SHARE

От Пикасо до Уорхол,  дакелите са постоянен спътник на креативните хора. Дейвид Капра – австралийски артист, който често си сътрудничи с дакела си Тийна, разказва защо пред “Гардиън”. 

Музата ми е седемгодишно шоколадово куче кренвирш. Бях омагьосан от Тийна, когато беше кученце: уши, мърдащи като тези на малко слонче, глава, която се клатеше като тюлен и крака на птицечовка, които тупуркаха наоколо в опит да хванат връзките на обувките ми. Преди да се срещнем, бях направил скулптури на име “Молитви за Кучето Кренвирш”; една от тях беше измишльотина на триглав дакел, чиято опашка въртях постоянно с надеждата, че ще призова подобно същество. Изглежда, се получи: Тийна беше спасена от една кална локва под къща в Нинган, графство Боган в Нов Южен Уелс.

Тийна носи името на Тина Пад, шведски продукт за неволно уриниране. Тя бе кръстена така поради формата си, тъй като някак напомня на тези изумителни абсорбиращи приспособления. В допълнение на това Тийна често поздравява непознатите, като пада на земята, по гръб, и леко се напикава от радост.

Дейвид Капра и Тийна

През 2016 Тийна пусна собствен парфюм “О де Мокро Куче” в рубриката на австралийското сутрешно шоу с Карл Стефанович и Лиса Уилкинсън. През 2014 проектът “Къпането на Тийна” беше изпълнен в Музея за съвременно изкуство, зала “Белла”, където публиката можеше да изкъпе огромна скулптура на Тийна. Посетителите толкова се привързаха към огромната зигзагообразна инсталация на Тийна, че някои трябваше да бъдат успокоявани, когато тя трябваше да бъде разглобена. Те се свързаха с притесненията на Тийна – тя не обича да се къпе. Някои ѝ написаха писма, например “Стегни се, това е просто едно къпане” или “Къпането те прави да миришеш хубаво. Може би трябва да започнеш с леко топване на лапичките”.

Миналата година предприех световно самофинансирано “кренвиршово турне”, документирайки кучетата кренвирш, които срещах по пътя. В Ню Йорк се запознах с Кейти Добс, която е най-дълго заемалият поста главен редактор на “Мъпет Мегазин”. “Взех си куче кренвирш, след като се влюбих в това на близък приятел”, каза ми тя. Този приятел е бил Анди Уорхол.

Уорхол и неговият Арчи бяха неразделни, каза ми Добс. Не е било рядкост вниманието на артиста да бъде отвлечено от Арчи по време на интервюта или заедно да се появят в “Студио 54”, лапа за ръка.

“Арчи беше огледало на господаря си”, каза Джейми Уейт, който е правил маслени картини на двойката. “Той просто заставаше там и се втренчваше в хората. И точно като Анди не казваше и дума.”

През 1957 американският фотограф Дейвид Дъглас Дънкън и неговият домашен дакел Лъмп се качват в неговия “Мерседес Гълуинг” 300 SL, за да посетят Пабло Пикасо във вилата “Ла Калифорни” близо до Кан. Свикнал с живота в тесен апартамент в Рим, Лъмп харесва безкрайните стаи на Пикасо и Есмералда, неговата домашна коза – толкова много, че решава да остане. Сватбата на Лолита и Лъмп в книгата на Дънкан “Лъмп: Кучето, което изяде Пикасо” поставя Лъмп първо в ситуация, където той среща дама дакелка. Пикасо е видян да помага на двамата да консумират брака си. (За да уточня – един мой приятел всъщност работеше като асистент, който помага на дакелите да се съвкупляват. “Телата им не могат да си паснат, разбираш ли, каза ми той, така че им трябват допълнителни ръце”.)

Скоро след пристигането на Лъмп Пикасо увековечава първия им обяд заедно, рисувайки с мастило силуета на кучето на порцеланова чиния. Снимка показва следващия момент, в който рибената кост на Пикасо е разтегната в устата му, а очите на Лъмп я гледат с желание.

Лъмп е постоянен компаньон на Пикасо, като двамата умират през два дни разстояние. Дънкан разказва за връзката им, че: “Когато Пикасо гледаше към Лъмп, сладка нежност светеше в очите му. Един път каза, че “Лъмп е най-доброто и най-лошото във всеки един от нас!”.

Надали е съвпадение, че двама от най-известните творци на ХХ в. имат в живота си дакел. Дали това се дължи на палячовското внимание, което дакелът отдава с втренчения си поглед, който кара артиста да се чувства все едно че е на върха на света? Прекалено много ли е да се питаме: ако не бяха Лъмп или Арчи – щяха ли тези творци да останат на радара на публиката?

Американският художник Уилям Н Копли е друг известен творец, съблазнен от дакелите. Неговият четирикрак приятел се промъква в сцени на катастрофи, месомелачки, голи жени и мотиви на интериори. Френският авангарден художник Пиер Бонар нежно рисува своя дакел с няколко скромни мазки, стоящ в жълто-цикламени стаи или на нечий скут по време на вечеря.

Рути, кутрето на германския експресионист Франц Марк е изобразено в “Куче, легнало в снега”, гласувана за най-популярна картена на музея “Щедел” за 2008 г. Не може да бъдем сигурни, че кучето е дакел, но то определено има познатите триъгълни уши и удължено тяло като трупче. Според Марк животните са единствените невинни и чисти животни, останали в този корумпиран свят. Въпреки че ако наистина е вярвал в това, то той най-вероятно не е срещал упорит и пакостлив дакел.

“Куче, легнало в снега”, 1911 г.

 

В Алба, Северна Италия, се срещнах лице в лице с футуриста Джакомо Бала и неговия “Динамизъм на куче на каишка”. Този шедьовър представлява дакел, с няколко лапи, които се движат бързо в нещо между собре смазана машина и самия прогрес, докато дакелът устремено върви на улицата. Само няколко часа по-рано, докато летях нататък, бях гледал как героят на Джим Кери в “Шоуто на Труман” научава, че целият му живот е 24-часова телевизионна програма. По време на момента на откритието един дакел излиза на улицата, каишката му се вее на вятъра, а кренвиршовото му тяло подскача из кадъра.

Друга спирка по време на турнето беше срещата с нюйоркския артист, който си колаборира с кучета Уилям Уегман, познат с работата си с веймаранери, като Фей Рей “кучето- супермодел”, което брои топки на “Улица Сезам”. Днес Уегман работи с Фло и Топър, дуо от полубрат и полусестра. Току-що излезли от снимки с “Вог” им подарих бутилки от “О де Мокро Куче”, подарък от Тийна. Кухнята се превърна във вихър от сива маса, докато двамата обикаляха около миризмата. Фло и Топър демонстрираха как балансират на небезизвестните си бели кубове. Станах свидетел на същата сянка на пози и фокус, която минава през лицето на Тийна, когато  се появи камера. Някои кучета – повече от други – са създадени за шоубизнеса, но дакелите преминават през целия си живот все едно са под светлината на прожекторите постоянно.

Следващата спирка от турнето беше чисто новият Музей на дакелите в Пасау, Германия. Особено интересен експонат е препариран наполовина дакел, наполовина комодски дракон.

Дейвид Хокни със своите два дакела. Tony Larkin/REX/Shutterstock

Австралийският художник Бенет Милър не е новак по отношение на кучетата кренвирши, създател на творбата “ООН на дакелите по света”. Тук делегатите са заменени с истински дакели в мини модел на Комисията за човешките права на ООН.

“Мислех си за идеята за формата и функцията и дакелите са странни, тъй като при тях формата е много далеч от функцията”, казва Милър през 2012 г. “Дакелът е добра метафора за ООН, особено поради ограниченията на краката им… изглеждащи горди и уверени.” В продължение на час малки кученца лаят в микрофони, седнали зад табелка с името на държавата. Радост и мания в чист вид.

Michelle Siu/AP

Британският художник Дейвид Хокни, познат със стилните си раирани комбинации, папийонки и панталони, е виждан често със своите дакели Станли и Будши. Двамата редовно се подвизават в студиото на Хокни, стоят на възглавничките си, гушнати един в друг, и гледат всяка мазка на четката. Те допълват картината, също като красивия дакел Даки в комедията на Жак Тати от 1958 г. “Моят чичо”. Облечен в раиран принт, домашният любимец прилича на модернистките мебели, изпълнили снимачната площадка.

Станли и Буги имат цяла книга със снимки, “Кучешки дни”, посветена на тяхното лежане. “Забелязвам топлите форми, които образуват, тъгата им и удоволствията им”, пише Хокни. “Тъй като са кучета в Холивуд, те някак разбират, че се рисува картина.” Хълмовете на Холивуд са далеч от лаенето по язовци в провинцията, за което всъщност са развъждани дакелите.

Какво прави дакелите толкова обожавани от творците? Може би това, че кучето кренвирш е единственият равен на артистичното его. Дакелът е авторитет, що се отнася до единомислието. Те виждат света такъв, какъвто е: техен за покоряване. Тийна демонстрира това наскоро, когато преди реч пред публика от 5000 души в рамките на събитие на TEDx тя си изгради име зад кулисите с лаенето си – до такава степен, че закачиха табела на вратата ѝ: “Моля ви, чукайте два пъти нежно. Влезте внимателно.”

Снимка: Guardian

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.