SHARE

Изкуственият интелект AlphaGo победи човек в японската игра Го миналата година. Радостта обаче трае кратко. Създателите на интелекта представиха AlphaGo Zero — програмата, която победи AlphaGo в играта. Двата изкуствени интелекта се изправиха един срещу друг, а AlphaGo Zero категорично победи във всички 100 игри. Но това не е всичко – за разлика от оригиналната програма този изкуствен интелект сам се е научил как да овладее похватите на играта. Докато не стане абсолютен шампион в нея.

Изкуственият интелект дава на компютъра възможност да разпознава лица, да прави покупки онлайн и дори да паркира паралелно, разказва Scientific American. Тези способности се придобиват с помощта на така наречените “алгоритми на учене”, писани от хора, които дават на изкуствения интелект масивни количества информация, инсталирайки ги в т.нар. изкуствена невронна мрежа. Тя е наречена така, тъй като наподобява, с доста въображение, структурата на клетките на мозъка, а процесът на възприемане и усвояване на тази информация се нарича машинно самообучение.

В случая на AlphaGo това включва анализирането на милиони ходове в играта, които са направени от най-големите гросмайстори. След това машината продължава школовката сама, докато напълно не усвои наученото. През май AlphaGo победи Ке Дзе, световния шампион по Го. През март 2016 надви друг голям майстор, Лий Седол, като това се случи с помощта на множество невронни мрежи, чиито компютри изискваха 48 тензорни процесора или (TPUs), а именно специализирани микрочипове, специално направени за подобна тренировка на способностите на изкуствения интелект.

Важно е да се отбележи, че обучението на AlphaGo Zero включва едва четири такива процесора и една-единствена невронна мрежа, която няма никакви базови познания относно играта Го. Освен това изкуственият интелект се научава, без да бъде наблюдаван или насочван, а просто играе сам срещу себе си. Много скоро след това той започва да преценява собствените си ходове и как те ще повлияят на изхода от играта. Това, което прави тази техника толкова мощна и изумителна, е, че предишните версии на AlphaGo са ограничени от лимитите на човешкото познание. За разлика от тази. Това дава надежда, че изкуственият интелект може и да се освободи от зависимостта от човешкото знание, което често е скъпо, ненадеждно или просто не съществува относно определени проблеми.

Какъв е смисълът от всичко това? Че подобна технология може да бъде приложена към структурни проблеми, за които не знаем нищо, например сгъването на протеините, намаляването на консумацията на енергия или откриването на революционни нови материали и вещества… всички тези приложения и потенциалните пробиви имат потенциала да повлияят положително на обществото.

AlphaGo Zero дори разработва свои специфични стратегии. По време на играта изкуственият интелект открива, разиграва и впоследствие развива предпочитание към серия от ходове и варианти, които са непознати досега. Подобни явления открехват завесата към креативния потенциал на изкуствения интелект. Професионалисти описват стратегията на изкуствения интелект като “рядка и интригуваща”. Времето, за което това се е случило, също е впечатляващо – с четири процесора изкуственият интелект тренира системите си за едва 40 дни – техническо постижение, което е новост за учените.

Успехите на AlphaGo Zero са впечатляващи, що се отнася до игрите. Но експертите вярват, че що се отнася до справяне с комплексни задачи като естествения език или роботиката, изкуственият интелект все още е далеч от това да учи сам. Все пак обучаването без супервизия е ключово за създаването на изкуствен интелект, който може да мисли сам. Но за да се постигне прогрес и извън игралната дъска, е необходимо още много. Революцията тепърва предстои.

Снимка: Scientific American 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.