SHARE

Единствените призиви за това комунизмът да бъде “забравен” идват от онези, които са близки на диктатурата и продължават да живеят с нея по един или друг начин. Чудовищата, които е родил българският социализъм, и до днес бродят в “светлото бъдеще” на страната ни, но отсъстват от часовете по история и не се обсъждат широко в общественото пространство, доминирано от лицата на стария режим. Така повечето българи нямат задълбочени познания по темата и за тях последните 70 години от историята са тиха мъгла, в която удобно се крият онези, чиято отговорност никога не бе потърсена.

Това ме провокира да събера най-добрите български книги от последните години, които разглеждат комунизма през различни призми, за да отразят накрая един и същи образ: този на един терор, за който България тепърва ще трябва да отвори очите си.

Художественият роман 

“Власт и Съпротива” на Илия Троянов, издателство “Сиела”, превод на Любомир Илиев от 2016 г.

“Власт и Съпротива” е всичко, но не и книга, която се чете. Тя се изпива, поглъща, унищожава, а след затварянето на последната страница читателят осъзнава кухата справедливост на прехода. Книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на 2015, а името на автора Илия Троянов може да ви е познато с класиката “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. 

Константин има една-единствена вина – той е противник на комунистическия режим, отказал да склони глава под натиска на менгемето на ДС. Осъден на 20 години затвор в зората на живота си, читателят го среща едва в неговия залез. Константин очаква това, което и много други – един режим, изпълнен със съжаление и вина, който ще признае тъмното си минало и невинната кръв, която е пролял. Но докато старите доносници се превръщат в новите лица на политиката; докато в края на живота си преклонилите глава берат плодовете на своята сервилност; докато ловките играчи на комунизма продължават да се радват на удобствата на един добре изигран живот, Константин дори не може да открие истината в досието си – едничката справедливост, на която се надява. От другата страна стои Методи – градител на новата държава и режим, който, верен на религията си, поставя Божеството на Народна република България над човешкото, свободата и справедливостта. Проследяваме преплитащите се пътища на двама естествени врагове и как те живеят с последствията от изборите си, очаквайки със затаен дъх финалния акт, в който отново ще се изправят лице в лице…с истината. 

В рецензията си Георги Господинов казва, че това е “Безмилостен роман, който се осмелява да говори директно и рязко за един режим през гласовете на две радикално различни фигури, от двете страни на Историята. В това двугласие Троянов умело вплита и хладния разказ на автентични архиви на ДС, и истински истории на минали през затворите хора, и дори гласа на самите години”.

Ако сте чули за “Власт и Съпротива”, вероятно е било покрай скандала с превода на книгата, за която се твърди, че е превеждана от предполагаем бивш агент на Държавна сигурност – агент “Георги”. Скандалът отекна в литературната и преводаческата гилдия, главният редактор на “Сиела” – Захари Карабашлиев, обеща преиздаване. Любомир Илиев, който е един от признатите ни преводачи от немски език, отказва да отговори. Така властта и съпротивата продължават да се разиграват и в реалността около романа. За него съм сигурна, че ще остане в историята на българската литература като монументален труд, базиран на реални исторически събития и източници. Заслужава си да го отворите. Дори и само от любопитство.

Фактите

“Бивши хора (по класификацията на Държавна сигурност)”, Вили Лилков и Христо Христов, “Сиела Норма” АД, 2017

Прочитането на “Бивши хора” оставя усещане за гадене в лицето на съвършения механизъм на режима. Хронологичната и исторически прецизна картина на репресиите над “враговете на народа” показва колко дълбоко е пуснал корени комунистическия апарат. И обяснява – макар и като вторична цел – защо днешната българска действителност изглежда като лошо сглобен пъзел, някъде извън реалността.

Книгата ползва за отправна точка червения терор, като говори с документи и факти за “Народния съд” в България и погубването на елита и интелигенцията на българската нация. Продължаваме с последвалото формиране на един от най-изкусните държавни механизми – този на Държавна сигурност, а след това панорамно минаваме през всяко следваща изкована брънка във веригата на социализма. Национализацията, изолирането на “бивши хора” от активните позиции в обществото, репресиите над духовенството, отстраняване на неудобните от науката и образованието, преследването на юристите… Към невероятното документално богатство на книгата са прибавени и близо сто страници лични истории. 

“Бивши хора” е тежко четиво, защото борави с изключително много факти, дати, точно рамкирани в историята събития и имена. В основата си тя е журналистически труд – Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен опит, който вероятно познавате от сайта desebg.com и другите му книги за периода. Вили Лилков е професор по физика, изследвал стотици досиета и документи, свързани с репресивната политика на държавния апарат в периода 1944 – 1989. Прочитането ѝ е революция в образованието за периода – затова и тя е ултимативният исторически аргумент срещу пропагандната носталгия и зовящите “забрава”.

Следва продължение…

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )