SHARE

В Терминал 3 започваме поредица от и за Естония.  Всеки един материал в поредицата е изготвен от близък до редакцията ни човек, който живее там и е специално за Терминал 3. Запазваме нашия автор в анонимност от съображения за сигурност. Като четете материалите, ще разберете, че има защо.

Често сравняват България с Естония. Разликите са толкова, колкото и приликите. В опит да разчетете какво се случва в политическото задкулисие у нас напоследък (защото терминът „политическата сцена“ е неуместен), няма как да подминете влиянието на Русия и нейните 6 проксита под формата на политически формации в българското Народно събрание. Да, когато са налице 6 от 8 политически субекта, за които котировката на руската рубла е от особено значение по особени причини, няма как Путин да не играе основна роля в политическия живот на страната, нали? Това не е изненада за никого, освен за онези, които искаха да направят на всяка цена управление явно с 2 от тези формации в лицето на АБВ и Патриотичния форонт и не явно с останалите 3. Ако си мислите, че България е уникална относно имперските амбиции на Путин и начините, по които той се опитва да влияе на вътрешната и външната политика на определени държави, грешите… 

Специалните служби имат различен подход относно това каква част от дейността им трябва да бъде публично достояние. Службата за вътрешна сигурност на Република Естония (KAPO) е сред тези, които считат, че без мащабна обществена подкрепа и обществено доверие много трудно биха могли успешно да изпълняват възложените им  задължения. Поради тази причина, а и с цел да се информира обществеността за възможните рискове за сигурността и заплахи, KAPO редовно публикува Годишен преглед на ситуацията в страната на своя уебсайт.

Предлагаме на вашето внимание извадки от последния преглед, този за 2015 г., с акцент върху частта за действията на руските служби във вреда за националната сигурност на Естония. Освен упоменатите по-долу, в документа са изброени множество други конкретни факти, организации и лица, които обаче са част от естонската действителност и едва ли биха говорили нещо на българския читател. Прегледът за 2015 бе публикуван през април т.г.

~~~

„В контекста на руската агресия, заплахата за сигурността от отслабването на Европейския Съюз е многократно по-голяма от тази, произтичаща от бежанците, установяващи се в Естония.“  Арнолд Синисалу (Arnold Sinisalu), Генерален директор на Службата за вътрешна сигурност на Република Естония (KAPO)

Загрижени сме за това колко лесно се забрави, че започналият в Украйна през 2014 г. въоръжен конфликт все още продължава. Ние добре знаем как се чувстваше естонската нация след Втората световна война, когато трите Балтийски държави практически изчезнаха от световните новини. Русия продължава опитите си за нарушаване на европейското единство, и, докато териториалната цялостност на Украйна не бъде възстановена, не може да се твърди, че сигурността на Европа е гарантирана. Кремълският режим, следвайки Доктрината „Герасимов“, ще остане агресивен точно толкова дълго, колкото може да си позволи.

Поглеждайки назад към изтеклата година, отново трябва да признаем, че зад ескалацията и активното използване на проблемите и свързаното с тях напрежение в Естония и целия Европейски съюз стои Русия, със своя инструментариум от агресивна външна политика, военна дейност, тайни служби, информационни операции за влияние, както и манипулации чрез руската диаспора.

Медийните проекти са най-видимата част от операциите за влияние от страна на Русия, докато основният й арсенал остава непроменен. Нейната външна политика и военни действия продължават да играят важна роля в конфликтите в Украйна и Сирия. 

Заслужаващо внимание допълнение е използването на мигрантката криза за провокиране на напрежение в Естония и целия Европейски съюз. Главно на бежанската криза се разчита за усиленото подбуждане към противополагане на Западната и тъй нар. руска цивилизация и противопоставянето спрямо ЕС и НАТО.

Докато в предходните години не всеки възприемаше като сериозна заплахата от операциите за влияние, същността им става много по-разбираема в светлината на една Русия, която последователно прилага Доктрината „Герасимов“.

RUSSIAПри подготовката на агресията срещу Украйна през 2014 г., Русия използва операциите за влияние наред с другите си тактики и включи в действие някои екстремисти, придобили опит в Естония. Информацията, събрана от Службата за вътрешна сигурност, ясно показва, че руските специални служби се стараят да намерят или да създадат възможности за култивиране на напрежение в естонското общество и негативно да повлияят на вътрешните процеси и на външно-политическите решения на страната в ущърб на нашите интереси.

Операциите за влияние употребяват познати методи, включително поддръжката на екстремисти и използването на държавно-създадени неправителствени организации (GONGO), както и стартирането и развитието на медийни проекти.

Национал-популистите, които използват бежанската криза за да провокират страх, в общия случай се противопоставят на Европейския либерален и толерантен светоглед, както и на Европа, САЩ и НАТО като цяло. Така руската пропаганда парадоксално им служи за „съюзник“ и подходящ източник на информация. Вниманието, получавано от национал-популистите от своя страна дава възможност на левите популисти да отправят призиви за противодействие и да увеличават своето влияние.

Те са също така подкрепяни от руската пропаганда, която продължава да възхвалява комунистическото минало на фона на събитията в последно време.

Последвалите конфликта в Украйна критики към Русия се подменят със страх от бежанците. Многократно бива заявявано чрез социалните медии, че консервативните западни ценности (напр., хетеросексуалното семейство и националната държава), които, както се твърди, са заплашени, могат да бъдат най-добре защитени от авторитарен държавен модел, такъв като този в Русия. Така, колкото по-големи са ирационалния страх и акцента върху противопоставянията – дали по отношение на бежанците или на техните опоненти – толкова по-вероятно е обществото да бъде уязвимо откъм враждебната пропаганда и да се заличи разликата между въображаеми и реални заплахи.

Опити за използване на руската диаспора

Външната политика на Кремъл спрямо съседите на Русия се характеризира с понятието „близка чужбина“ (на руски: ближнее зарубежье), което съдържа презумпцията, че добрият съсед е съседа под контрол. Кремъл представя защитата на правата на рускоезичното население като претекст и самооправдание за печелене на по-голямо влияние. Това обикновено не успява да постигне желания ефект, тъй като качеството на живот на обикновения човек е по-високо в конкретната съседна страна, отколкото в Русия. Вместо да подкрепя рускоговорящите хора, Кремъл е решил да използва лозунга на „политика по отношение на сънародниците“ (на руски: политикa в отношении соотечественников), за да подбужда сегрегация и да подкопава интегрирането им.

За да увеличи влиянието си, режимът на Путин използва реални и въображаеми проблеми и чувствителни теми, наред със своята мека сила. Когато е необходимо, Кремъл изкуствено създава и задълбочава проблемите. Това е важен аспект за разбиране в контекста на гарантирането на националната сигурност на Естония, тъй като Русия вече се е позовавала на нарушаването на правата на рускоезичното населението, за да оправдае военна намеса в делата на своите съседи и е нарушавала суверенитета и териториалната им цялост под този претекст.

Русия финансира сдружения и физически лица в Естония, които представят и защитават твърдението за нарушения на човешките права на руската диаспора и оправдават претенциите на Русия. Последните получават поддръжка от различни източници. През 2012 г. в Русия дори бе създаден Фонд за подкрепа и защита на правата на сънародниците, живеещи в чужбина (на руски: Фонд поддержки и защиты прав соотечественников, проживающих за рубежом), който оказва съдействие на такъв вид „правозащитници“, действащи в чужди страни.

Събитията в Украйна през 2014 г. показаха, че бенефициентите на фонда са също така активни привърженици на анексията на Крим. Фондът на Кремъл често оказва поддръжка по съдебни дела, които засягат с хора, свързани с руските специални служби. Миналото на много от служителите на фонда е преминало в специалните служби. Фондът може да се счита за потенциален инструмент на хибридната война.

Фондът финансира написването на доклади по правата на човека и малцинственото положение на рускоезичното население на Естония от сдружения с нестопанска цел, разпространяващи гледната точка на Русия. Тези доклади се изпращат на клиента – руските власти, които ги използват в интерес на Кремъл. Като част от анти-естонските операции за влияние резултатите от такива подбрани проучвания се представят в медиите и на публични събития в благоприятна за Русия светлина.

Русия намира за важно да получава международен отклик по „естонския проблем“. По тази причина фондът активно подкрепя участието на „правозащитници“ на форуми, провеждани от международни организации, като например покрива транспортните им разходи.

На подобни международни събития и срещи, служителите на неправителствените организации, създадени и финансирани от Русия, претендират да са „независими представители на естонското гражданското общество“.

Те предоставят своите коментари по ситуацията с малцинствата и човешките права в Естония за включване в оценките на международните организации. Ако позициите им бъдат отбелязани в заключителните документи, Русия си осигурява подкрепа за собствените си критики като се позовава на тези „независими“ трети страни. В действителност Русия оправдава измислените си обвинения с помощта на собствените си фантазии. Това, че тяхната „независимост“ е илюзорна, се илюстрира красноречиво от факта, че много от водещите фигури във финансираните от Русия неправителствени организации са настоящи или бивши членове на Координационния съвет на руските сънародници (на руски: Координационный совет российских соотечественников Эстонии, КСРСЭ), управляван от руското посолство. Ролята на посолството в съвета става очевиден от факта, че поне един руски дипломат винаги присъства на срещите му.

Руската анти-интеграционна политиката, която тя упорито нарича „политика към сънародниците“, също така включва корупция. Кръгът от лицата бенефициенти на анти-интеграционното финансиране в Естония е доста ограничен. Това финансиране се е превърнало във важен или дори основен източник за препитание на редица професионални пропагандатори. За да бъде получено финансиране на проекти от страна на Кремъл, те трябва да отговарят на определени задължителни критерии. Тъй като благосъстоянието на много субсидирани от Кремъл НПО и техните водещи фигури зависи от това финансиране, те се опитват да изготвят своите проекти, проучвания и анализи, опирайки се на включените в тези критерии проблеми, дори ако такива всъщност няма. По-опитните съставители на проекти и кандидати за подпомагане се възползват от слабата отчетност по разходите на средствата от страна на Кремъл и си присвояват повечето от средствата, представяйки само формални „доказателства“ за разноските в допустимите за финансиращата страна графи (отразяване в пресата, снимки от събития, други разходи, и т.н.). Принципът е, че като колкото по-големи са показани проблемите, толкова по-вероятно е съответното НПО да получи финансиране. По този начин,  Кремъл формира своите официални изявления на базата на изсмукани от пръстите данни.

За да се поддържа ролевата игра и да се избегне евентуално влошаване на стандарта им на живот, получателите на средства от руския държавен бюджет трябва да ги делят със съответните руски чиновници, които вземат решение относно разпределението на финансите. Макар да изглежда, че това е проблем единствено на руската корупция, той има трансграничен ефект, тъй като корумпираните бенефициенти включват членове на естонските политически партии и служители на местните управление и съвети, които не се колебаят да приложат същите методи в Естония.

Медиите в руските операции за влияние

Русия внимателно следи отразяването на изявленията й от страна на международните медии. За да го улесни, специални средства се отделят за създаване на нови медийни ресурси в чужбина, включително и в Естония. Най-влиятелните медии, особено най-големите и най-популярните телевизионни канали, все още са под контрола на руското правителството. Това е причината именно държавно-контролираните медии да успяват да покрият голяма част от рускоговорящата публика в съседните страни, включително Естония. Ефектът от това е трудно измерим, тъй като не касае единичен безспорен факт.

От страх да не загубят аудиторията си в Естония, пропагандните канали на руското правителство направиха редица опити през август и септември 2015 г. да залепят етикет на ETV+, новият ТВ канал на руски език на Естонската обществена телевизия, като рупор на естонското правителство, или да поне да накърни репутацията му.

Естонският офис на Россия сегодня

Россия сегодня (на бълг.: Русия днес), e руска държавна медийна компания, основана през декември 2013 г. с цел да поеме функциите на руската информационна агенция РИА Новости и радио компанията Голос России. Мултимедийният канал на Россия сегодня, Спутник (на бълг.: Спътник), който стартира през ноември 2014 г., разпространява становища в подкрепа на политиката на Русия чрез своите уеб портали, радиостанции и пресцентрове на 35 езика.

От пролетта на 2015 г., Россия сегодня работи по създаването на свои офис в Естония и изграждането на естонско- и рускоезичен портал на Спутник. По-голямата част от персонала на естонската редакцията на Спутник е получила „професионално обучение“ в централния офис на Россия сегодня в Москва. Всеки служител, нает от Спутник в Естония, преди подписването на трудов договор подлежи на цялостна проверка за благонадеждност от страна на Россия сегодня.

Стартирането на интернет портала в Естония бе многократно отлагано. Забавянето се дължи главно на трудности при намирането на журналисти с достатъчно добро владеене на естонски език и нежеланието на много потенциални кандидати да участват в пропагандата на съседна държавата.

Спутник обяви стартирането на своя уебсайт за Естония на 24 февруари 2016 г. Почти по същото време бяха открити офиси на Спутник в Латвия и Молдова.

Подобен е случаят с новинарските портали на Baltnews, които бяха пуснати едновременно в Естония, Латвия и Литва през есента на 2014 г. Тези портали се финансират от Русия чрез фирми-паравани, регистрирани в Европейските държави. Още един от проектите за медийни облъчване на балтийските страни е списанието Балтийский мир, който се финансира от руското Външно министерство и чиято дейност е свързана с MTÜ Integratsioonimeedia (на бълг.: Интеграционна медия, НПО).

Така или иначе, ефективността на медийните проекти в рамките на руските операции за влияние е ниска, защото видимата реалност е фундаментално и осезаемо различна от това, което се представя чрез медийните манипулации на Кремъл. Конфликтът и враждебността, подстрекавани от Русия, в очите на целевата група не успяват да натежават над по-добрата жизнена среда, мира и стабилността. Без съмнение, естонското общество трябва продължи да търси и намира начини за засилване на интеграцията. Не бива да забравяме, че демократичните процеси отнемат поколения време и изискват мирът и стабилността да се развиват по естествен път. Основното задължение на държавата е да насърчава тези процеси с демократични средства, с последователност и в условията на правова стабилност. Много е важно да се разбере, че сигурността и безопасността на Естония и всичките й жители зависят от сигурността на Европа като цяло, както и от това как Европейският съюз ще се справя с отправените му предизвикателства.

~~~

Кратък послеслов на Терминал 3

Аналогии могат да бъдат направени и те едва ли се нуждаят от коментар.

У нас няма необходимост петата колона, обслужваща интересите на путиновото обкръжение и руските специални служби, да бъде облъчвана, сондирана и набирана сред рускоговорящо малцинство. Желаещи да попълнят редовете ѝ българи има повече от достатъчно.

Мястото на рускоговорящата диаспора от доклада, която сама по себе си е значителна в България и се увеличава покрай придобиващите недвижимост, у нас като целева група заемат „русеещите се“ псевдопатриоти, привържениците на т.нар. Евразийство, както и многобройната армия на носталгиращите по социализма. За тях Путинова Русия – наследница и реаниматорка на „могъщия и нерушим“ Съветски съюз – е равна на умъртвената от последния някогашна империя Освободителка. С всички тези руски политически образования ги свързва „вечна дружба“, макар всяко от тях да принадлежи на различна историческа епоха и да изповядва коренно различна идеология. Съвсем отделна група в България са податливите на корупция политици, бизнесмени и журналисти, които нямат друг интерес, освен користния.

Именно тези прослойки от населението на избори най-активно и последователно гласуват за едно популистко управление в България след друго.

Порочният кръг се затваря от редуващите се зле управляващи държавата избранници, които спъват възможностите за реформи, растеж и повишаване на жизнения стандарт. В резултат широки кръгове от обществото не усещат особена полза от членството в ЕС и намират в пропутинската евразийска илюзия, умело и добре-платено пропагандирана от руската машина за хибридна война, единствената възможна алтернатива на Европа.

Може би действително Европа ни е чужда? Може би наистина сме по-близки, имаме повече съвместен интерес и трябва да споделяме общо бъдеще с днешните удобни и „добри съседи“ на Русия – Беларус, Армения и Казахстан, отколкото със съвременните Полша, Украйна и Естония?