SHARE

След германските избори, изглежда, основна тема е това как страната позволи надигането на крайнодясната партия, в която има членове, омаловажаващи Холокостта.

Къде е най-силното представяне на „Алтернатива за Германия“? Отговорът е – Източна Германия.

Според данните на ARD/Infratest, представени от Spiegel, в немската част, останала зад желязната завеса (без Берлин), партията е взела 21,5% – два пъти повече, отколкото в Западна Германия – 10,7%.

В Източна Германия „Алтернатива за Германия“ е втора политическа сила. Не просто това, но на трето място е друга радикална партия – „Левицата“ (Die Linke), наследник на управлявалата ГДР в продължение на десетилетия комунистическа партия.

Но това далеч не е изключение за страните от бившия Източен блок.

В България днес в управлението също имаме националисти в лицето на „Обединени патриоти“ и ако говорим за омаловажаване на Холокостта, то само трябва да припомним онзи епизод, в който Валери Симеонов разказваше как си е правил „майтапчийски снимки“ в концентрационен лагер, докато две от номинациите на патриотите бяха уволнени за нацистки поздрави.

Също както в Източна Германия, така и в България втората по големина партия е наследница на БКП, като в нашия случай „столетницата“ дори се гордее със своята история.

Между бившата ГДР и бившата Народна република България положението не е по-различно. В Полша управляват нациолналконсерватори, в Унгария управлява националистът Орбан, който гради стени, опитва се да затваря университети и обвинява Запада за всички злини.

Полша и Унгария също така са двигател на Вишеградската четворка, която заедно с Чехия и Словакия се опитва да блокира всяко решение на ЕС.

Всичко това е на фона на милиардите евро, които Западна Европа налива в изравняването на стандартите между Изтока и Запада. Което важи с особена сила за Германия, където още от самото начало ФРГ се опитва да помогне на изостаналата ГДР.

Очевидно четвърт век по-късно може да заключим, че въпросът не е до парите. Простото критикуване на поведението на Източния блок също с нищо не помага.

Истината е, че голяма част от жителите на Източния блок се отнасят доста по-цинично към „европейските ценности“, до които в годините след Втората световна война западните държави трудно и бавно са достигнали.

Избиването на интелигенцията от комунистическите режими подменя и ценностите на обществото. Без интелигенция не съществува морален компас. Без духовен елит се създава бездънна яма в разбирането за религия. Без светски елит успехът започва да се измерва във „връзки“ и „послушание“.

И когато вместо елит и интелигенция едно общество има партизани и ченгета, то религията, културата и идеологиите се профанизират и превръщат в средство за пропаганда.

Затова и до днес Източна Европа гледа по-цинично. На нея моралът в политиката ѝ е далечен, но за сметка на това пропагандата ѝ е позната, разбираема и близка.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.