SHARE

Три внесени в последния момент жалби срещу регистрацията на „Да, България“ се опитаха да спънат участието на новата партия на предстоящите парламентарни избори. За това партията предприе нов ход да се яви като коалиция “Да, България”, за което трябва да събере 2500 подписа до края на деня. Пунктовете за събиране на подписи може да видите тук

Въпросните жалби най-вероятно са фалшиви заради липсващи елементи по тях като ЕГН и адрес, а днес една от посочените за автор на една от жалбите Вера Асенова, член на Изпълнителния съвет на „Да, България“, ще оттегли подадената от нейно име жалба. Самите жалби също така представляват злоупотреба с процесуалните права, твърди адв. Петьо Славов, чието мнение препубликуваме от сайта “Де факто”.

Жалбите срещу регистрацията на „Да, България!” категорично са недопустими, поради което не бих могъл да ги квалифицирам по друг начин освен като злоупотреба с процесуални права. По въпроса има и богата практика на Върховния касационен съд.

Пример е Определение № 137 от 01.02.2010 г. по ч.пр. д. № 845/2009 г. на ВКС.

В него се казва:  „Жалбоподателят не разполага с право на к. жалба срещу решението на Софийския градски съд, с което е извършено вписване на П. п. с наименование „З“, след като не е страна в производство по издаване на обжалваното решение. Производството по вписване на политическите партии е охранително. Съгласно чл.17, ал. 2 от Закона за политическите партии /ЗПП/ вписването се извършва по реда на ГПК, т.е. доколкото няма специални норми в ЗПП, ще са приложими нормите на Г. петдесет и пета ГПК В. на юридическите лица. За разлика от режима на обжалване на решенията за вписване на юридически лица по чл.606 ГПК процесуално легитимирани да обжалват решението за вписване на политическата партия са молителят и прокурорът. Молителят ще има правен интерес да обжалва решението, с което се отказва вписването на политическата партия, а прокурорът с оглед на охрана на обществения интерес може да протестира решението, с което се вписва политическата партия. Принцип в процеса е, че решението може да се обжалва само от лицата, които участват в него. Неучаствуващите в охранителното производство лица не са оправомощени да обжалват решенията за вписване. Изключение от този принцип не е въведен със специална норма в Закона за политическите партии. Такъв извод не може да бъде изведен и от чл.18, ал.1 ЗПП, след като изрично разпоредбата не предвижда правото на трети неучаствуващи в производството лица да имат право на жалба. Следователно кръгът на лицата, които могат да обжалват, респ. протестират решението за вписване, е сведен до тези, които са участници в производството по вписване – молителя и прокурора (чл. 16 ЗПП). Жалбоподателят не е участник в охранителното регистърно производство. Ето защо той не може да обжалва решението за вписване”.

Разбира се, за да се произнесе с определение дали жалбите са допустими, ВКС трябва да образува дело по тях. А това отнема известно време.

В случая очевидно се злоупотребява с процесуални права, и то привидни. Но вариант според мен има.  Проектът на Христо Иванов може да участва в изборите, като използва „номера“ на царя от 2001 г. – като коалират две партии под името „Да, България“.

Автор: адв. Петьо Славов

Текстът е препубликуван от сайта “Де факто”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.