SHARE

На 4 март във Великобритания бе извършена химическа атака, засегнала 22 души и целяща да убие двойния (руски и британски) агент Сергей Скрипал. Премиерът Тереза Мей обяви, че според разследването атаката е без съмнение извършена с нервнопаралитично вещество от военен тип, изработено от Русия.

Британският премиер даде на Кремъл срок до сряда да даде обяснение за случилото се. В противен случай британското правителстео ще приеме атентата за атака над страната.

„Това не е просто престъпление срещу сем. Скрипал, но и жестоко посегателство над Обединеното кралство. Невинни граждани станаха жертва“, заяви Мей пред парламента.

Изключително сериозната атака над невинни граждани е поредната от редица случаи на руска агресия. От убийството на Литвиненко, през военната окупация на украинска територия и машабната пропагандна и кибервойна срещу западните демокрации.

Българското правителство до момента не е коментирало случая, но не може да си позволи мълчание. България е не просто съюзник на Британия в НАТО. Тя има историческа връзка с покушенията в страната като убийството на дисидента Георги Марков, извършено от КГБ с придобилия печална популярност „български чадър“.

Също така като председателстваща Съвета на Европейския съюз България е отговорна да задава дневния ред на съюза. И макар влиянието на ротационния председател да е ограничено във външната политика, то е водещо в сферата на „справедливостта и вътрешните дела“, в която се причислява престъплението, както и икономиката, към която са санкциите срещу Русия.

Нещо повече, българското правителство има моралното задължение да излезе с реакция при всеки акт на тероризъм или друга агресия срещу страна съюзник и да сътрудничи с другите членове на ЕС в изработване на стратегия за превенция на бъдещи подобни актове.

Нищо подобно не се е случило вече 8 дни след химическата атака и при категоричното заключение на британските власти, че химическото оръжие е произведено в Русия.

Ако до сряда Русия не представи убедителна версия за това как тя е изгубила контрол върху въпросното нервнопаралитично вещество, то тя ще бъде обвинена в атака срещу страна – членка на НАТО и Европейския съюз.

Имат ли българските власти готовност да предприемат мерки, след като невинни граждани са нападнати с химическо оръжие на европейска почва? Имат ли българският премиер и външен министър позиция за тази безпрецедентна атака?

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.