският съюз се разпадна, никога рискът от въоръжен конфликт между великите сили не е бил толкова голям, колкото сега. Не може да е по-лошо.“

С тези думи на бившия немски дипломат Волганг Ишингер започна конференцията по сигурност в Мюнхен.

Ако преди години светът бе изправен пред регионални заплахи и основното предизвикателство бе как страните отвъд Запада едновременно да стабилизират режимите си, но и да вървят към демокрация, то светът днес изглежда по различен начин.

Световно лидерство липсва. Ако политиката на Обама бе отстъпчивото „водене отзад“, то днес е трудно изобщо да се разбере каква политика има САЩ. Държавният департамент е с орязани средства и все още липсват посланици в множество ключови държави. Америка е погълната от своята собствена вътрешна криза и докато институциите бият тревога за руската агресия, то президентът изглежда не желае да предприеме никакви действия.

Европейският съюз, Лондон, Париж и Берлин също са погълнати от собствените си проблеми. Жан-Клод Юнкер говори на конференцията как ЕС скоро ще се обособи като самостоятелен световен лидер, но това е разговор за бъдещето, а не за настоящето, в който на Европа не им остава време да се занимават с външнополитическите кризи.

Този вакуум на Запада даде поле на Китай да бъде най-активната международна сила през последната година. Си Зинпин обяви, че е приключила ерата на китайската изолация и започна да разпространява влиянието на Пекин над Азия и отвъд.

Сблъсъкът между Запада и Русия има потенциала да прерасне – ако вече и не се е превърнал – в нова Студена война, докато Турция е поела по свой път и самата тя е в конфликт с ЕС. Между двата основни играча в Близкия изток – Саудитска Арабия и Иран, вече съществува студена война, която всеки момент може да прерасне в ожесточен конфликт.

Без лидерство и с остри конфликти светът все повече се разделя на регионални сфери на влияние и във всяка точка е възможен сблъсък, който да прерасне в нова война.

Такава беше и срещата в Мюнхен – наместо решения и диалог в нея се търсиха поводи за обвинения – въшният министър на Русия Сергей Лавров изнесе стандарните опорни точки, че Западът напада Русия и отрече намесата на Кремъл в чуждестранни избори.

Американският сенатор Джеймс Рич (републиканец) реши да имитира президента на САЩ, като заяви, че Северна Корея я очаква отговор от САЩ в „библейски“ пропорции. Това изявление шокира мнозина не само заради вече пълната липса на опити за дипломация, но и тежкото осъзнаване, че Северна Корея все повече изглежда на странично шоу пред големите сблъсъци между Вашингтон, Брюксел, Пекин и Москва.

Ако преди години израелският премиер използваше конференцията, за да увери, че търси мирно решение между израилтяни и палестинци, то днес за Нетаняху това дори не бе основната тема. „Можете да изпратите послание на Техеран (Иран). Не изпробвайте решимостта на Израел.“

Международна политика по начина, по който я разбирахме допреди няколко години, вече не съществува. „Световният ред“ – по Кисинджър – изглежда се е разпаднал и на негово място идват новите световни сили, които са готови да забият барабаните на войната.

Дипломатическите совалки и стратегиите за международно развитие и икономически отношения са на заден план. Дори кофликти като този между Украйна и Русия и този между Израел и Палестина днес отстъпват място пред заканите за голям световен сблъсък.

За първа година от много време на конференцията отсъстваше и един от нейните лидери – сенатор Джон Макейн, поради своя мозъчен тумор. Това бе и повод той да бъде удостоен с награда от форума, която бе връчена на Синди Макейн, която прочете изявление от съпруга си:

„Разчитам на всички ви, приятели, да почетете ценните, красиви неща, които все още са ни поверени. Разчитам на вас да бъдете смели. Разчитам да бъдете полезни. Разчитам да запазите вярата и да не се предавате. Макар световната  реалност понякога да излежда мъглява, да страдаме от съперничество и падения и злощастия – никога не спирайте да се борите за доброто и справедливостта – всичко стойностно в нашия свят – и един за друг.“

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.