SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. В материал за Washington Post тя коментира последните развития в Саудитска Арабия и какво те значат за упадъка на западния модел и надигането на новата източна алтернатива. 

Има страни, в които те обвиняват в корупция и арестуват. Има и други, в които някой решава да те арестува и чак след това те обвиняват в корупция.

Саудитска Арабия принадлежи на втората категория. Миналата седмица саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман използва оправданието за “корупция”, за да задържи десетки души, включително негови роднини, и да ги затвори в пищните килии на “Риц-Карлтън” – Рияд.

Никой не взе обвиненията на сериозно. “Корупция” – кражба от държавата – не е много ясно какво е в Саудитска Арабия, където династията е държавата и vice versa.

 

Наместо това тези, които познават страната, твърдят, че арестите са част от голям политически преход, нападение над склерозната, традиционна властова структура. Престолонаследникът изглежда “умишлено разваля традиционната система на управление на Саудитска Арабия”, написа Дейвид Игнейшъс за Washington Post. А преди арестите дойде и друга промяна: Говорене за модернизация на обществото, например – едно от най-женомразките общества в света скоро ще позволи на жените да шофират – както и ще диверсифицира икономиката си, която почти изцяло зависи от петрола.

Но дори това да са целите, тези арести представят още един удар по лидерството на САЩ в ерата на президента Тръмп и още по-голям удар по престижа на модернизацията и политическия преход. Повечето европейски страни някога са били монархии като Саудитска Арабия, но те сдават властта си на парламенти. Съединените щати някога са забранявали на жените множество права, но постепенно са започнали да ги приемат. Западният модел – разширяване на правата и свободите, установяването на върховенството на правото и независими съдилища, прехвърляне на суверенитета от аристокрацията към по-широка група граждани – бе насърчаван от американците от принципна гледна точка.

По време на т.нар. “трета вълна” на демократизация, от 70-те до 90-те, десетки страни от Латинска Америка, Азия и Централна Европа приложиха тези традиции и проведоха подобни реформи.

Сега този модел е в отстъпление. Наместо следване на западния модел на модернизация и реформи престолонаследникът пое по пътя на Китай и Русия, където “политически преход” означава, че властта се запазва от малък, много богат елит.

В Русия през 2003 г. Владимир Путин арестува за “корупция” Михаил Ходорковски, тогава един от най-богатите и влиятелни руснаци. Ходорковски нямаше късмета на саудитските принцове – той се озова в сибирски трудов лагер, а не в “Риц-Карлтън”, но арестът му бе със същата цел: със страх той принуди другите руски богаташи да се подчинят и оттогава Кремъл, а не олигарсите са истинският източник на власт.

В Китай новия приятел на Тръмп – Си Дзинпин, използва обвиненията в “корупция” по изключително подобен начин. Както в Русия, така и в Саудитска Арабия почти всички в непотисткия китайски елит имат изключителен достъп до пари, работа и дори държавни книжа. Решението някой да бъде обвинен в “корупция” е точно толкова политическо в Пекин, колкото и в Рияд.
Откакто е на власт, Си, както и Путин използват това средство, за да унищожат съперниците си, да уплашат колегите си и да се установят като неоспоримия владетел. И чрез използването на езика за “борба с корупцията” той като Путин търси обществено одобрение сред население, което знае, че системата не работи в тяхна полза.

Не е трудно да се досетим защо саудитският престолонаследник избра да следва примера на Русия и Китай и защо реши да консолидира властта си, вместо да я сподели. Отчасти това се дължи на провала на Арабската пролет, бедствие, което заклейми “западните модели” в част на света, в която може да настъпи мир единствено когато хората от различен етнос намерят начин да споделят властта.

Тръмп също е част от тази история. Неговият собствен пример – заради омразата му към съдилищата и медиите, през нарушаването на етични норми – пося съмнение в западния модел. Той дори може да е окуражил саудитския престолонаследник пряко. Джаред Къшнър, зетят на Тръмп, живото въплъщение на американския непотизъм, посети Рияд за дълги преговори – официално, за да призове за мир в Близкия изток, но може би бизнесът и политиката също са били на дневен ред – в дните преди арестите.

Образът на двамата принцове, заговорничещи през нощта, е учебникарски пример за упадъка на американския престиж и американските ценности, дори в страна, която е силно обвързана със Съединените щати.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.