SHARE

Германия е в политическа криза, след като преговорите за сформиране на коалиция на този етап завършиха с неуспех след оттеглянето на либералдемократите – FDP. С това форматът „Ямайка“ между християндемократите на Меркел, Зелените и либералдемократите на Кристиян Линднер се провали.

Събитие, чиито последици могат да окажат огромно влияние върху съдбата на Европа в близките дни и месеци.

„Почти исторически момент“ – обяви Меркел. „Ден за дълбок размисъл как да продължим в Германия. Като канцлер ще направя всичко възможно страната да е добре управлявана в задаващите се трудни седмици.“

Последните дни изглеждаше, че сделката е почти постигната, като бяха обявени няколко дати за края на преговорите – последната беше отминалия петък (17.11). След като и този срок бе пропуснат, лидерите на трите партии заедно с баварския Социалдемократичен съюз продължиха дискусиите си до неделя вечерта. Меркел твърди, че компромисът е бил постижим, но неочаквано Кристиян Линднер обяви, че се оттегля от преговорите, защото „четиримата преговарящи нямат обща визия за модернизация на страната и обща основа на доверие. По-добре да не управляваме, отколкото да управляваме лошо.“

Какви са опциите сега? Меркел вече си насрочи среща с президента Щайнмайер (който връчва мандат за правителство, но и свиква нови избори), за да обсъдят политическата ситуация.

Пред канцлера стоят три избора. Нова голяма коалиция със социалдемократите на Мартин Шулц. Още в изборната нощ Меркел изрази желание тя и досегашният ѝ коалиционен партньор да се опитат да продължат управлението си, но предвид тежките загуби на социалдемокатите Шулц беше и още е категоричен, че този вариант не стои на масата.

Дали националноотговорният характер на Шулц би променил тези му възгледи предстои да разберем, но подобна коалиция ще превърне крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в основна опозиция – ход, който плаши, и то с основание, мнозина. При този вариант на най-голямата опозиционна сила се полага сериозен политически пост – този на председател на бюджетната комисия в Бундестага, която ревизира разходите на правителството.

Следващият вариант (засега най-вероятен) е правителство на малцинството между Меркел и Зелените – двете партии имат множество сходни политики, включително и подобна визия за бъдещето на Европа, близка до тази на френския президент Еманюел Макрон. Този сценарий би улеснил намирането на разбирателство в ЕС, но ще отслаби значително възможността на Меркел да прави силни и противоречиви ходове.

По европейските теми подобно правителство на малцинството ще може да разчита на известна подкрепа от социалдемократите, с което би следвало Германия да запази позицията си на „двигател на ЕС“, но за всеки по-дързък ход Меркел ще трябва да разчита на сериозна допълнителна подкрепа – особено в моменти, когато по-консервативната ѝ сестринска партия в Бавария – Християнсоциалният съюз, откаже да я подкрепи. Ситуация, която наблюдавахме, когато Меркел взе решението да приеме милион имигранти през 2015 г.

Нейните съпартийци също ще гледат към своето политическо бъдеще и собствените си лидерски амбиции след Меркел, на която това ще ѝ е последният мандат, и предвид отслабените ѝ позиции ще е по-трудно тя да ги усмирява.

Освен отвътре Меркел ще е и под постоянна заплаха отвън. Според немското парламентарно право при вот на недоверие не само трябва да бъде премахнат предишният канцлер, но и да бъде подкрепен нов – постановка, която ѝ гарантира, че няма да бъде отстранена лесно. Трудното ѝ падане от власт не означава, че няма да е удобно на левицата да я блокира и предизвика нови избори в момент, в който си е възвърнала изгубените позиции сред електората.

И третата опция на Меркел са нови предсрочни избори само месеци преди изминалите този септември. Вариант, който може да ѝ коства политическото бъдеще и не само нейното. Социалдемократите също отбелязват сериозен спад, а междувремено се надига „Алтернатива за Германия“. При нови избори не е ясно как политическата ситуация би се променила към по-добро за която и да било от големите партии, което може и да ги принуди да търсят начини да си сътрудничат.

Каквото и решение да вземе Меркел, нейният четвърти мандат няма да е такъв, какъвто тя искаше. И макар да е почти немислимо тя, подобно на британския премиер Тереза Мей, да се превърне в заложник на обстоятелствата и лидерските амбиции на своите министри (нито немската политика има толкова жесток характер, нито мащабът и политическото майсторство на Меркел и Мей са сходни), то несъмнено в Германия се задава труден политически период, който ще има и последици за лидерството ѝ в Европа.

Не станаха ясни причините за провала за преговорите с либералдемократите. До последно бе известно, че партиите са имали несъгласие по политиките за бежанците, борбата с климата, бъдещето на еврозоната и „солидарният данък“. Имаше ясни сигнали обаче, че Меркел е отстъпила за бежанците, като е постигнат компромис за годишен лимит на техния прием. Меркел е предложила и компромис между Зелените и либералдемократите добивът на въглища да бъде намален, но не премахнат от Германия.

Очакваше се либералдемократите да направят отстъпки по отношение на нежеланата от техния лидер интеграция на еврозоната. А „солидарният данък“, който либералдемократите искат да премахнат, е допълнителна данъчна тежест за Западна Германия, която помага за подобряването на живота в Източна – тема, по която те също срещат опозиция от страна на Зелените.

Навярно с този ход либералният лидер Кристиан Линднер вярва, че е спасил партията си отново от това след четири години да отиде в политическото небитие, както се случи при предишната им коалиция с Меркел. Проблемите и кризата, които обаче той успя да причини, може и да му изиграят лоша шега.

През следващите четири години Германия ще се занимава далеч повече със себе си – обстоятелство, което само може да вдъхне увереност на българското статукво, че може да прави каквото си иска. И да покаже на българина като цяло, че съдбата му е основно в собствените му ръце.

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.