SHARE

Къде да срещнеш най-голямото си изкушение освен в затънтено кътче на НДК? На безброй други места, разбира се. Но обсесията “Митко” можеш да срещнеш само там – в тоалетните на НДК, и тя никога повече да не излезе от мислите ти. Пристигаш тук, установяваш се и в някакъв момент ти се случва точно Митко. Или симптоматиката, която той представлява.

Всъщност ми е трудно да си представя какво би накарало чужденец да дойде в България, за да бъде учител. Трудно ми е, защото вероятно не искам да приема, че някой някъде гледа на страната ни като на място, принадлежащо на Третия свят – място, където един добър самарянин би отишъл. Не ми е трудно обаче да си дам сметка какво му се случва след това, ако този конкретен самарянин едновременно с това е и гей. И наистина ми изглежда, че Гарт Грийнуел е имал перфектната среда за страхотен роман.

“Каквото ти принадлежи” е колкото за Митко – нископлатено гей жиголо, попаднало на влюбчив американец и опитващо се да вземе максимално много от него, толкова и за спасителя, който всеки би искал да бъде. За моментите, в които сме толкова запленени от обекта на обожание, че не искаме да видим сигналите, че самият той не желае да бъде спасяван.

Същевременно е роман за чужденеца у нас. И за чужденеца в нас. Когато собственото ти съзнание е в постоянен културен шок от обществото, в което си попаднал, а едновременно с това самото общество е достатъчно незряло и е в културен шок от това, което самият ти представляваш, думите идват сами. Когато имаш достатъчно време да се замислиш за всички пропуснати възможности с близките ти, виждайки грешките на другите. Нужно е само да наблюдаваш, да записваш в съзнанието си и да преосмислиш малко по-късно над листа.

Това, което те държи през цялото време в “Каквото ти принадлежи”, е неизчезващото усещане за тотална автобиографичност. Възможно ли е Грийнуел наистина да е бил част от онова, което описва с уникална достоверност. Защото Българията на Гарт е онази България, в която всички ние живеем. Тя със сигурност ще се стори достатъчно екзотична на американските читатели, но зад бюрото в “Младост” или “Лозенец” или край нощната лампа във Варна реалността е повече от магнетична. Да, български писател не би могъл да го опише по подобен начин – липсва дистанцията на пространството, както ни липсва все още дистанцията на времето, за да преживеем литературно Комунизма.

И докато водещите български писатели се разделят заради нечий спечелен и неспечелен приз (не, не е нормално – нека враждуват епистоларно заради идеи, не заради клети статуетки и не-особено-солидни чекове), романът на Грийнуел е номиниран за Националната награда за литература на САЩ. И за да ви стане още по-напечено, ще припомня, че нейни носители през годините са майстори като Джонатан Франзен, Гор Видал, Дон ДеЛило. Финалистите ще станат ясни на 13 октомври, а победителят – на 16 ноември, но заради тематиката си и заради умелостта на Грийнуел “Което ти принадлежи” има немалък шанс.

Книгата обаче няма голям шанс с читателите си у нас – вероятно няма да получи възможно най-добрата дистрибуция, гей тематиката ще отблъсне незаслужено много хора, корицата вероятно също ще даде своя принос за това, залитайки в по-скоро грешна посока. Но присъдата на романа за България е тежка – можеш да си го признаеш само ако имаш приятели, на които им се налага да крият, че са гей. Защото в общество, което не позволява да бъдеш различен, вероятно нямаш избор…