SHARE

Някога София беше един изключително зелен град. Имаше репутацията на най-зелената столица на Европа. Идващите тук чужденци се възхищаваха и ни възхваляваха. Може и да са преувеличавали, но беше приятно да имаш с какво да се гордееш – нещо, което зависи и от твоите усилия. Но през 70-те това започна да се променя. През лятото на 1978 изсякоха два реда големи здрави кестени по „Патриарх Евтимий“ в отсечката от „Витошка“ до „Руски паметник“. Направиха го на тъмно – през нощта. И оттогава като тръгна… Страх ме е, че и сега, макар и не в тези размери, се действа по същия начин. Сегашният ремонт на ул. „Граф Игнатиев“ и прилежащите й улици и площади затвърди опасенията не само от промяна на облика на района, но и от масовото унищожаване на дърветата. 

 Най-фрапантно е отрязването на чинара на ъгъла на площад „Славейков“ и улица „Раковски“ – не беше млад, но в него имаше още много живот. Само че стоеше точно на пътя на тежките машини. Хората от района говорят: „Заливаха с какво ли не тия дървета, за да умрат преди проекта, но сега им се наложи да резнат още няколко. Пречеха им на дизайна“. Никой не знае каква е истината, но след толкова удобно изсъхващи дървета човек има право да се съмнява. 

За дърветата години наред не е полагана никаква грижа и поради неграмотното и немарливо отношение част от тях са заболели или изсъхнали. През последните 15-ина години средната температура на столицата ни се е повишила с градус и половина. Асфалтът и бетонът създават така наречените „острови на горещината“.

Тази снимка, разпространявана периодично в социалните мрежи, онагледява разликата в качеството на живот със и без дървета.

А този колаж показва разликата в броя им на площад “Славейков” – първата снимка е правена преди няколко години, втората – в началото на месец юни т.г.

Строителните работи задълбочават проблема – тежките машини отъпкват почвата и я задушават. Затова навсякъде по света се слагат метални плочи, по които минават тези тежки машини и тежестта им да се разпределя равномерно, а не по коловозите, които те правят.

 У нас корените на дърветата са изровени, в близост до тях маневрират багери и валяци и чупят по-ниските клони; някакви тънки дъсчици уж предпазват стволовете от нараняване, а в същото време няколко от младите дъбове на площад „Славейков“ в рамките на един месец изсъхнаха. 

Само нашата община сече дървета „защото са стари“, без да се прецени реалното им състояние. А не бива да забравяме, че като пречистващ фактор те достигат своя максимален капацитет след доста години – младите са с около 40% по-слаби в това отношение. Сега се получава абсурдът, че унищожаваме здрави дървета в максималния си ефект, а садим нови, които няма пълноценно да прочистват и усвояват фините прахови частици. 

 Общината обещава увеличаване на зеленината в района. Обещават ни, че за всякое отсечено дърво ще бъдат посадени по три в района, Но никъде не става ясно в тази сметка влизат ли унищожените и неподменени в последните години дървета или само новоотсечените. Няма план, няма идея, базирана на конкретни факти – микроклимат, облик на града, архитектура на града, и особено какво е предназначението на тези дървета – дали да пречистват въздуха, дали да пазят от топлина и студ. 

Друг важен проблем е прозрачността – и в пряк, и преносен смисъл. Доколко гражданите на София са запознати с реалния инвестиционен план, къде той може да бъде открит? Никой не знае какво точно следва – какво се реже, какво се подкастря, какво се премахва. Това нямаше да е така, ако Софийска община бе изпълнила взетото през 2007 година решение да се създаде пълен регистър на дърветата в София. Задачата е сложна и трудоемка, но крайно необходима, а работата даже не е започнала. Силно впечатление правят и високите огради, с които са обградени обектите. Но ако ги махнат, хората ще се ужасят – ще видят, че строителите си паркират личните автомобили, ще видят, че тежката техника наранява дърветата, ще видят мръсотията, която цари  наоколо. Тези огради вече са и един символ на непрозрачността. Незнанието поражда съмнения за корупция, за семейственост, за безстопанственост. 

Зная, че за много хора тази тема не звучи сериозно, не я намират за достатъчно важна. Но те забравят, че тя има пряко отношение към тяхното здраве, следователно към техния бюджет, следователно към тяхното благосъстояние. Колкото повече бетон ни заобикаля, колкото по-малко зеленина и чист въздух има около нас, толкова по-ниско продуктивни, по-депресирани, по-болни ще бъдат софиянци.

Заради лошо стопанисване и немарливост много от дърветата са вече погубени, но една от най-озеленените зони в района – тази на градинката на „Св. Седмочисленици“, тепърва ще се работи и все още много може да бъде спасено. 

Гражданска организация „Зелени улици“ стартира подписка, в която се иска незабавно да се прекрати нараняването и сечта на здрави дървета, а изсечените през последните години и по време на ремонта да бъдат възстановени с нови, подходящи за мястото; общината да упражнява контрол върху строителните фирми и да не допуска нови безобразия. https://www.peticiq.com/207607

Бъдещето на нашия град зависи от нас. За да има дървета, под които децата ни да играят, а родителите ни да се разхождат.

Автор: Павлина Делчева
Сникми: Личен архив на автора

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.