SHARE

“Имахме си цели – да всяваме хаос.” Така започва интервю, поместено на сайта на медията “Дождь” tvrain.ru. След като в края на септември Facebook информира Конгреса на САЩ за създаването на фалшиви акаунти по време на изборите през 2016 г. и разпространяване на реклами за суми от 100 000 долара, достигнали до милиони американски потребители, подобна информация дойде и от Twitter, както и Google. Появи се и името на ул. “Савушкина“, където се помещават множество “организации”, всички част от руската Internet Research Agency, която всъщност е Фабриката за тролове или инструмент за влияние над публичните мнения и настроения посредством дезинформация. Всичко това става с любезното съдействие на готвача на Путин, за когото ви разказахме тук, а пълната история на създаването на проекта може да намерите тук. 

Руската медия успява да интервюира бивш служител на т.нар. фабрики – ето какво разказва той.

Интервюто за работа

“Отначало ми се струваше, че е трудно да бъдеш избран и конкуренцията е огромна и аз съм имал късмет. По време на интервюто ме попитаха за “Дождь” и Навални. Казах, че не ходя на митингите на Навални и не дарявам пари за фонда, че чета Путин и Соловьов. Там работеха основно хора от Санкт-Петербурския съюз на учените – ориенталисти, специалисти по международни отношения, филолози. Имаше и много завършили журналистика.”

Международният отдел 

“Първо ми се струваше, че в международния отдел не гонехме количество, а качество. Съществуваше презрение спрямо вътрешния отдел за Русия, защото там се помещаваха ботовете, троловете, а пък ние имаме власт над чужденците, ние им влияем.

Имахме цели: да повлияем на мненията, да водим дискусии. Само опорките не бяха достатъчни: Обама е маймуна, Путин е добър човек. Това не бе прието, даже глобяваха.

В англоезичния департамент съществуваше друг ешелон – реакцията. Тя се измерваше по броя на харесванията, коментари, способността да предизвикаш дискусии. Имаше писмена “стратегия” – беше изключително важно да знаеш всички основни проблеми в САЩ: данъци, хомосексуалисти, сексуални малцинства, оръжия.”

Какво може да прави един трол… 

“Беше ни даден списък с медии, които трябва да следим и да коментираме. New York Times, Washington Post – там коментарите наброяваха десетки хиляди. Беше важно те да бъдат разучени, да се разберат тенденциите, как и какво пишеха хората, за какво спореха. После ти влизаш в спора и го разпалваш, наливаш масло в огъня.

Най-често дискутираните теми бяха оръжията, хомосексуалистите. Когато ставаше въпрос за гейовете, винаги подхващахме религиозни теми. Американците са много религиозни, особено тези, които пишат във форумите, новинарските сайтове и социалните мрежи. Абсолютно важно беше да се напише, че содомията е грях. Това ти носи поне няколко дузина харесвания.

Никога не се пише за Русия – нито про-Русия, нито про-Путин. Американците не говорят за тези неща. На тях не им дреме за Русия и Путин. А и нашата цел не е да обърнем американците към Русия – нашата цел е да ги настройваме срещу собственото им правителство. Да предизвикаме безпокойство, недоволство, да свалим рейтинга на Обама.”

… и какво не може да прави. 

“Когато работехме с чуждестранни медии беше задължително да ползваме VPN и ако те хванат, че имаш руски IP адрес, изхвърчаш моментално.

Един от служителите беше сериозно наказан за това, че направи снимка на сградата. Както знаем, снимките съдържат метадата, с която може да с еследи геолокацията. Също така акаунтите на служителите в социалните мрежи са следени изкъсо.”

Американската политика

“За Хилари Клинтън – винаги лошо. За това, че има пари, за имейлите. Основното послание е: не ви ли писна, американски братя, от тия Клинтън. Колко от тях ще минат през властта? Също така и за корупционните им скандали.

“Къща от карти” (House of Cards в американската му версия с Кевин Спейси)

“Караха ни да гледаме сериала на английски. Имахме уроци по английски: коментирахме се един друг, какви грешки правим, как да пишем. Учихме present perfect, past simple и къде се слага апостроф. Говорихме си например защо съм сложил запетая там, американците не правят така, те не слагат запетаи там, където и ние. Всъщност в по-голямата част се учихме един друг.”

Снимка: EUvsDisinfo

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.