SHARE

Без одобрението на испанската власт Каталуния насрочи референдум за независимост на 1 октомври. От своя страна испанското правителство за закани, че ще направи всичко по силите си, за да възпрепятства провеждането му.

Откритата битка за надмощие между властите на Испания и автономната област продължава с пълна сила вече пет години – през 2012 г. над милион и половина каталунци се присъединиха към т.нар. марш за независимост, който се провежда оттогава насам.

Две години по-късно, през 2014 г., над 80% от 2 милиона гласували (имащите право на глас са около 5 млн.) каталунци подкрепят независимост на неформален референдум. Именно заради този референдум, обявен от испанските власти за противоконституционен, бившият каталунски президент Артур Мас бе осъден и му бе забранено да заема публични постове в следващите две години.

Тази година конфликта между каталунци и централната власт стигна до това, регионалното правителство да заплаши, че ако не бъде проведен референдум те директно ще обяват отделяне без разрешение на властта в Мадрид. Подобен сценарии би довел до конституционна криза в Испания и политическа в ЕС.

Между двете правителства съществуват разногласия относно множество политики, включително данъчната, но най-големия проблем е, че значителна част от каталунците не се определят като испанци и твърдят, че каталунската идентичност не е достатъчно уважавана от испанските власти. Испания например никога не е имала държавен глава каталунец, както Великобритания може да се похвали с премиер от шотландски произход (най-популярна асоциация е Тони Блеър).

Каталуния е най-богатият регион на Испания. Тя допринася за 19% от БВП на страната и отговаря за 45% от технологичния износ на страната (данни за 2014 г.), но дори преди финансовата криза от 2008 г. областта е изправена пред бюджетен дефицит, за който отговорността е прехвърлена върху властите в Мадрид. Потенциалната независимост ще лиши Испания от 1/5 от нейния БВП. За сравнение, Шотландия съставлява едва 9.5% от БВП на Обединеното кралство.

Независимост на Каталуния за някои се римува с “балканизация” – разцепване на страната и Европа на малки и нестабилни държави. Присъединяване на Каталуния като независима държава в ЕС например би било трудно, тъй като Испания би наложила вето, което пък ще доведе до преместването на инвеститори в рамките на ЕС, тоест в Испания. Членство в НАТО също изглежда трудно постижимо.

Подкрепящите независимостта твърдят, че ако средствата, които областта плаща в данъци на Мадрид, се инвестират на местно ниво, икономиката на Каталуния ще процъфти. Според тях независима държава ще може по-ефективно да се справя със специфичните си нужди, а разделението ще доведе до конкуренция с Испания, вследствие на което и двете страни ще извлекат ползи.

Настоящият президент на Каталуния Карлос Пучдемонт казва, че областта има културни, политически и икономически аргументи, които подкрепят независимостта ѝ. Населението на Каталуния е около 7 милиона (като население Каталуния е сравнима с България), областта има и свой специфичен диалект.

Действително историята ѝ е богата и датира от XII в., когато за пръв път се споменава с настоящото си име. През 1716 г. испанският крал Филип Пети, вдъхновен от примера на родната Франция, която по това време е в апогея на абсолютизма и е централизирана монархия, подчинява Каталуния на испанската корона.

По времето на управлението на Франсиско Франко (1939-1975 г.) са извършени репресии над каталунската автономия, като хиляди каталунски активисти са екзекутирани или бягат от страната. Този период все още горчи в паметта на каталунци и допринася за изостряне на напреженията, въпреки че след края на диктата на Франко на Каталуния е даден статут на автономна област.

В краткосрочен план независимостта на Каталуния със сигурност ще предизвика политическа нестабилност. Но стратегията за потушаване на случващото се в Каталуния от испанските власти обещава да влоши проблема. Заместник-министър-председателят на Испания Сорая Саенз де Сантамария казва, че: “Могат да обявяват референдум колкото пъти искат […], но референдум няма да има”.

През 2014 г. областта доказа, че може да организира вот независимо от отношението на Мадрид. Каталунците в никакъв случай не са категорични – статистики сочат, че областта е разделена и за момента клони към вот за оставане в пределите на Испания. Ако испанското правителство успее да използва обществените настроения стратегически, балансът може да бъде запазен, а проблемите – разрешени дипломатично.

Законовите правомощия позволяват на испанските власти да затворят училищата и дори да установят контрол над каталунската полиция. Но ако Испания остане сляпа и предпочете силата, без дискусия относно правото на гражданите да говорят за бъдещето си, конфликтът ще продължава да ври. Докато Каталуния не изригне.

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )