SHARE

Френските избори през 2017 може и да са далеч, но разпределянето на ролите вече започна. Терминал 3 следи процеса с поредица от анализи на Александър Николов. Ситуацията към момента – единственият сигурен кандидат е Марин льо Пен, а всички останали ще направят всичко възможно да останат играта. В последните години левицата и десницата организират вътрешни избори, за да се избегне наличието на повече кандидати от едно политическо семейство на първи тур, което води до пилеене на гласове. Принципът познат като „полезен вот“ е възприет след изненадващото достигане на Жан-Мари Льо Пен до втория тур през 2002. В същото време днес Франция е изправена пред почти безпрецедентна криза. Инициираните от правителството промени в трудовото законодателство предизвикаха протести от страна на леви организации и профсъюзите в страната. Девет дни преди началото на Европейското първенство по футбол ситуацията продължава да се усложнява за правителството на Франция, след като държавните железници излязоха в безсрочна стачка. Всичко това рефлектира катастрофално върху президента Франсоа Оланд, който реално вече е в предизборна кампания и намалява шансовете му.

Рейтингите, предпочитанията на французите и благоприятните сондажи не печелят избори и примерите са стотици във френската политика. За да се стигне до мечтания двубой, трябва да се мине през два етапа.

Първо Ален Жюпе и Манюел Валс трябва да спечелят вътрешните избори, а това далеч не е сигурно, дори напротив.

След това двамата трябва да се класират за този втори тур. И ако предпочитанията на французите говорят едно, то с Марин льо Пен в сметката нещата може и да се окажат съвсем други.

Да разгледаме малко по-подробно ситуацията с вътрешните избори. Вдясно вота в партията (Les Republicains) се очертава като оспорван, но Никола Саркози има предимството да бъде лидер на партията и да контролира апарата, който ще се грижи за организацията на гласуването. И дори Саркози да не е мечтаният кандидат, Ален Жюпе не e супер звездата, която ще грабне симпатизантите от раз.

При социалистите има още едно утежняващо ситуацията обстоятелство. Франсоа Оланд е действащ президент и в партията вече се води дискусия дали ако той реши да се кандидатира, трябва да има вътрешни избори. Дори такива да бъдат организирани, Манюел Валс има същите шансове да ги спечели, колкото ако се яви на изборите на десницата. Приликите с Никола Саркози са толкова очевидни, че стряскат мнозинството от левия електорат.

Ако все пак двамата успеят да получат статут на официални кандидати, им предстои най-тежката битка – да съберат целия електорат на партиите си. Тази задача не просто е трудна, тя е непосилна. Спорен е въпросът дали Ален Жюпе е по-вляво от Манюел Валс или Манюел Валс е по-вдясно от Ален Жюпе (и двамата са бивши премиери), но и двамата трудно биха мобилизирали по-крайните крила на партиите си до степен, че Ален Жюпе печели повече симпатии сред социалистите отколкото сред консервативното дясно. Манюел Валс би привлякъл повече гласове вдясно от центъра отколкото сред радикалните леви. А трябва да бъде победена и Марин льо Пен, която засега няма такива проблеми.

Така Ален Жюпе ще трябва да жонглира с посланията си по начин, че да убеди радикалната десница да гласува за него, вместо за Марин льо Пен, да гласува за кандидати без шансове или просто да не гласува. Същевременно една крайна радикализация на политическото му говорене би му изгубила гласовете в център-дясно до център-ляво, на които би могъл да разчита.

При Манюел Валс нещата са още по-трудни. Той ще трябва да убеди не просто по-левите социалисти, но и избирателите на радикалната левица, Левия фронт, комунистите, зелените, дори крайната левица, без обаче да загуби евентуалната подкрепа на центристките партии, които клонят по-скоро леко вдясно. А сред всички изброени Манюел Валс има статута на „либерален предател“ и те биха гласували за него само при заплаха за демокрацията. И нищо чудно моделът Жоспен от 2002 да се повтори.

При тази ситуация много по-вероятни са дуели Валс – Льо Пен или Жюпе – Льо Пен, отколкото Валс – Жюпе.

Всъщност голямата уловка в това проучване идва от факта, че онези 47%, които желаят двубой Валс-Жюпе всъщност са хора, които биха гласували или за Валс, или за Жюпе. И най-вероятно няма да са достатъчни, за да изпратят и двамата на втори тур.

Разбира се, в оставащото достатъчно време до изборите, двамата биха могли да спечелят подкрепата в радикалните лагери на партиите си, но за момента нито един факт не подкрепя тази възможност. За сметка на това един друг факт – контролът върху двете големи партии, прави двубоят Оланд – Саркози много по-вероятен, макар и желан от едва 29% от анкетираните.

При Оланд и Саркози като кандидати обаче левият и десният електорат ще бъдат много по-единни. Макар и от страх. Страх Марин льо Пен да не отиде на втори тур и страх единият да не победи другия. Да, това е по-малко glamour, но за сметка на това е далеч по-реално. А френските политици би трябвало да са си научили урока да приемат сондажите с едно наум.

* На снимката: Манюел Валс

SHARE
Завършил политически комуникации в Париж. Консултант по кризисен PR. Част от предизборния щаб на UMP през 2007.