SHARE

През живота си човек среща много учители – личности и събития, от които може да си извади поуки, да обогати знанията си, да разшири светогледа си.

Доц. Таков не бе обикновен учител – той искаше да разтърси онова, което вече знаеш. Да те накара да погледнеш към онова, за което си сляп, да преосмислиш нещата, които вече са ти ясни.

Той не даваше отговори, а задаваше въпроси. Той не ни предлагаше отъпкани пътища, а ни караше сами да намерим пътя – както той бе намерил своя, в борбата срещу несправедливостта, срещу наглостта, срещу успалото общество и успиващите го властници.

Той водеше своите битки – както тези на обществената, така и на университетската трибуна – с красива реч, логика и чувство за хумор, което сразяваше неговите опоненти и омагьосваше онези, които го слушат.

Като самото гражданско право, на което бе посветил академичния си път, той не обичаше готовите решения, защото такива не съществуват нито в правото, нито в живота.

Той търсеше разума, а не догмата.

За него свободата бе изкуството да мислиш сам. И това изкуство той искаше да предаде на онези, които искаха да го слушат и следват.

И това му наследство ще остане далеч след края на земните му изпитания.

Искам да завърша с „Почивай в мир“, но знам че той би ме попитал: „А откъде си сигурен, че почивам, камо ли пък в мир?“.

Благодаря Ви!

Nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit.

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.