SHARE

Иска ми се да се пошегувам със самовзривилия се сириец в Германия, дето бил реагирал направо спокойно при новината, че ще го депортират в България… но не мога. Защото няма нищо смешно при нито един атентат. Защото, когато в  Кабул или в Ница някой отнеме насила живота на десетки в миг, мъката, която изпитват човеците, е една и съща – помитаща и съкрушаваща.

Вместо това ще напомня, че през 2016-та година в 50 държави са извършени 1274 терористични нападения, за които отговорността е поета от радикални ислямистки групировки, от които не повече от 10 са в Европа и САЩ.

Останалите са изключително в Ирак, Сирия, Либия, Турция, Пакистан, Афганистан, Сомалия, Йемен, Мали и други неевропейски и не точно „западни“ държави. Все държави, в които тъкмо нашите демократични принципи не са валидни.

Все държави, където Меркел и Обама не са избрани, не им налагат нищо… и дори май в това е основна част от проблема.

Защото хипарско-левите-пацифисти, както и крайно десните шовинисти, викаха „Bring the boys back home!“ („Върнете момчетата вкъщи!“) и бръщолевеха, че Ирак, например, си е суверенна страна и не трябвало да се месят, САЩ се изтеглиха, но без да оставят добре подготвени сили за сигурност и защита на местното население, макар тъкмо ираканите да желаеха това да се случи значително по-късно. А тъкмо през 2009-2010 г. „Ал-Кайда“ в Ирак бяха натикани наистина там, дето не огрява…

Защото, когато се случи свалянето на диктатора в Либия, на никоя европейска държава не ѝ стисна да разположи войска там и да стовари цялата си мощ, за да помогне на своя презморски съсед да се справи с ислямистката напаст, да изгради институции и да се възстанови. Пък нека после петролът за „освобдителите“ да е по-евтин.

Вместо страх и омраза, които са лоши съветници и със сигурност противници на  здравия разум, е добре да се има предвид, че още през 1992 г.  Джон Еспозито  написа неслучайно изследването „Ислямската заплаха: мит или реалност?“, с което академично и задълбочено, но все така разбираемо посочи ясно – няма ЕДИН ИСЛЯМ и ЕДНО ИСЛЯМСКО ОБЩЕСТВО. Има огромни разлики в спецификата на всички режими, групировки и… идеологиите, които ги  движат. Лечението на една болест зависи от точната диагноза, а не от истерията на близките на болния или на самия болен.

Ислямът позволява всеки да го проповядва, да тълкува свещените му писания и да набира своите последователи. Всеки. Без значение дали е учил Коран или не, дали знае богослужебния арабски или не, дали е с дълга брада или не е, дали мрази т.нар. западни ценности или не – всеки има право да обяснява значения, скрити смисли и да предлага своята версия.

Какво направи Западът, за да надделеят онези, които биха  го тълкували като „религия на мира“? Нищо. Защо? Защото Западът е вгледан в пъпа си. Защото левичарските възгласи „Не бива да се месим, те са си суверенни държави“ и фашизирано-нацистките възгласи „Да си се избиват там, нас какво ни засяга?!“ надделяха над малцината, които  обявиха, че докато там, в Близкия изток, в Средна Азия, в Субсахарска Африка и в Магреба младите хора не виждат  перспектива и растат цели поколения, които са виждали само война, няма да има спокойствие и за нас.

Когато написах статията „Проблемът е в исляма“, умишлено слагайки такова провокативно заглавие,  изрично отбелязах, че е време т.нар. Запад да се намеси. Така, както се намеси в Германия и Япония след Втората световна война, така както се намеси в Южна Корея, дори както се намеси при освобождаването  на Кувейт през 1991 г. И в никакъв случай така,  както САЩ се намесиха във Виетнам или както СССР се намесиха където и да било, когато и да било. Реакциите и от леви, и от десни беше „Как може да се иска  нов колониализъм?! Това е кощунствено.“, като същите хора днес не спират да повтарят опорните точки, спуснати им от столетни партийни централи и господарите им от една чужда държава – Меркел е виновна, че покани бежанците; либералната демокрация е виновна, че се основава на главния принцип  да бъде пазено достойнството на всеки човек; Европейският съюз е виновен, че спазва тези принципи и прочее бързо смилаеми лозунги.

Рупорите на антиевропейската пропаганда предлагат сдъвкани и изплюти лесни и бързи решения, които са напълно несъвместими тъкмо с хуманизма на Европа, с представата за човекът в центъра на мирозданието. Това са същите хора, които при всеки атентат обявяват все понякакъв начин „Аз казах ли ви?!“ и сочат с пръст ясно видимия и персонализиран „виновник“ – бежанецът, Меркел, Европейския съюз. Това са същите  хора, които биха подкрепили днес или в минал исторически период всеки тип „финално решение“ на даден  въпрос.

Време е за отрезвяване. Не от днес светът има проблеми с фанатиците. Фанатизмът и радикализмът не питат и не подбират. „Ако не си с нас, си против нас.“ Така разсъждават всички уроди, които са радикални ислямисти, националсоциалисти, комунисти, фашисти… Така разсъждават всички, които са като Бухлел от Ница или Брейвик от Ютюейя. Така разсъждаваха онези от ЕТА в Испания, от ИРА в Ирландия, от „17-ти ноември“ в Гърция, комунистите, социалистите и неонацистите все още разсъждават  така. Впрочем, никой никога не каза „Всички католици/ирландци/гърци/баски са терористи“ и с право, защото е меко казано нелогично.

Щом Европа е могла да се справи с тези фанатици, ще намери начин да се справи и с ДАЕШ и техните привърженици, както и с всички останали, които отричат безусловната ценност на човешкия живот.

Снимка: Асошиейтед прес – Млад мъж тъгува за убития си брат при атентата в Кабул миналата седмица, при който загинаха над 80 души