SHARE

Въздишка на облекчение след избора на як каратист пожарникар пред носталгичната партия на екскомунисти; дискриминация, ксенофобия, антисемитизъм и неонацизъм в парламента; Путин – разочарован от завръщането на блудния син: това са нюансите в международното отразяване на изборите в България.

“Борбата с корупцията, непотизма и олигархията никога не е лесна задача, но опитът на София е плачевен”, написа The Economist в предизборен бюлетин.

Изданието анализира критиките в докладите на Европа към България от 2007 г. насам,  както и скептичната оценка на обществото към повечето водещи политически сили.

“Бившият министър-председател се завърна”, предава Guardian.

“Бойко Борисов, царят на завръщанията, изглежда, успя отново да се върне на власт след изборите в неделя. Дали якият бивш пожарникар-кмет на София ще успее да формира коалиция – остава да разберем.”

Изданието коментира бедността и процъфтяващата в страната корупция, които извежда като основен фактор за дългогодишната политическа нестабилност на страната.

Като “въздишка на облекчение” се определя загубата на БСП от ГЕРБ. Тя се тълкува като нежелание на България да загърби западните ценности в полза на Русия.

Съпоставки на изказванията за Борисов за по-прагматични отношения с Москва и на Корнелия Нинова за близки връзки с ЕС представят лидерите на двете водещи партии по-скоро като близки образи, отколкото като опозиция.

“Резултатите от изборите са разочароващи за Путин, който се надява да извлече полза от разделението в ЕС – особено в страни като България, която исторически е един от най-близките съюзници на СССР”, пише журналистката Боряна Джамбазова за The New York Times.

“Много българи не са доволни от епидемията на корупция в страната, но въпреки това виждат Борисов и неговата партия като най-добрия лек за държавата.”

Политически бунтар, който комбинира улична реторика с проевропейски наклонности, ще получи мандат за трети кабинет”, започва материал за The Washington Times на кореспондента Веселин Тошков.

“Популярността на ГЕРБ се стопи през втория мандат на Борисов поради забавянето на финансови и правни реформи в най-бедната страна – членка на Европейския съюз. Подкрепата за националистическите и популистки движения е отражение на гнева и страха от имиграцията.”

“България: избори под влиянието на Москва и Анкара” казва заглавие в  LeMonde. 

Като основен акцент  журналистът Ален Сал посочва “…руския коз на БСП, която експлоатира чувството на носталгия по комунистическите времена и единната народна партия.

България е все още силно зависима от своя по-голям брат, Русия. Управляващите в София не желаят да обидят по-големия “батко”.

“Изборите са доминирани от националистическа реторика и дипломатически трусове в съседна Турция. На този фон Бойко Борисов за трети път ще заеме поста на министър-председател. Той има зад себе си два прекъснати мандата, с които провокира електорален шок”, предава изданието.

Испанският El Pais представя вота като сценарий за управление, изпълнен с трудности: 

“Спечелилите партии са в центъра на полемика относно връзките на страната с Русия и Европейския съюз, чието председателство България ще поеме през януари 2018-а.”

“Класираната на трето място партия на “Обединените патриоти”, съставена от три крайнонационалистки формации със силен ксенофобски дискурс, се обявява “за” засилване на връзките с Русия.

Възгледите им относно ЕС варират от тотално отричане на европейските ценности до силен евроскептицизъм. Партията се определя като нестабилна коалиция, която може да бъде разкъсана от вътрешни конфликти във всеки един момент.”

“Съществува директен натиск от турския президент Реджеп Ердоган върху турските малцинства в България. Анкара се опита да повлияе на вота, вследствие на което крайните националисти блокираха три гранични пункта в опит да предотвратят влизането на турски граждани в страната.”

“Борисов е неспособен да управлява без подкрепата на рояк от непредвидими малки партии”, пишат журналистите Керин Хоуп и Теодор Троев за Financial Times. 

“ГЕРБ ще трябва да създаде конфликтна коалиция с националистите от ОП и популистите от “Воля”, която най-вероятно ще се срути от вътрешни конфликти поради идеологически различия.”

“Коалиция с партия “Атака”, известна с антисемитски и неонацистки връзки, които биха могли да навредят на позицията на ГЕРБ сред западноевропейските консервативни партии.”

“Да, България”, ново антикорупционно движение, не успя да прескочи границата от 4%. Според избирателите ѝ причините се крият в ниската популярност сред електората извън големите градове.”

Бюлетина изготви Йоанна Маринова.