SHARE

Едно време Европейският съюз се водеше за скучна и неразбираема тема, но тогава и самата политика беше скучна. Френският президент Франсоа Оланд например искаше медиите да го хванат с любовницата му, за да грабне окото на своя народ. Днес към това скучно време в политиката може да изпитваме единствено носталгия, защото то отмина. Надигащият се популизъм вътре и заплахите отвън превърнаха политиката в увлекателен спорт и първи жертви на новото зрелище бяха скучните и отдалечени политици и институции – като Брюксел.

Единствено повече Европа може да победи европейските националисти”, твърди от години лидерът на либералите Ги Верхофстад, но след провала на проекта за Европейска конституция през 2005 г. гласът на европейските федералисти започна да бъде пренебрегван. Тогава останалите политици направиха грешката да решат, че никой не иска да слуша за европейския проект, а Брюксел е прекрасно оправдание за всички несгоди на националните правителства. 

Европейската конституция се провали поради същата причина, поради която днес Британия напуска ЕС – изключително слаба информираност на избирателите, недоволство от политическата класа като цяло и говорене на откровени глупости по медиите – така референдумите във Франция и Нидерландия през 2005 г. постигнаха същия резултат какъвто този в Британия през 2016 г.

Но вакуумът, който се създаде в говоренето по европейски теми, беше набързо превзет от популистите. Не знам дали е ирония или трагедия, но най-известният депутат в Европейския парламент се казва Найджъл Фараж. Следващият по-известност е Марин льо Пен. Те единствени се възползваха от трибуната, която им предостави европейският проект, и днес тяхната платформа е много добре позната на всички европейци.

Истината е, че европейските граждани не са срещу Европа, те са срещу тази Европа”, каза за пореден път Верхофстад в първата си реч след британския референдум. “82% от хората искат повече европейски действия в борбата срещу тероризма, 77% от европейските граждани искат повече европейски действия в борбата срещу безработицата, 75% от европейските граждани искат повече действия в борбата срещу данъчните измами, 74% искат повече европейско дейстия по въпроса с имиграцията. На 14 от 15-те въпроса, които са им задедни в това проучване на Евробарометър, европейските граждани искат повече европейски действия, а не по-малко.”

guyep

Лидерът на европейските либерали Ги Верхофстад наскоро беше избран да води преговорите за напускането на Великобритания от името на Европейския парламент 

Въпросът е как Европа – разделена на всякакви лагери по географски, партийни и икономически интереси и надигащ се популизъм – ще може да постигне повече европейски действия. Трудно е да бъдат взети решения в полза на всички и когато политици като унгарския премиер Орбан се опитват да яхнат националистическата вълна и отказват например да се създаде квотен принцип за прием на имигранти.

Но каквито и да са различията на европейските лидери и колкото и на някои да им се иска да яхнат популизма, остава фактът, че без общи действия няма да се разреши нито един от проблемите на Стария континент. Нито ДАЕШ ще спре с терористичните атентати, нито Путин ще се откаже от своята пропаганда или ще върне Крим на Украйна, нито бежанската вълна от Близкия изток ще намалее. Глобалните проблеми, пред които е изправена Европа днес, не могат да се разрешат с национални действия, защото това не е по силите на нито една страна в съюза.

Затова и на 16 септември лидерите на 27-те държави – членки на ЕС (без Великобритания), ще се съберат в Братислава, за да решат накъде оттук? 

Темите бяха подробно очертани от общото писмо на външните министри на Франция и Германия, което те публикуваха няколко дни след британския референдум. За тях се говори от години и те по един или друг начин присъстват в стратегически документи като доклада на петимата президенти за завършване икономическия и монетарен съюз и в глобалната стратегия на върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност.

sunenteuksi-tupou-ton-igeton-ton-xoron-tou-europaikou-notou

Лидерите на средиземноморските държави – членки на ЕС, се срещнаха с президента на Франция Франсоа Оланд на 9 септември в Атина

На първо място, съюзът иска да създаде обща отбранителна политика, или както я наричат медиите – “армия на ЕС”, макар че Федерика Могерини изрично подчерта, че общата отбрана не означава европейска армия.

“Европейският съюз трябва да планира и извършва цивилни и военни операции по-ефективно с подкрепата на постоянно цивилно-военно командване. Ако е нужно, държавите – членки на ЕС, трябва да обсъдят създаването на постоянни военноморски сили или прехвърлянето на ЕС на компетенции по други ключови въпроси”, се казва в писмото на двамата въшни министри. Те искат да “промотират ЕС като независим и глобален актьор” на световната сцена.

В средносрочен план, посочват те, ЕС трябва да работи за създаване на “европейска платформа за сътрудничеството в разузнаването”, подобряване на обмена на данни, европейско планиране на извънредни ситуации при големи кризи, които засягат няколко страни членки, създаването на възможност за европейска реакция и изграждането на отряди за защита на населението.

В дългосрочен план двамата министри пишат, че “би било разумно да се разшири обхватът на Европейската прокуратура (понастоящем ограничена до разследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС) към борба с тероризма и организираната престъпност. Това ще наложи хармонизация на наказателното право сред държавите членки”.

По информация на Financial Times идеята за европейска отбрана включва сформирането на бойни формирования от 1500 души, които да бъдат под директния контрол на ЕС. Очаква се председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер да представи подробен план в своята реч за състоянието на съюза на 14 септември.

До момента единственият коментар на Борисов по темата е, че той е абсолютно „за“: “За обща прокуратура, за обща европейска армия, ако щете, и за обща гранична полиция отдавна съм говорил и съм абсолютно „за“. Този коментар Борисов направи ден след срещата си с Меркел и други четирима премиери от ЕС в Берлин на 27 август.

Интересното е, че идеята за европейска отбрана среща подкрепата и на традиционно евроскептичните премиери от Вишеградската четворка – включително и Виктор Орбан, който ще дойде на посещение в България на 13 и 14 септември преди срещата в Братислава. Това поне на първо време ѝ дава сериозни шансове да бъде осъществена.

German Chancellor Angela Merkel meets with (L-R) Austrian Chancellor Christian Kern, Slovenian Prime Minister Miroslav Cerar, Croatian Prime Minister Tihomir Oreskovic, and Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov at Schloss Meseberg, in Meseberg August 27, 2016. REUTERS/BPA/Guido Bergmann/Handout via Reuters THIS IMAGE HAS BEEN SUPPLIED BY A THIRD PARTY. IT IS DISTRIBUTED, EXACTLY AS RECEIVED BY REUTERS, AS A SERVICE TO CLIENTS.
На 27 август Меркел се срещна с лидерите на Австрия, България, Словения и Хърватия  в замъка Мезеберг, Германия

Втората идея е създаването на обща европейска политика за миграцията и предоставянето на убежище. Въшните министри на Франция и Германия искат да се създаде “първата в света мултинационална гранична и брегова охрана”.

“Не може да има едностранни национални решения на предизвикателството с мигрантите, това наистина е едно от европейските предизвикателства на XXI в.”, пишат двамата министри.

“Защитата на външните ни граници вече не единствено национална задача, но също така и обща отговорност. Ние сме решени, че ЕС трябва да изгради първата в света мултинационална гранична и брегова охрана. С краткосрочен план „Фронтекс“ трябва да набере персонал от този на държавите членки. Франция и Германия ще направят общ принос за тази цел. В средносрочен план „Фронтекс“ трябва да се придобие не просто постянно персонал, но и нужното техническо оборудване, за да постигне целите си.”

По отношение на приемането на имигранти двамата министри посочват, че ЕС трябва да придобие “постоянен и задължителен механизъм, който да предвижда разпределението на тежестта сред всички държави членки. Ако е нужно, Германия и Франция са готови по този въпрос да продължат с група от единомислещи партньори”.

Последното е предупреждение към Виктор Орбан и останалите евроскептични правителства, че Париж и Берлин може да ги прескочат, ако отново не се стигне до механизъм за разпределение на имигрантите, както се случи при провала на квотния принцип.

По този повод не е случайна и срещата на Орбан с Борисов в навечерието на срещата в Братислава (13 и 14 септември). Би следвало Орбан и Борисов да са на противоположно мнение по-отношение на бежанците – Орбан не желае страната му да приема бежанци, но е в интерес на България останалите държави в Европа да проявят солидарност по отношение на мигрантския приток. Ще видим след визитата дали Орбан и Борисов ще застанат на единна позиция и каква ще е тя.

В писмото си външните министри на Франция и Германия посочват, че трябва да се работи в посока на “Европейски закон за имиграцията”, който ясно да посочва какви са правните възможности на имигрантите и бежанците за работа в Европа и каква е процедурата за тяхното връщане и депортиране.

319539a53388fbb829125be19ae93d69

Меркел проведе серия от дипломатически совалки, между които и срещата с лидерите на Вишеградската четворка на 26 август във Варшава

И на последно място, това е завършването на икономическия и монетарен съюз. Тук много европейски лидери настояват еврозоната да носи ясна политическа отговорност и да има централизирана финансова политика.

В краткосрочен план се предвижда президентът на Еврогрупата (финансов министър на една от държавите членки) да се отчита пред Европейския парламент. В дългосрочен пран Еврогрупата и нейният президент трябва да се отчитат пред нов орган, който е изграден от членове на Европейския парламент и националните парламенти. “Тази камара ще има пълната власт по всички въпроси, свързани с фискалния и макроикономическия контрол.

Или с други думи, еврозоната ще се сдобие с ясна централизирана власт – т.е. “европейски финансов министър”. Също така се предвижда Европейският механизъм за стабилност да се превърне в Европейски монетен фонд, а от 2018 г. еврозоната да има самостоятелен и независим “фискален капацитет” (т.е. бюджет).

Също така двамата външни министри подчертават, че последващата интеграция ще бъде придружена и с “прогрес в сферата на общата данъчна политика, особено по отношение на международните компании, както и за развитието на социален съюз, основан на общи минимални социални стандарти”.

Точно тези думи оборват тезата, че влизането на България в еврозоната ще ѝ навреди, защото сме “много по-зле от европейците”. Задълбочаването на интеграцията  на страната е единственият начин българите да повишат своя жизнен стандарт. По същия начин, по който гореизложените стъпки ще помогнат за засилване на отбраната ни и охраната на границите, борбата с организирата престъпност и олекотяването на републиканския бюджет.

Трите теми, по които лидерите на ЕС търсят задълбочаване на интеграцията, всъщност са в основата на повечето проблеми, пред които е изправен съюзът. Заради липсата на гранична и имигрантска политика популистите от сутрин до вечер крещят от телевизора за джихадисти. Липсата на обща монетарна политика доведе до надигането на крайнолевите популистки партии като „Сириза“ и „Подемос“. А идеята за обща армия е важна не само заради нарастващата заплаха от Русия, а и защото граничните страни не са толкова добре подготвени и нямат финансовата възможност да се отбраняват както държави като Германия и Франция.

Европа е на правия път, но решенията ѝ обикновено идват твърде късно и са твърде неуверени. Лошото е, че този път Старият континент няма право на грешка. Националните избори във Франция и Германия са през 2017 г. и никой не иска да дава допълнителни причини на Льо Пен и „Алтернатива за Германия“ да си покачват подкрепата. За целта Европейският съюз трябва да разреши належащите си проблеми.

Иронията е ужасно нещо, но европейските лидери никога не искаха да превръщат ЕС в тема номер едно, те искаха със съюза да го карат кротичко. Днес единственото, за което се говори, е ЕС – Британия напуска Европа, бежанците идват в Европа, какво ще направи Европа за Гърция, как ще реагира Европа на Русия. В крайна сметка се оказа, че враговете на Европа бяха тези, които направиха ЕС значим – сега остава той да покаже защо е толкова мразен от тях и ценен за нас.

*Заглавната снимка е заснета от Guido Bergmann за AFP – немският канцлер Ангела Меркел, италианският премиер Матео Ренци и френският президент Франсоа Оланд дават обща пресконференция след срещата на о-в Вентотене, Италия, на 22 август

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.