SHARE

Бягство през страничната врата на офиса, далеч от любопитни очи, късно вторник вечер – това е съдбата на мъжа, оркестрирал изборите в най-старата демокрация в света чрез алгоритми, които умело разкриват най-големите психологически слабости на обикновения избирател. Така приключва кариерата на Александър Никс, изпълнителния директор на “Кеймбридж Аналитика”.

Тук може да наваксате с част първа и част втора от сагата “Кеймбридж Аналитика”. 

Снощи излезе третата част от мащабното журналистическо разследване на британския Channel 4, което хвърли светлина над случващото се с извлечените данни на над 50 милиона фейсбук потребители. Коментари от страна на Марк Зукърбърг все още няма, като създателят на социалната мрежа бе призован от правителствата на САЩ и Великобритания, пред които трябва да даде показания по случая. Междувременно стойността на социалната мрежа продължава да се срива.

Победата на Доналд Тръмп се е дължала на “Кеймбридж Аналитика”, казва изпълнителният директор на компанията в последния сегмент от разследването. Става ясно, че фирмата е получила достъп до данните на 230 милиона американски гласоподаватели, които е таргетирала с хиляди персонално създадени реклами. Никс се хвали, че видеата срещу Хилари Клинтън са изгледани над 30 милиона пъти – материали, за които гласоподавателите не са имали представа, че произлизат от кампанията Тръмп, тъй като са били пуснати под различни дъщерни компании на “Кеймбридж Аналитика”. Координация между кампанията на кандидата и подобни компании е незаконна според изборните закони на САЩ.

 

Когато Банън срещне “Кеймбридж Аналитика”

Всичко започва далеч преди кампанията, когато бившият главен стратег на Доналд Тръмп и главен редактор на крайнодесния медиен орган “Брайтбарт” – Стивън Банън, открива в лицето на “Кеймбридж Аналитика” идеалното оръжие за своята “война на културите”. По това време Банън се сближава и с милиардера Робърт Мърсър, както и с дъщеря му Ребека, чиито крайно консервативни възгледи са изключително близки до тези на Банън. Мърсър инвестира милиони в “Кеймбридж Аналитика”, като Робърт и Ребека Мърсър стоят директно зад финансирането на някои от “сламените” компании, които са разпространявали пропагандно и дезинформационно съдържание в социалните мрежи. 

Графика: Guardian
Обработка на български език: Терминал 3

„Използвахме фейсбук, за да съберем милиони лични профили. И построихме модели, които експлоатират личната им информация и се прицелват в личните им демони. Това е основата, на която е построена цялата компания„, казва Кристофър Уайли – създателят на въпросния алгоритъм, който изобличи практиките на фирмата. “Аз създадох оръжието за войната на Стивън Банън.”

Така през юни 2016-а кампанията на Доналд Тръмп е в криза. Робърт и Ребека Мърсър протягат ръка, виждайки в Тръмп идеален кандидат за идеологическите си проекти. Но тази помощ идва с едно условие – Стивън Банън да бъде основна част на кампанията, а “Кеймбридж Аналитика” да се заеме със стратегическото планиране на по-нататъшния път на Тръмп, по това време все още кандидат.

Стратегията

“Голямата грешка, която правят политическите партии, е, че те се мъчат да спечелят спора, вместо да намерят емоционалния център на проблема и да говорят директно на тази емоция“, казва Майкъл Търнбул, мениджърът на “Кеймбридж Аналитика”. Той описва стратегията, която компанията предприема по време на кампанията Тръмп.

Официалните съобщения, които Тръмп носи, са т.нар. “позитивни послания”, докато негативната реторика се лее онлайн, от вторични и третични източници, контролирани директно и индиректно от фирмата. Това си има своите удобства – ако кампанията има ограничение в размера на средствата, които може да събере, то подобни странични фирми нямат никакъв таван относно средствата, които могат да бъдат инвестирани.

Но никой няма да го обясни по-ясно от самия Търнбул:

“Така че кампанията може да използва своите изчерпаеми средства за неща като убеждаване и мобилизация, а оставят “войната в ефир”, както я наричат, тоест негативните реклами и съдържанието, което атакува директно, на други свързани групи.

Проблемът с тази практика, както вече споменахме, е, че тя е незаконна в САЩ. И въпреки че не е ясно дали самият кандидат е знаел за това – тъй като самата “Кеймбридж Аналитика” казва, че политиците са “кукли на конци” – кампанията на Доналд Тръмп, със или без негово знание, вероятно е нарушила законите на САЩ. 

Безпрецедентна по мащабите си атака над демокрацията 

Но “Кеймбридж Аналитика” оперира не само чрез свои “сламени” дъщерни компании – тя има свои подставени трети лица, включително граждански организации, НПО-та и активисти, които захранват реториката и разпространяват съдържание онлайн. Тя ги захранва с материала, който те пускат в кръвоносната система на интернет, както нарича практиката Търнбул. Той описва как веднъж пуснато, отровното съдържание се разраства и има нужда от периодични “захранвания”, които подсилват дезинформационния блицкриг.

“Това съдържание прониква в онлайн обществото и се разраства, но без да има източник. Така че няма на кого да бъде приписано, няма как да бъде проследено.”

Резултатът? Отново думите на Търнбул изглеждат най-подходящи за случая.

“Като се замислите – Доналд Тръмп загуби гражданския вот с три милиона гласа, но спечели в избирателната колегия. Това се дължи на данните и на проучванията – ако сте правили кампании на правилните места, ако сте повлияли на повече хора в ключовите щати – така той спечели изборите. Той спечели с 40 000 гласа в три щата. Разликите бяха миниатюрни.”

Какво означават тези разкрития с оглед на хилядите съобщения, споделяни от фиктивни профили, свързани с Русия, достигнали до милиони американци? Конгресът в САЩ иска да разбере дали данните, изтекли от фейсбук, може да са били използвани от трети страни и дали руснаците са използвали услугите на компанията, която е участвала в изборни процеси в Кения, Чехия и ред други страни.

Остава въпросът дали потенциално разследване е възможно да установи нарушения, при положение, че във видеото самият Никс разкрива противоречивите методи на “Кеймбридж Аналитика” да прикрива следите си – изтривайки мейли два часа след получаването им, установявайки фиктивни компании, оперирайки през трети лица?

Очакваме отговор от всяко следващо разследване, но истината е, че този невероятен журналистически труд е тук, за да задава въпроси.

На фейсбук и социалните мрежи, чиято ера на свободно, дори на моменти арогантно съществуване, е към своя край; на комисиите в САЩ и техните реакции в процесите на разследване; на Британия, чиято кампания за референдума през 2016-a също вероятно е засегната от подобни практики; на избирателите относно разкъсването на социалната тъкан помежду им вследствие на експлоатация от страна на частни интереси; и на всички нас като глобално общество относно това дали демокрацията ни неусетно се е превърнала в технокрация и какви биха могли да бъдат кошмарните последствия от това…

 

Снимка: “Само Тръмп може да спре измамницата Клинтън” [Майкъл Търнбул от “Кеймбридж Аналитика” лично си приписва заслугата за измислянето на слогана crooked Hillary – бел. авт.]

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )