SHARE

В деня след широко рекламирания Учителски събор има еднозначна оценка от всички, които не са свързани с организацията и не работят  в МОН – Съборът е пълен провал. Мрънкането не помага, затова е редно да се направи анализ защо се стигна  до този провал и по-важното – как можеше да бъде избегнат. Ако се водим от максимата, че „историята е учителка на народите“, нали…

Провалът

Съборът се провали, защото не успя да постигне целта, която МОН заяви – да възвърне авторитета на Българския учител и да ни убеди, че „учителят е в центъра“. Не само ни убеди, че министерството и лично министър Кунева са в центъра на този абсурд, ами и много други неща. Ето  и причините за провала.

1.Защо сега и защо така?

Съборът е свикан и случен 40 дни преди да влезе в сила от 01. 08. 2016 г. новоприетият  Закон за предучилищно и училищно образование. А можеше да бъде организиран поне 40 дни преди да се гласува този нов закон, за да се чуе какво има да кажат учителите като хората, които ще реализират т.нар. реформа. Как се прави ли? Не е лесно, но не е невъзможно – свикват се регионални конференции по общини и по области, които да покажат проблемите по места. Ясно е, че проблемите на Бургаска област са несравними с проблемите  на Видинска, например. Всяка област излъчва свои делегати с конкретни задачи – да известят колегите от страната и МОН, а най-вече обществото какви са възможните решения на  тези проблеми според учителите, които са се консултирали с работодателите (т.е. директорите), синдикатите, родителите и неправителстевния сектор  по места. Така на практика в рамките на един национален форум (впрочем единственото сполучливо  в случая беше наименованието – Събор) за два или три дни учителите се овластяват наистина и показват, че са загрижени за бъдещето на децата хора, които имат реална експертиза. Нищо от това не се случи, защото…

2. Липсата на дискусия и евтините забавления, които я заместиха

…Програмата беше така конструирана, че не само нямаше възможност за реална дискусия, ами учителите бяха  сведени до публика, която  да ръкопляска. Вместо да усети уважение и почит, Българският учител получи отношение като добитък – извозени с автобуси от всички краища на страната, учителите получиха своя дял зоб (сандвичи) и вода на влизане. Вместо дискусия, от каквато учителите реално имат нужда, времето беше отнето от евтини забавления с песни и танци на народите (много учители приеха като подигравка факта, че „Легендите“ изпели песента „Богатство“, започваща с „За мене хората говорят, че вечно съм без пукната пара“), евтин хумор от телевизионен водещ и приветствия от хора на високи държавни постове, които по този начин уж показаха своята ангажираност. С други думи – каним наш партньор в работата, за да го уверим колко много ни е важно мнението му, но вместо реален разговор го  черпим с бяло сладко, каним високопоставените ни съседи да го поздравят, пускаме му повторение на „Комиците“, караме детето да разкаже няколко смешки пред гостенина, а накрая му обещаваме и едни пари. Но не му даваме думата…

3. Лъжата за увеличението

Унижението щеше да бъде някак по-малко, ако не се оказа, че не са  допускали учители да изразят мнение поне с плакати Но на всичко това отгоре единствената конкретна приказка на този Събор беше обещанието на министър Кунева, че ще учителските заплати ще бъдат увеличени от 1-ви януари 2017 г. с 10%. След тези нейни думи са най-разгорещените аплодисменти. Унизително е хиляди учители да се радват на увеличение, което съвпада със средния годишен инфлационен индекс. Също така е унизително да се каже, че „основна цел на МОН е задържането на учителската заплата над средната за страната“, защото продавачите  на обувки на търговска улица или в  мол  също взимат малко над средната заплата за страната.

Истинското унижение, обаче, дойде днес, когато мнозина колеги, които бяха готови да преглътнат всички гореспоменати унижения, за да  чуят на живо това обещание, ще останат излъгани, защото премиерът  Борисов обяви категорично, че това обещание не е съгласувано нито с него, нито с финансовия министър Горанов.

Какво да очакваме от МОН?

Можем да очакваме МОН да отрече, че увеличение е обещавано. Също така можем да очакваме, че според МОН и най-вече според пиарите на министър Кунева всъщност Съборът  е постигнал невиждан успех. Но не бива  да им се сърдим, защото те просто толкова могат. Те просто не разбират защо никой освен тях не  отчита Събора като безусловен успех, както не успяха да разберат защо не ОК министър на образованието да взима интервю от учителка , в което последната да хвали първата.

Същите пиари явно не постигнаха и политическата цел на този провал – министър Кунева напълни Арена „Армеец“, за да покаже електорална мощ, но вместо това успя да покаже управленска немощ.

И все пак – благодарим  на Българския учител!

И все пак има нещо положително – учителите  видяха от  първо лице, че не са виновни за все по-затъващото  образование. Видяха на живо, че министерство на образованието е просто инструмент, кокал, който се подхвърля на малкия коалиционен партньор и никой от тази управляваща коалиция, че и от всички прежни не го е еня изобщо за функционалната грамотност на българските деца, за авторитета на Българския учител или пък за реални реформи в областта на образованието.

Успехите на българските ученици и студенти по  състезания, а и по университети по  света, се дължат на Българския учител, който върши чудеса от  храброст ВЪПРЕКИ министерството на образованието, въпреки недостига на средства и въпреки финансовата неудовлетвореност.

Затова е важно всеки ден да благодарим на Българския учител, че се справя все някак ВЪПРЕКИ всички пречки.

 

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.