SHARE

В 6 български марки майонеза няма яйца. Едва ли остана някой да не е чул тази новина номер едно за родните телевизии през миналата седмица. За всеки случай я повтарям, ако все пак някой я е пропуснал, и използвам случая да добавя, че в магазините се продава вредно „сирене“. Ей тъй, да си знаете какво ви очаква в следващите дни. И моля ви, само не ми казвайте, че родните телевизии се занимават с глупости, вместо да следят изключително важната в момента тема за британския референдум.

Защото знаете ли коя е една от водещите теми за дискусия около Brexit в последно време? Бившият кмет на Лондон Борис Джонсън заяви в статия за британския Телеграф, че ЕС задължава британските вериги да продават бананите само по тройки, което вдигало цената им двойно. Същият британски Телеграф, който напоследък не се отличава особено от българския си съименник, поде и другата голяма болна тема на клетите англичани – лошият ЕС иска да посегне на любимите им чай и препечени филийки, налагайки регулация над чайниците и тостерите. И двете теми, тръгнали от Дейли Телеграф, бяха бързо подети от таблоидната преса. Сън, Дейли мейл, Дейли Експрес само украсиха заглавията с по едно британско „Шок! Ужас!“.

BREUnited 3Ако направим кратка ретроспекция на кампанията, а и на публикациите в последната година, само две британски издания – левия Гардиън и бизнес ориентирания Файненшъл таймс са за оставане на Великобритания в ЕС, а Таймс е по-скоро неутрален, с лек превес на про-европейските позиции. Всички останали са в състояние от лека пропаганда до тежка истерия за напускане на съюза. Само за сравнение, когато Великобритания гласува през 1975 за влизането си в ЕС, повечето вестници бяха „За“.

Централизацията на ЕС обаче постепенно засили острите и крайно негативни заглавия в британската преса, която напоследък обича да отразява референдума през сравнения с Втората световна война. Така централизираният ЕС е сравнен с Хитлер, а усилията за реформа на Камерън са сравнени с британската армия, освобождаваща Европа. Твърде е възможно британските вестници с намаляващо влияние и застаряваща аудитория да не са чували този цитат: “Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.” С тези думи започва декларацията от 9.05.1950 г. на френския външен министър Робер Шуман, която слага началото на същинската европейска интеграция. Един друг цитат е не по-малко важен: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно.”. Авторът на тези думи е Жан Моне, който както малко хора знаят е автор на онази декларация, останала в историята като декларацията „Шуман“. Моне „се сблъсква“ с идеята за европейска интеграция за пръв път в Америка, между двете войни, където е търговски представител на семейната фирма за производство на коняк. “Навсякъде отново и отново се сблъсквах с това впечатление, че там, където пространството не е ограничено, и доверието не познава граници”, казва Моне за престоя си отвъд океана.

Точно доверието е това, което липсва на Обединена Европа, за да бъде наистина обединена. Малко известен факт е, че първоначалния план за европейско обединение се ражда точно по времето на Втората световна война. В декларация от 16 юни 1940, изготвена от Моне и одобрена от Чърчил и Де Гол (тогава военен министър на Франция) се казва: „Двете правителства заявяват, че Франция и Великобритания вече не са две нации, а един Френско-Британски съюз. […] Всеки френски гражданин ще се ползва непосредствено с британска националност. Всеки английски поданик ще стане френски гражданин. […] Двата парламента ще бъдат формално асоциирани.” Документът е изпратен на френския премиер Рейно, който го одобрява, но няколко дни по-късно губи мнозинството си и е заменен от маршал Петен. През 1960 Жан Моне пише: „Мисля, че днес все още няма условия за една политически единна Европа, така както през 1950 г. беше невъзможно да се говори за икономически съюз, който днес обаче е на път да се осъществи. Вярвам, че така както Общността за въглища и стомана направи възможно създаването на общ пазар, който днес прави възможен икономически съюз, така и утре икономическият съюз ще създаде условия за постигането на политическо единство.“

56 години по-късно Великобритания решава оставането си в Съюза, а във Франция все по-многобройни стават гласовете, призоваващи за организирането на подобен референдум. Франция до момента е гласувала 3 пъти на референдум с европейска тематика (1972, 1992, 2005). На 20 септември 1992 с леко мнозинство (51,04%) французите одобряват ратификацията на договора от Маастрихт. Ако социологическите проучвания в началото на кампанията дават „Да“ за категоричен победител (63%), разцеплението и в Социалистическата партия вляво, и в Голисткото движение в дясно се отразяват негативно на резултата. На този референдум, останал в историята с рекордна активност (69,7%), се засилва и влиянието на антисистемните партии. Към комунистите се присъединяват радикалната левица, Зелените и Националния фронт. Телевизионните реклами, платени от президенството и изпълнени с изкуствен позитивизъм от типа „Мммм, най-после ще мога да работя в Италия“, не само, че нямат ефект върху подкрепата за договора, но дори се отразяват леко негативно на електоралните нагласи. Традиционната рекламна кампания „Европа е мир, стабилност, бъдеще, младеж“ не работи. Далеч по-голям успех имат негативните картини рисувани от привържениците на „Не“: загуба на работни места, несигурност, имиграция, престъпност. В социологическо проучване три седмици преди вота, 80% от французите отговарят, че те „лично ще загубят от Маастрихт“. Маркетинговият екип на Митеран (за който ще разкажем по-подробно скоро) вади последния си коз: специално предаване на живо по телевизията, в което президентът да отговори на въпросите и притесненията на гражданите. В продължение на 3 часа Франсоа Митеран развива тезата, че само обединена Европа, може да предпази различните народи и общия пазар. „Европа е като едно семейство, в което винаги ще има спорове и несъгласия, но с търпение, приятелство и любов всичко се постига“, казва Митеран. Слоганът на кампанията става „Една силна Европа защитава по-добре своите граждани“. Макар и с успешен край, тази кампания показва все по-явната социална пропаст между очакванията на хората и вижданията на политическия елит.

Пропаст, която ще нараства в следващите години и ще доведе до появата на Жан-Мари льо Пен на втори тур на президентските избори през 2002 и отхвърлянето на 29 май 2005 с 54,68% на договора от Рим, наричан Европейска конституция. През 2014 във Франция и Великобритания евроскептичните партии Национален фронт и UKIP са първи политически сили на изборите за европейски парламент. С тезата за националния суверенитет и използването на всеки повод, засягащ страховете на хората (престъпност, безработица, имиграция) евроскептиците, които са малцинство сред всички европейски народи, лесно се превръщат в шумно мнозинство, сред участващите в кампанията.

За първи път обаче в настоящата кампания имаме предимно негативни примери, използвани и от проевропейския лагер. „Срив на пазарите, лирата, вноса, износа, пазара на имоти“ са за Камерън това, което „най-тежката световна финансова и икономическа криза в историята“ бе за Борисов. Между двете крайности, британците са все по-объркани, а медийната истерия само добавя несигурност. А колко по-просто щеше да бъде проевропейския лагер да даде онези ежедневни примери за ползите от Европа, които са толкова очевидни, че често не ги виждаме – пътуването без опашки по границите, без високи сметки за роуминг и търсене на място за смяна на валута, пълната мобилност на територията на континента с правото на избор за място на живеене, работа, образование.

Противопоставянето на тези прости, но важни неща на краставиците, бананите, тостерите и чайниците, би имало доста по-голям ефект от черните сценарии за апокалипсис при излизането на Обединеното кралство от ЕС. Колкото до националния суверенитет, не е зле, веднъж завинаги, всеки европейски народ да уточни кои са тези важни неща, на които Европа не трябва да посяга и да го заяви на останалите 27 членки. Кое е най-важното за Великобритания – отделните кранове за топла и студена вода, традицията с пиенето на чай или различните контакти. Или може би посоката на шофиране. Не ни е лесно, но повечето от нас вече сме свикнали с тях. Ако съдим обаче по кампанията за референдума това са формата на краставиците и размера на бананите. А у нас може би въпрос на национален суверенитет би бил въпросът „Има ли яйца в майонезата?“. Знам, че ще ви разочаровам, но и в кетчупа няма яйца. И Европа не е виновна за това.

SHARE
Завършил политически комуникации в Париж. Консултант по кризисен PR. Част от предизборния щаб на UMP през 2007.