SHARE

Белите полета в историята на контракултурните движения от нашата страна на Желязната завеса като че ли все още са повече от изписаните страници. Каква е връзката между хипитата тук и там? Има ли разлики в идеологията, в социалния произход, в начина на живот? Представяме ви първата част от интервюто на Лорен Балхорн от списание Jacobin със създателя на документалния филм „Съветски хипита“  Terje Toomistu.

Ветераните от левия политически спектър [на Запад] вероятно се мръщят при идеята, че хипи културата си остава асоциирана с протестната култура в съзнанието на публиката. По време на пика на студентската радикализация през 60-те години музиката, облеклото и визуалната естетика, свързвани с хипи движението, се просмукват в културата на Новото ляво. Дори и днес този образ продължава да вдъхновява карикатуристите отдясно.

И въпреки че този специфичен вид контракултурен бунт беше най-забележим в индустриалните общества на капиталистическия Запад, той се промъкна и отвъд океана и прие причудливи форми във все по-обременения и стагниращ Съветски съюз на Леонид Брежнев.

Така хиляди млади съветски граждани се свързаха помежду си в нелегална мрежа на самопровъзгласени хипита и се нарекоха „Системата“. Историята на това, вече позабравено движение е във фокуса на документален филм, наречен „Съветски хипита“ (Soviet hippies), уловил уникален пласт от културата на Студената война, в който обобщеното антиавторитарно послание на движението намира топъл прием при младите хора от двете страни на Желязната завеса.

Лорен Балхорн,  редактор в Jacobin (в удебелен курсив), разговаря с режисьора на филма, Terje Toomistu.

Вашият филм документира живота и времето на една мрежа от хипита, концентрирани главно в прибалтийските републики, но разпространена също и в останалите части на СССР, наречена „Системата“. Откъде идва името и защо то става прякор на тези дългокоси, бунтарски настроени съветски деца?

Според хипарската легенда всичко започва с един харизматичен човек в Москва в края на 60-те години, с прякор Солнце, тоест Слънчевия. Другите хипари го наричат Слънцето и така групата около него получава името „Слънчевата система“. Вероятно „Системата“ идва оттам. Както и да е, “Системата” по това време все още не функционира по познатия начин: като самоорганизираща се и самоподдържаща се мрежа от хора, споделящи определени ценности и идеали, пътешестващи през страната, отсядащи по апартаментите на други участници и организиращи големи походи с палатки в природата.

Кога се появява същинската мрежа?

Същинската мрежа се появява няколко години по-късно, през 70-те. Движението започва измежду няколко души в големите градове на Съветския съюз, които имат достъп до западна музика. След това те започват да издирват себеподобни в други места из страната и скоро в другите големи градове се свързват с други дългокоси. Това е времето, когато “Системата” започва да функционира като културен феномен, при който хипитата пътуват из СССР под формата на нещо като couchsurfing, тоест спят по къщите на другите участници. Членовете на “Системата” събират в тефтери телефонните номера на членовете в различни градове и така се свързват помежду си, например в Каунас, Талин и на други места, където пътуват през лятото.

Какво е отношението на движението към политиката? Изглежда като че ли те се бунтуват срещу същите консервативни порядки и социални норми като на Запад, въпреки че това става в различен социоикономически контекст и при други политически институции? И докато много млади американски бунтари през 60-те идеализират, например културната революция на Мао в Китай, много от участниците във вашия филм изглежда уважават изключително всичко американско. Също така, както вашият филм признава, повечето от ранните хипита са всъщност деца на съветския елит. Какви са проблемите и факторите, които всъщност ги отчуждават от съветското общество?

Определено има някои подобия между Изтока и Запада, но са налице и разлики. В Съветския съюз пацифизмът не е просто политически – той има изражение и на всекидневно ниво. Съветското общество по това време е дълбоко авторитарно и изключително милитаристично. Повечето от хипитата отричат тези постановки и се опитват да моделират света си според ценности като „мир“ и „любов“.

И да прибавим, че хипи сцената започва там, където хората имат достъп до западна музика и списания, а това може да се случи само при елита – единствените хора в СССР, които имат достъп до западни стоки. Високопоставените функционери – членове на комунистическата партия, агенти на КГБ и т.н., можеха да получат разрешение да пътуват към западните страни, често донасяйки на децата си всякакви екзотични подаръци. Децата на елита също така разполагат с повече средства да купуват грамофонни плочи на старо, които са доста скъпи по това време. Често хората се сдружават по четирима-петима, които заедно си купуват плоча, а след това се редуват да си я презаписват на магнетофонна лента.

Така че в този смисъл наистина има социално дисидентство, но също е и въпрос на статус. Ако имаш добра колекция от музика, имаш и много приятели. И така, поне в началото, хипитата са деца на влиятелни съветски семейства. От идеологическа гледна точка наистина има идеализиране на Запада като „свободния свят“ и в по-малка степен идеализация на свободния пазар.

Значи има и някакъв нюанс на одобрение на свободния пазар в цялата работа?

Да, защото те свързват пазара с добрата музика и с хубавите дънки. Това не означава че по принцип одобряват абсолютно всичко в капитализма, а че просто имат идеализирана представа за свободата на потребление. Същото важи и за по-големи сегменти от съветското общество: потреблението беше репресирано и съответно – идеализирано. Хората искаха да носят дънки като израз на стремежа си към свобода. Трудно е да ги съдим със задна дата – в едно общество, в което стоките за широко потребление са трудни за придобиване, разбираемо е защо потреблението може да придобие такова значение.

Едно от нещата, които не се появиха изобщо във филма ви бе съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Войната оказа ли влияние върху хипи движението? Разрасна ли се то заради антивоенните нагласи?

Войната в Афганистан не е тема на филма, тъй като той се фокусира върху надигането на хипи движението, което реално стана видимо на обществената сцена през 1971 г. когато хипитата започнаха да протестират в Москва срещу войната във Виетнам. Бе избран този повод, защото обвързваше както външната политика на Кремъл, така и пацифизма, който заемаше водещо място при хипитата. Това бе огромно събитие – най-вече защото всички бяха арестувани и имената им записани полицейски досиета – изведнъж стана опасно да си хипи в СССР.

По този начин властта уби политическия елемент на движението, то стана по-потайно, занимаващо се повече със себе си и навярно по-духовно, но и занимаващо се с наркотици и алкохол. Социалните и политическите аспекти отстъпиха място. Когато питам старите хипита как гледаха на политиката, те казват, че не се интересуват от нея. Те не вярваха, че могат да променят каквото и да било в съветското общество и просто ще отидат в затвора за това, че са опитали. По някакъв начин вярвам, че отрицанието им политиката бе някаква форма на протест.

Имаше ли връзки между хипи движението, или “Система”, и ленинградската интелигенция и съветските дисиденти, или това бяха отделни кръгове? 

Имаше връзки, разбира се. В Естония например – което бе сравнително по-свободно общество от останалия СССР – хората, занимаващи се с музика, изкуство, литература и т.н., винаги “кръжаха” между различните официални и неофициални общности, правейки своето свободно, радикално изкуство, докато се опитват да са на добри начала с властите. Много хора също се впускаха в хипи културата като млади, преди да станат по-уседнали “заслужили” съветски артисти. Умишлено се фокусирах върху “Система” – тази по-радикална тълпа от хипита, които наистина бяха “прокудени” от съветското общество и прекосяваха страната като свободни електрони, но и те имаха някакви допирни точки с артистите и интелигенцията.

А що се отнася до пола? Той не е много във фокуса на филма, но няколко от интервюираните лице подметнаха коментари, които навяват на мисълта, че по тази тема те са били особено прогресивни. Имаше ли феминистки елемент? 

Съветските хипита нямаха сексуална революция, подобна на тази при западните хипита. Съветските хипита се влюбваха един в друг, пътуваха като двойки, сменяха партньорите и т.н., но го нямаше усещането за “свободна любов”. Имаше, разбира се, много секс, но най-вече като афери между пътуващите. Сравнително традиционно в това отношение, но все пак по-либерално от останалата част на съветското общество.

Питах няколко жени хипита дали се смятат за феминистки, но в общи линии те отговориха, че това не се отнася към живота им (с някои изключения, разбира се). Но чух история, за една Офелия, която повела група хипита през Москва и си падала по халюциногените. Имала няколко гаджета, всичките по едно и също време, и съзнателно е практикувала форма на “свободна любов”. Имаше влиятелни жени, но в общи линии да кажем, че “момчетата са си момчета, момичетата – момичета”. Не трябва да забравяме, че и някои жени бяха приемани в общността, като се залюбят с хипи на първо място.

Очаквайте втора част! 

Превод: Константин Павлов – Комитата и Йордан Цалов

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.