SHARE

След публикуването на поредния доклад на Европейската комисия българските политици бяха в радостна еуфория – „най-добрият доклад“, този е „обективен“ (явно другите не са били?), а накрая и българският премиер заяви, че е „важно“, че българският доклад бил по-добър от този на румънците.

Наистина ли? Като е толкова „важно“ това сравнение, то нека го направим.

Да започнем с оценката за „Общо положение“, с която започват двата доклада:

Румънският: „Докладът от януари 2017 г. показа, че през изминалите 10 години Румъния е постигнала голям напредък по отношение на целите на МСП. Множество ключови институции и много важно законодателство бяха създадени. Реформите на наказателния и гражданския кодекс са близо до приключване. Докладът потвърди, че румънската съдебна система е дълбоко реформирана и че магистратите непрестанно показват своя професионализъм, независимост и отчетност. Няколко вътрешни защитни механизма срещу радикални обрати в напредъка също бяха отчетени“.

Сега да видим как започва българският: „Както беше отбелязано в доклада от 2017 г., политическата нестабилност през годините години оказа отрицателно въздействие върху капацитета за реформа. През май встъпи в длъжност ново правителство. При наличието на новото правителство бе възобновена работата по различните направления, в които предишното правителство беше осъществявало дейност през 2016 г., което позволи на реформите да продължат с известна степен на приемственост в политиката чрез поемане на работата от предишното правителство. Новото правителство показа решителност да навакса изгубеното време чрез бързо прокарване на законодателни инициативи, насочени към завършване на редица значителни реформи преди края на годината. В някои случаи отделни заинтересовани страни изразиха опасения за качеството на законодателството или за своето участие в процеса„.

Странно защо липсват думите постигната дълбока реформа, голям напредък, професионализъм, независимост и отчетност за магистратите. За сметка на това докладът почва с политическа нестабилност, отрицателно въздействие върху капацитета за реформи, опасения за качеството.

Но нека не бързаме. Сигурно така започва, за да не се обидят румънците. Навярно първото изречение в българския доклад е по-скромно, за да има градация и докладът да кулминира в тези големи възхвали, които, както твърди премиерът, ще задминат тези за северните ни братя по евромониторинг.

Румъния – начало на заключителната оценка:

„През деветмесечният предиод от януари 2017 г., в който бяха формулирани ключовите препоръки за изпълнение на всички показатели по МСП, настъпи напредък по множество препоръки, в частност препоръка 8, която е задоволително въведена и трябва да се види практическото ѝ приложение и препоръки 2, 7 и 12.“

България – начало на заключителната оценка:

„През деветмесечния период след доклада от януари 2017 г., в който бяха формулирани ключовите препоръки за изпълнение на всички показатели по МСП, настъпиха допълнителни положителни промени.“

Толкоз. В уводните думи на заключителната оценка не се говори за препоръки, които са задоволително въведени, но има „положителни промени“. Малко по-надолу се изрежда „значителният напредък“ на страната – „по-специално по препоръка 1, във връзка с която отсега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати, и по препоръки 16 и 17, във връзка с които трябва да се запази положителната тенденция. Значителен напредък бе постигнат също така по препоръка 4, макар че са необходими още усилия“.

И в румънския, и в българския доклад комисията отбелязва, че все още нито една препоръка не е изпълнена. Но не трябва да се забравя, че Румъния има да изпълни само 12 препоръки, от които тя е близо до приключването на 4 (1/3), а България има 17, от които за 13 не може да се отбележи значителен напредък, а по четири трябва да се демонстрират още „резултати“, „усилия“ и да се се запази „положителната тенденция“ и нито една не е „задоволително въведена“.

Тази различка е подчертана много ясно и в доклада:

Румъния: 

„На тази основа, въпреки че напредъкът доведе някои от показателите близо до завършване, комисията все още не може да заключи, че на този етап някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен.“

Как изглежда това за България? Ето така:

„Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще.“

Странно – хвалебствията за българската съдебна реформа така и не ги открихме в доклада. А има ли изобщо място, където България да се е представила по-добре?

Факт е, че новото правителство на Румъния е критикувано в доклада. 

„Въпреки че прогресът по някои от препоръките напредваше добре, през 2017 г. бе изгубен цялостният порив към реформи, забавяйки изпълнението на оставащите препоръки с риск някои от проблемите, които през януари 2017 г. бяха считани за изпълнени, отново да се отворят. Предизвикателствата и съмненията в независимостта на съда също са постоянен източник на притеснение.“

Това е негативният момент в новия доклад за Румъния и причина хиляди румънци да излязат по улиците на страната срещу социалистическото правителство. 

Навярно тук българското правителство е било възхвалявано? Не точно.

„Въпреки че политическата несигурност доведе в някои случаи до забавяне на изпълнението на реформите в началото на годината, от месец май нататък процесът на реформи отново набра скорост, въпреки че окончателните резултати все още предстоят да се видят, по-специално в областите, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата срещу корупцията.“

Невероятна хвалба. Също може да се отбележи, че комисията на няколко места в доклада отбелязва, че и в България има риск състоянието наместо да се подобри, да се влоши – именно заради законодателните промени, които са приети „без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни и отново бяха критикувани от наблюдатели, че представляват стъпки назад по ключови елементи от реформите от 2016 г.“.

И нека не забравяме откъде тръгва Румъния в този доклад – от вече постигнат „голям напредък“, „дълбока реформа“,“професионализъм“, „независимост“ и „отчетност“ на магистратите и въпреки опитите на новото им правителство да затрудни процеса, то Букурещ отново е показал значително по-голям напредък по отношение на съдебната реформа.

Тъй че не е нужно да си „мерим докладите“. Далеч по-добре ще е българската държава да оправи собствената си кочина (градина отдавна не е), отколкото да гледа при съседа и да се радва, че и при него всичко не блести.

Иначе, разбира се, че е повод за национална гордост, че ги бием румънците по стабилност. Може ли сега и нещо да направим с тази ни стабилност?

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.