SHARE

Когато Ангела Меркел бе избрана за канцлер на Германия през 2005 г., светът изглеждаше по друг начин. Нямаше я световната финансова криза, популизмът и антиевропейското говорене не бяха дори близо до настоящата си мощ, Путин не се опитваше да завзема територии, а България се готвеше да стане член на Европейския съюз.

Единадесет години по-късно Британия се готви да напусне ЕС, вълната на популизима превзе дори САЩ, съществуването на Европейския съюз, НАТО и либералната демокрация са поставяни под въпрос, а Европа трябва да се справя със заобикалящите я диктатори и вътрешните си разрушители.

“Отделих безкрайно много време, обмисляйки дали да се кандидатирам за четвърти път, тъй като след 11 години на власт това е всичко друго, но не и тривиален въпрос – нито за страната ми, нито за партията, нито за мен самата”, заяви Меркел, докато обявяваше кандидатурата си за четвърти мандат.

Тези думи идват в момент, в който из западния свят се надига вълна на недоволство срещу статуквото. Американските избори показаха, че никой не е защитен от популизма и лъжата. В Германия също се надига крайната “Алтернатива за Германия”, но нейният възход в повечето случаи е силно преувеличен и подкрепата ѝ идва главно от недоволни леви избиратели.

Но слуховете за залязващата подкрепа за Ангела са силно преувеличени.

Според последното социологическо проучване на агенция Emnid 55% от германците искат Ангела Меркел да служи четвърти мандат като канцлер срещу 39% против.

С възхода на популизма по света и избора на Тръмп в САЩ Меркел от “канцлерът на свободния свят”, както я нарече преди година Time, от няколко седмици вече е и “лидерът на свободния свят”, както без свян я титулуват и американските журналисти, въпреки че това е обикновено прякор за президента на САЩ.

Ангела се превърна в символ на западните ценности и рационалната политика в света на постистината, псевдонационализма, пропагандата и лъжите.

“Понастоящем Европейският съюз е под голямо напрежение с кризата в еврозоната, въпроса за бежанците, решението на Обединеното кралство да напусне ЕС и със ситуацията по света, която, в опит да го кажа деликатно, трябва да бъде разглеждана през нов фокус след изборите в Америка, което включва и отношенията към Русия.”

Позициите, които заема – като сигнала, че ще работи с Доналд Тръмп единствено на основата на западните ценности, – политиките, които предприема – като отварянето на вратите за бежанци от Близкия изток, заедно с влиянието ѝ в Европейския съюз и факта, че е канцлер на четвъртата по големина икономика са причините днес на Ангела Меркел да се възлага надежда за бъдещето на Европа и света не само от германците. С типичната си хладна прагматичност тя предупреждава, че това не може да бъде еднолична отговорност обаче.

“Но искам да кажа много ясно, че нещата, с които се очаква да се справя, предвид настоящата ситуация в света, особено след изборите в Америка, са голям комплимент, но също така съм категорична, че това е гротеска и пълен абсурд.“

“Никоя личност сама, дори и да има огромен опит, не може да се справи с предизвикателствата пред Германия, Европа и света… със сигурност не и канцлерът на Германия.”

Парадоксите на историята – седемдесет години след края на Втората световна война Германия е онази, на която светът залага да отстои защитата на базисните човешки права и изконни ценности и същевременно наблюдава къде с по-голям, къде с по-малък уплах на случващото се у победителите във войната – САЩ, Британия и Русия. За това Германия да се превърне в “лидера на свободния свят” вината е на Ангела Меркел и това е багажът, с който тя се отправя към новите избори през 2017 г.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.