SHARE

Кофи Анан, първия чернокож генерален секретар на Обединените нации и символ през годините на надеждата и намирането на мирни разрешения, почина днес на 80-годишна възраст. Публикуваме негово кратко есе за 2018 г., публикувано при “Старейшините” – клуб на световни лидери, който бе основан през 2007 г. от Нелсън Мандела и след смъртта му оглавен от Кофи Анан. 

 

Живеем в трудни и турбулентни времена. Последните дванадесет месеца видяха серия от шокове в международната система, която бе гарант за геополитическата стабилност от края на Втората световна война, а идната година изглежда да донесе още пречки и несигурност.

Ядреното напрежение на Корейския полуостров остава сред най-критичните и спешни заплахи за световния мир. То единствено може да бъде разрешено през 2018 г., ако лидерите във Вашингтон и Пхенян се отнесат към проблема спокойно, трезво и уважително с подкрепата на ООН.

Подобен подход, който уважава многостранния процес, международното право и човешките права, ни трябва, за да деескалираме опасния развой между Израел и Палестина. Както винаги – тези, които страдат, са обикновенните хора, от склонността на лидерите им да правят прибързани решения и да използват възпламеняваща реторика за политически цели.

Обсъждайки бъдещето, също е важно да погледнем в миналото за важни уроци и възгледи. 

През 1918 г. – сто години назад – Първата световна война навлизаше в своя заключителен етап, докато се надигаха движенията за независимост в страните от Африка и Азия, още управлявани и репресирани от западните колониални сили.

Разрешаването на насилствените конфликти, уважаването на човешките права за самоопределяне на потиснати народи и защитата на универсалните свободи са толкова важни сега, колкото и тогава. И има една история, която свързва тези ценности както тогава, така и сега: животът на Нелсън Мандела. 

2018 г. отбелязва столетие от неговото раждане и ни предоставя възможността да помислим за наследството му. През множеството години на битката на Мандела с апартейда – той никога не изостави надеждата и никога не сдаде принципите си или направи компромис с обещанията си.

Когато Мадиба (африканското рожденно име на Нелсън Мадела – бел. прев.) основа “Старейшините” през 2007 г., той ни даде конкретен мандат: да “подкрепяме куража там, където има страх, да отглеждаме съгласието там, където има конфликт, и да вдъхновяваме надежда там, където има отчаяние”.

Страхът, конфликтът и отчаянието са в твърде голямо изобилие в днешния свят. От Сирия до Южен Судан, от Йемен до Мианмар, държави и региони, разкъсани от зловещи, безмилостни конфликти.

Тероризмът пуска кървава следа из целия свят – от улиците на Лондон до пясъците на Синай, избиването на невинни е отвращаващо престъпление срещу нашите цивилизовани човешки ценности.

Как отговаряме на тези бедствия е изпитанието пред ценностите ни. Каквато и да е причината – не може да има извинение на мъченията, извънсъдебните убийства, колективното наказание на цели общности или похищението над свободата на словото и човешките права.

Когато Нелсън Мандела излезе от затвора през 1990 г. след 27 години лишаване от свобода, той знаеше, че единственият начин да бъде изградено свободно и справедливо общество бе да действа с това, което наричаше “милосърдно и благотворно приспособяване”.

“Старейшините” ще насърчат този дух през 2018 г. чрез кампанията си “Да вървим заедно”, започната миналия юли, за да отбележи десетгодишнината ни. Ще бъдем фар за гражданските активисти, борещи се за мир, здраве, справедливост и равенство, които от своя страна вдъхновяват надежда и продължават дългия път на Мадиба към свободата.

В идните години трябва да покажем същия кураж като Нелсън Мандела, за да извърмим пътя със съчувствие и състрадание и да помогнем в изграждането на свят, с който да се гордеем.

Публикуваме и коментарът на Стефан Тарфов, посланик на България в ООН (2001-2006) за кончината на Кофи Анан.

“Сбогом на Кофи Анан (1938-2018), нобелов лауреат за мир, един от най-харизматичните лидери, с които съм работил някога. Като генерален секретар на ООН (1997-2007) той бе въплъщение както на най-доброто от световната организация, така и на нейните ограничения и несъвършенства, дължащи се на противоречивите интереси, инертността и отказа от реформи на страните-членки, особено на петте постоянни членки на Съвета за сигурност.

Той положи неуморни усилия за освобождаването на българските медицински сестри и постави защитата на човешките права в самата сърцевина на ООН. Остава в историята като най-авторитетният генерален секретар наред със загиналия Даг Хамершолд. Моралният му престиж му позволяваше да бъде истински “светски папа” – силно влияние, но ограничени средтсва за постигане на благородните си цели. На родния му език “Кофи” значи човек, роден в петък и често се шегувах с него, че на български трябва да се казва Петко и това много го забавляваше. Много го обичах и много му се възхищавах.

Сбогом, Кофи!”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.